Два манифеста за постпандемичен театър
В този текст ще има продуктово позициониране на авторово мнение, опит за рефлексия върху театралния сезон на пандемичната 2020 година, оглеждане на значимите за театралния живот (доколкото го имаше) събития през нея и фрагменти от два манифеста.
Първият е на Пенчо Славейков. Вкратце, писаната през 1909 година студия „ Национален спектакъл ” се опълчва на проф. Иван Шишманов - идеолог на основаването на Народния спектакъл, като декларира театъра като пространство за изява на духа, на креативния Аз, надалеч от категорията национално. " Театърът би трябвало да бъде самостоятелен! Управлението му подчинено на волята на оня, единствено който го ръководи ".
Защо, бихте попитали, е нужна сличаване с думите на Пенчо Славейков през днешния ден, при започване на 2021-ва, след една опустошителна за всички театрални изкуства година? Вероятно тъй като след потребността от главно преосмисляне на театралните практики онлайн в изискванията на зараза е нужно да мислим по какъв начин
да върнем в постройката на театъра пространството за изява на духа,
свободно и самостоятелно. Автономно от медийни заглавия, самостоятелно от социалноангажирани политики, самостоятелно от планов език, от клишетата на овластени възгледи за индивида. Ето за какво ни е нужна Славейковата директорска увереност и поетична характерност. Решителност, характерност, умишлено извършена идея, визия за текста, актьорски достижения, кое от всичко това остана в областта на пожеланията и кое се случи през 2020 година?
Още преди началото на пандемичната обстановка и затварянето на театралните пространства бяха дадени поръчки за мощно начало на годината с постановките на Диана Добрева върху пиесата на Флориан Зелер „ Синът ” и „ Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта ” на Василена Радева по книгата на Петя Накова – „ Годината на осемте химии ”. „ Синът ” евентуално е най-силното заглавие в афиша на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” за миналата година, което ще продължи да оформя зрителските пристрастия и през 2021-ва. Продължение на мощното актьорско наличие на Владимир Пенев в „ Бащата ” – пиеса на същия създател, тук Добрева е разпределила поравно на всички съществени артисти – Захари Бахаров, Александър Тонев, Теодора Духовникова, Анета Иванова – страданието, нелечимостта, виновността и клаустрофобията на заболяването.
Някак правилно на интуициите за 2020 година,
тази режисура отваря въпроси, пред които зеят бездни от тишина, пропасти от загуба на смисъл. Едно от основните достижения тук са актьорските решения и най-много ролята на Александър Тонев – преди малко дипломирал се студент от класа на проф. Иван Добчев, прочут от няколко основни функции от постановки на сцената на ТР " Сфумато ". Александър Тонев е едно от актьорските имена, за което занапред ще се приказва и като сценичен, и като кино артист. За да не забравим, че основни за режисьорския спектакъл на 90-те са както " Сфумато " като цяло, по този начин и неговите създатели като режисьори, би трябвало да споменем и постановката на пазарджишкия Драматичен спектакъл „ Константин Величков ” – „ Дон Кихот, под режисурата на проф. Маргарита Младенова. Тук двойката Дон Кихот - Санчо Панса е разпределена сред Иван Бърнев и Александър Тонев, а режисьорската идея е извършена от първата до последната минута във правилен за режисьорката ключ.
Другият мощен режисьорски ход е този на Василена Радева, която от името на своята театрална компания „ Паник бутон ” е обърнала внимание на една изключителна книга – разказите от първо лице за прекарването на диагнозата рак на гърдата от Петя Накова. Вплитайки модели на дивайсинг театъра и дописвайки разказите на четири актриси – Богдана Котарева, Юлияна Сайска, Елена Димитрова и Невена Калудова, показва не страха от гибелта, а живота след диагнозата. Всъщност макар появяването си в годината на всеобщата рецесия на заболяването този театър не е за заболяването, а за
по този начин значимото за всяка терапия израстване, надмогване
„ Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта ” се играе на една доста значима софийска сцена – Театър Азарян в НДК. Важна, тъй като съдържа в себе си големи благоприятни условия за насърчаване на репертоар, на платформа за театрален живот, на изчерпателен спектакъл, а към момента не е. Ако има забавен нов спектакъл, то той несъмнено може да се открие на сцената на Театър Азарян – както „ Апарт ” от 2019 година на режиьсора Илко Ганев, по този начин и „ Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта ”, „ Косвени вреди ”, „ Серотонин ” по Мишел Уелбек, само че макар тези забавни за аудитория и рецензия заглавия ръководството на НДК към момента не открива цялостния капацитет от тази възобновена сцена.
