В светлината на непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна, европейските

В светлината на непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна, европейските водачи бяха принудени бързо да ускорят проектите си за понижаване на голямата си взаимозависимост от съветската сила.„ За континента войната е доста по-променяща играта, в сравнение с пандемията в миналото е била. Не приказвам единствено във връзка с политиките за сигурност и защита, а най-много за цялата стопанска система “, сподели Карстен Бжески, началник на отдела за световни макроизследвания на ING.Войната в Украйна и последвалите стопански наказания, наложени на Русия, ще причинят доста по-големи промени в европейската стопанска система и пазари, в сравнение с предходни рецесии като пандемията на ковид, настояват икономисти.В светлината на непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна, европейските водачи бяха принудени бързо да ускорят проектите си за понижаване на голямата си взаимозависимост от съветската сила. Европейският парламент прикани в четвъртък за неотложно и цялостно ембарго на съветския нефт, въглища, нуклеарно гориво и газ.Това нападателно обособяване обаче идва на цена за европейската стопанска система, довеждайки така и така високата инфлация до рекордни равнища и заплашвайки да подкопае възобновяване на производството, което стартира предходната година, когато стопанските системи се пробваха да излязат още веднъж от пандемията Covid-19.Ръководителят на Global Macro Research в ING Карстен Бжески означи предходната седмица, че Европа е изключително изложена на риск от загуба на интернационална конкурентоспособност вследствие на войната.Топ стратегът Дейвид Рош изяснява за какво Европа евентуално върви към криза:„ Еврозоната в този момент изпитва отрицателната страна на своя главен стопански модел, този на експортно насочена стопанска система с огромен промишлен гръбнак и по-голяма взаимозависимост от вноса на сила “.След като се възползва от глобализацията и разделянето на труда през последните десетилетия, еврозоната в този момент би трябвало да ускори своя зелен преход и блян към енергийна автономност, като в това време усилва разноските за защита, цифровизация и обучение. Бжески характеризира това като предизвикателство, което „ може и в действителност би трябвало да успее “.„ Ако и когато стане, Европа би трябвало да бъде добре позиционирана. Но натискът върху финансите и приходите на семействата ще остане голям, до момента в който стигне до там. Междувременно корпоративните облаги ще останат високи “, сподели той.„ Европа е изправена пред филантропична рецесия и забележителен стопански преход. Войната се води в „ житницата “ на Европа, основен регион за произвеждане на зърно и царевица. Цените на храните ще се повишат до невиждани равнища. По-високата инфлация в развитите стопански системи може да бъде въпрос на живот и гибел в разрастващите се стопански системи.Бжески заключи, че финансовите пазари са били „ заблудени “, защото европейските акции се пробват да се покачат, добавяйки, че „ сега няма връщане към каквато и да е нормалност “.Загриженост за устойчивостта на дългаТази тектонска смяна за европейската и в действителност световната стопанска система ще окаже спомагателен напън върху централните банки и държавните управления, хванати сред чука и наковалнята в жонглирането на инфлацията с фискалната резистентност, признават икономистите.В записка в четвъртък BNP Paribas предвижда, че по-бързият блян към декарбонизация, по-високите държавни разноски и дълг, по-интензивното противопоставяне на глобализацията и по-високият инфлационен напън ще бъдат трайна тематика.„ Този декор показва на централните банки по-предизвикателна среда, в която да организират политика и да поддържат инфлацията на целевия метод, като освен понижават способността им да се ангажират с избран политически път, само че и вършат грешките в политиката по-вероятни “, сподели старши европейски икономист BNP Paribas Спирос Андреопулос.Той също по този начин означи, че повишението на лихвените проценти за преодоляване на инфлацията в последна сметка ще затрудни живота на фискалните управляващи.„ Въпреки че това не е директно терзание, не на последно място тъй като държавните управления като цяло са удължили междинния падеж на дълга си в годините с ниски лихвени проценти, по-висока лихвена среда може да промени и фискалното пресмятане. В последна сметка опасенията за устойчивостта на дълга могат да се появят още веднъж “, сподели Андреопулос.Ниската инфлация през най-новата история на еврозоната означаваше, че Европейската централна банка в никакъв случай не е била принудена да избира сред фискална резистентност и гонене на инфлационните си цели, защото ниската инфлация постанова адаптивната парична политика, която подпомагаше икономическия растеж.