Въпреки че рядко може да се откроят положителни мениджърски ходове измежду столичните театри, струва си да обърнем внимание на една от най-малките софийски подиуми – спектакъл " Възраждане ", който съвсем мигновено след оповестяването на първия локдаун през март реагира с лъчение онлайн на „ Вуйчо Ваньо ” и по този начин единствено за една вечер театър с не повече от 40 места имаше над 3000 души аудитория. Все още едно от най-значимите театрални събития на тази сцена остава отличеният с театралната премия „ Икар ” театър „ За едно събитие от електричеството ” на режисьора Стилиян Петров.
Какво се случва в театралния живот отвън София
е мъчно да се опише в резюме – факт е, че доста повече мениджърски старания се вършат в театрите в Благоевград, Русе, Ловеч, Габрово, Сливен от когато и да било, точно поради пандемията. За разлика от други подиуми като „ Сълза и смях ” спектакъл " Българска войска ", Театър София, в които напъните са сведени до задържане на равнището непроменено и значително невидимо. Още по-интересен би бил за оглеждане и репертоарът на Сатиричния спектакъл, в който публиката е постоянно висока големина за разлика от художественото равнище. Но ето, ще се опровергая, една режисура за връзките сред Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден е освен свежа, само че и забавна актьорска работа на режисьорката и изпълнителка на основната роля на Рубинщайн – Бойка Велкова.
Всъщност, ако има нещо, за което си заслужава да се говори през този другояче трагично неслучил се сезон, то това са актьорските достижения – на Ирини Жамбонас в „ Кой се опасява от Вирджиния Улф ” в Малък градски спектакъл зад канала, на Валери Йорданов в „ Караконджул ” в Народен спектакъл „ Иван Вазов ”, Цветан Алексиев в „ Лебедова ария ” в ТР " Сфумато ", Светлана Янчева в „ Боклук ” в Театър 199. Вероятно тъй като в интервали на рецесия актьорската специалност ни учи на всякакви неща, като бързи реакции, акомодация, вземане предвид с подтекста, самонаблюдение, дисциплинираност и порив, все пак. Вероятно това могат да научат и самите артисти своите учители и ментори – режисьорите и шефовете, драматурзите и сценографите. Другото, както би споделил Пенчо Славейков, е воля и самостоятелност.
И с цел да е оптимистичен финалът на този компактен преразказ на театралната година, ще обявявам и текста на Алвис Херманис, режисьор и живописен началник на Нов рижки спектакъл (Латвия), който той написа и разгласява неотдавна. Не е наименуван лично манифест, а " Седем правила за етично държание на Нов рижки спектакъл, предопределени за работещите в театъра и за феновете ". Специално преведени от режисьора и драматург Йордан Славейков. С този самобитен манифест поисквам Международният ден на театъра 27 март да бъде същински празник.
Ето ги и разпоредбите:
" 1. В нашия спектакъл свободата на словото е позволена, без каквито и да е ограничавания.
2. Нашият спектакъл и политкоректността са несъвместими
Защото проучването на индивида във всичките му проявления е обект на внимание на театъра. Ако позволим да се демонстрира единствено красивата и порядъчна страна на човешката природа, ние в никакъв случай няма да узнаем безусловно нищо за тайните и бездните у индивида, а точно това е, което в тази работа и в живота ни интересува. Защото останалото е просто скучно, а и не е истина. Ако политическата уместност пристигна в театъра, то него би трябвало да го затворим, а ние всички да се приберем в къщите си.
3. В нашия спектакъл е разрешено да се майтапим с всичко и без всевъзможни ограничавания. Разрешено е разказването на обидни смешки без всевъзможни ограничавания. Ако човек работи в театъра или посещава театъра като фен, той би трябвало да се научи да се оправя самичък със обстановка, в която някой го е наранил с дума или е оскърбил възприятията му. Защото това е единствено негов персонален възприятиен проблем и нищо друго. Това е част от живота и е обикновено да живееш измежду хора, които не са като теб. Ако човек не може да се оправи с това или е прекомерно гальовен, мощно му предлагаме да се въздържа от визити в театъра.
4. В нашия спектакъл е разрешено да флиртуваме и да започваме романи както сред актьорите, по този начин и сред феновете, също и във всички останали комбинации.
5. Хора с огромно многообразие от политически възгледи имат право да работят в нашия спектакъл. Защото колкото повече се разграничаваме един от различен, толкоз е по-добре и по-интересно.
6. В нашия спектакъл е разрешено хората освен да не се крият и да не се срамят, само че и да не се опасяват да приказват и намерено да се карат поради политическите си убеждения.
7. В нашия спектакъл всеки има право да има вяра, че възгледите му са най-правилни.
И Бог да ви е на помощ. "
Първият е на Пенчо Славейков. Вкратце, писаната през 1909 година студия „ Национален спектакъл ” се опълчва на проф. Иван Шишманов - идеолог на основаването на Народния спектакъл, като декларира театъра като пространство за изява на духа, на креативния Аз, надалеч от категорията национално. " Театърът би трябвало да бъде самостоятелен! Управлението му подчинено на волята на оня, единствено който го ръководи ".
Защо, бихте попитали, е нужна сличаване с думите на Пенчо Славейков през днешния ден, при започване на 2021-ва, след една опустошителна за всички театрални изкуства година? Вероятно тъй като след потребността от главно преосмисляне на театралните практики онлайн в изискванията на зараза е нужно да мислим по какъв начин
да върнем в постройката на театъра пространството за изява на духа,
свободно и самостоятелно. Автономно от медийни заглавия, самостоятелно от социалноангажирани политики, самостоятелно от планов език, от клишетата на овластени възгледи за индивида. Ето за какво ни е нужна Славейковата директорска увереност и поетична характерност. Решителност, характерност, умишлено извършена идея, визия за текста, актьорски достижения, кое от всичко това остана в областта на пожеланията и кое се случи през 2020 година?
Още преди началото на пандемичната обстановка и затварянето на театралните пространства бяха дадени поръчки за мощно начало на годината с постановките на Диана Добрева върху пиесата на Флориан Зелер „ Синът ” и „ Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта ” на Василена Радева по книгата на Петя Накова – „ Годината на осемте химии ”. „ Синът ” евентуално е най-силното заглавие в афиша на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” за миналата година, което ще продължи да оформя зрителските пристрастия и през 2021-ва. Продължение на мощното актьорско наличие на Владимир Пенев в „ Бащата ” – пиеса на същия създател, тук Добрева е разпределила поравно на всички съществени артисти – Захари Бахаров, Александър Тонев, Теодора Духовникова, Анета Иванова – страданието, нелечимостта, виновността и клаустрофобията на заболяването.
Някак правилно на интуициите за 2020 година,
тази режисура отваря въпроси, пред които зеят бездни от тишина, пропасти от загуба на смисъл. Едно от основните достижения тук са актьорските решения и най-много ролята на Александър Тонев – преди малко дипломирал се студент от класа на проф. Иван Добчев, прочут от няколко основни функции от постановки на сцената на ТР " Сфумато ". Александър Тонев е едно от актьорските имена, за което занапред ще се приказва и като сценичен, и като кино артист. За да не забравим, че основни за режисьорския спектакъл на 90-те са както " Сфумато " като цяло, по този начин и неговите създатели като режисьори, би трябвало да споменем и постановката на пазарджишкия Драматичен спектакъл „ Константин Величков ” – „ Дон Кихот, под режисурата на проф. Маргарита Младенова. Тук двойката Дон Кихот - Санчо Панса е разпределена сред Иван Бърнев и Александър Тонев, а режисьорската идея е извършена от първата до последната минута във правилен за режисьорката ключ.
Другият мощен режисьорски ход е този на Василена Радева, която от името на своята театрална компания „ Паник бутон ” е обърнала внимание на една изключителна книга – разказите от първо лице за прекарването на диагнозата рак на гърдата от Петя Накова. Вплитайки модели на дивайсинг театъра и дописвайки разказите на четири актриси – Богдана Котарева, Юлияна Сайска, Елена Димитрова и Невена Калудова, показва не страха от гибелта, а живота след диагнозата. Всъщност макар появяването си в годината на всеобщата рецесия на заболяването този театър не е за заболяването, а за
по този начин значимото за всяка терапия израстване, надмогване
„ Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта ” се играе на една доста значима софийска сцена – Театър Азарян в НДК. Важна, тъй като съдържа в себе си големи благоприятни условия за насърчаване на репертоар, на платформа за театрален живот, на изчерпателен спектакъл, а към момента не е. Ако има забавен нов спектакъл, то той несъмнено може да се открие на сцената на Театър Азарян – както „ Апарт ” от 2019 година на режиьсора Илко Ганев, по този начин и „ Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта ”, „ Косвени вреди ”, „ Серотонин ” по Мишел Уелбек, само че макар тези забавни за аудитория и рецензия заглавия ръководството на НДК към момента не открива цялостния капацитет от тази възобновена сцена.
Въпреки че рядко може да се откроят положителни мениджърски ходове измежду столичните театри, струва си да обърнем внимание на една от най-малките софийски подиуми – спектакъл " Възраждане ", който съвсем мигновено след оповестяването на първия локдаун през март реагира с лъчение онлайн на „ Вуйчо Ваньо ” и по този начин единствено за една вечер театър с не повече от 40 места имаше над 3000 души аудитория. Все още едно от най-значимите театрални събития на тази сцена остава отличеният с театралната премия „ Икар ” театър „ За едно събитие от електричеството ” на режисьора Стилиян Петров.
Какво се случва в театралния живот отвън София
е мъчно да се опише в резюме – факт е, че доста повече мениджърски старания се вършат в театрите в Благоевград, Русе, Ловеч, Габрово, Сливен от когато и да било, точно поради пандемията. За разлика от други подиуми като „ Сълза и смях ” спектакъл " Българска войска ", Театър София, в които напъните са сведени до задържане на равнището непроменено и значително невидимо. Още по-интересен би бил за оглеждане и репертоарът на Сатиричния спектакъл, в който публиката е постоянно висока големина за разлика от художественото равнище. Но ето, ще се опровергая, една режисура за връзките сред Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден е освен свежа, само че и забавна актьорска работа на режисьорката и изпълнителка на основната роля на Рубинщайн – Бойка Велкова.
Всъщност, ако има нещо, за което си заслужава да се говори през този другояче трагично неслучил се сезон, то това са актьорските достижения – на Ирини Жамбонас в „ Кой се опасява от Вирджиния Улф ” в Малък градски спектакъл зад канала, на Валери Йорданов в „ Караконджул ” в Народен спектакъл „ Иван Вазов ”, Цветан Алексиев в „ Лебедова ария ” в ТР " Сфумато ", Светлана Янчева в „ Боклук ” в Театър 199. Вероятно тъй като в интервали на рецесия актьорската специалност ни учи на всякакви неща, като бързи реакции, акомодация, вземане предвид с подтекста, самонаблюдение, дисциплинираност и порив, все пак. Вероятно това могат да научат и самите артисти своите учители и ментори – режисьорите и шефовете, драматурзите и сценографите. Другото, както би споделил Пенчо Славейков, е воля и самостоятелност.
И с цел да е оптимистичен финалът на този компактен преразказ на театралната година, ще обявявам и текста на Алвис Херманис, режисьор и живописен началник на Нов рижки спектакъл (Латвия), който той написа и разгласява неотдавна. Не е наименуван лично манифест, а " Седем правила за етично държание на Нов рижки спектакъл, предопределени за работещите в театъра и за феновете ". Специално преведени от режисьора и драматург Йордан Славейков. С този самобитен манифест поисквам Международният ден на театъра 27 март да бъде същински празник.
Ето ги и разпоредбите:
" 1. В нашия спектакъл свободата на словото е позволена, без каквито и да е ограничавания.
2. Нашият спектакъл и политкоректността са несъвместими
Защото проучването на индивида във всичките му проявления е обект на внимание на театъра. Ако позволим да се демонстрира единствено красивата и порядъчна страна на човешката природа, ние в никакъв случай няма да узнаем безусловно нищо за тайните и бездните у индивида, а точно това е, което в тази работа и в живота ни интересува. Защото останалото е просто скучно, а и не е истина. Ако политическата уместност пристигна в театъра, то него би трябвало да го затворим, а ние всички да се приберем в къщите си.
3. В нашия спектакъл е разрешено да се майтапим с всичко и без всевъзможни ограничавания. Разрешено е разказването на обидни смешки без всевъзможни ограничавания. Ако човек работи в театъра или посещава театъра като фен, той би трябвало да се научи да се оправя самичък със обстановка, в която някой го е наранил с дума или е оскърбил възприятията му. Защото това е единствено негов персонален възприятиен проблем и нищо друго. Това е част от живота и е обикновено да живееш измежду хора, които не са като теб. Ако човек не може да се оправи с това или е прекомерно гальовен, мощно му предлагаме да се въздържа от визити в театъра.
4. В нашия спектакъл е разрешено да флиртуваме и да започваме романи както сред актьорите, по този начин и сред феновете, също и във всички останали комбинации.
5. Хора с огромно многообразие от политически възгледи имат право да работят в нашия спектакъл. Защото колкото повече се разграничаваме един от различен, толкоз е по-добре и по-интересно.
6. В нашия спектакъл е разрешено хората освен да не се крият и да не се срамят, само че и да не се опасяват да приказват и намерено да се карат поради политическите си убеждения.
7. В нашия спектакъл всеки има право да има вяра, че възгледите му са най-правилни.
И Бог да ви е на помощ. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