Мирела Костадинова: Мусаков написва една от най-известните любовни драми, но не я вижда на сцената
В студената по здрач на 29 януари 1921 година пред Народния спектакъл са спрели няколко файтона. Дами с дълги рокли и наметнати с пелерини слизат от тях съпроводени от своите съпрузи облечени в черни балтони. Дърветата са покрити с гальовен скреж и снежни пъртини се вият в сумрака. Остава малко време преди премиерата на драмата „ Далила “ от Владимир Мусаков. Постановката е на Кръстьо Сарафов и Тачо Танев.
В нея актрисата Адриана Будевска играе ролята на Далила за първи път полуразголена. Роклята ù е нашита богато с камъни и перли, същински царствена. Декорите и костюмите са решение на Александър Миленков. Актрисата е на 43 години, само че наподобява превъзходно в ролята си. Родила е към този момент три деца и скоро е изгубила брачна половинка си артиста Христо Ганчев, който умира в Балканската война. Тя е в меланхолия, само че е неотразима на сцената.
Пред завесите в основна роля играят още Златан Кашеров в ролята на Самсон и Султана Николова в ролята на Исахара. Сред актьорите са Елена Снежина, Никола Икономов, Олга Книпер – Чехова, Марта Попова. Зрителите са впечатлени, само че рецензията е спорна.
Елин Пелин в една къса критика в „ Развигор “ дава не до там добра оценка. Той споделя: „ Госпожа Николова и Будевска не бяха напълно в функциите си. Това предизвиква известна тъга у феновете “. Всичко това Елин Пелин изяснява с събитието, че пиесата е без трагична мощ, без дълбочина и автентичност. Други рецензенти пишат тъкмо противоположното. Те се възтрогват от драмата и показват осъществяването на Будевска като мощно трагично. Тя въпреки всичко съумява да утвърди драмата като психическа, построена върху нещастието на любовта.
Ето какво вижда и самата Будевска в душата на своята Далила: „ Авторът майсторски е преплел душевните битки на Исихара, Далила и Самсон. Исихара тази неудовлетворена жена, на която са лишили предмета на любовта, става тигрица; тя се озверила и желае да отмъщава, та по тоя метод да утоли жаждата на своето сърце. Тя се хвърля да избоде очите на обезсиления Самсон, с цел да си отмъсти на Далила. Тя усеща любовта ù към Самсон, злорадства и дебне висшия миг на нейната обич, с цел да се наслаждения на безсилието и да се бори с любовта си, да търси скъпия облик и да не го откри. Борбата на Исихара е външна, а на Далила – вътрешна. Исихара желае да си отмъсти, Далила – да победи себе си, да надвие своята обич. “
През сезона 1920-1921 година „ Далила “ се играе повече от двадесет пъти, не слиза от сцената и през идващия сезон. Спектакълът става толкоз известен, че излиза от щемпел пощенска марка на която е изобразена самата Будевска в ролята на „ Далила “.
Авторът на „ Далила “ е Владимир Мусаков, който през днешния ден е незнаен за доста българи, не може да види своята драма на сцената. Той си е отишъл от живота пет години по-рано, по време на Първата международна война. Жертва е на едно злокобно време, в което умират доста писатели измежду които са Димчо Дебелянов, Илия Иванов – Черен, Страшимир Кринчев, Владимир Попанастасов и други отдадени на перото българи.
Драмата е издигната върху апокрифни богомилски митове и древен претекстове. В нея създателят се стреми да разкрие любовта и несъгласията в нея, страшната ù трагичност и гибелност. Вечният конфликт сред мъжа и дамата. Драмата стартира с мото от Еврипид: „ Любовта е неволя за индивида “. Мусаков построява в нея мощни човешки характери. Сюжетът на известната легенда за Самсон и Далила са пресъздадени по един нов метод. Умело е показан обликът на мощният мъж Самсон, поддал се на своята чувствена пристрастеност и красивата изкусителка Далила, която носи в себе си деликатност, горделивост и свирепост. „ Та кой не знае Далила? И кого ли не може да увлече? Далила е красива като самото утринно слънце. Нейните очи са като два дивни сапфира, каквито няма на никое място – нито в Халдея, нито във Вавилон или Египет “. Пред нея „ мощният е презрян и трагичен, героят пълзи и войнът става плебей “.
Пет години след гибелта на създателя в печатницата на Военно издателския фронт излиза първия том от съчинения на Мусаков – книгата му „ Кървави петна “ с увод на Никола Атанасов. После се появява и драмата му „ Далила “. През 1943 година под редакцията на Богомил Нонев издателство „ Хемус “ отпечатва „ Избрани страници “. Корицата на книгата е от художника Борис Ангелушев. Така създателят оставя светла следа в литературата ни, само че през днешния ден е прочут за малко на брой.
Роден е в София на 25 октомври 1887 година В столицата минава детството му. Записва се да учи право в Софийски университет „ Климент Охридски “. През това време учи френски, немски и съветски език. През 1907 година става формалното разкриване на Народния спектакъл в София. Когато Фердинанд се появява, той е подигран и освиркан от студентите. Университетът е закрит, професорите - уволнени, а студентите са разпуснати.
След това събитие, в което взе участие и Мусаков, той отпътува за Москва, където следва право и финанси. Това е време, в което се среща с създатели като Достоевски и Толстой. Във вестник „ Ден “ от 10 ноември 1910 година с материали за Толстой помества писмо на създателя на „ Ана Каренина “ обвързвано с бягството му от Ясна поляна и аргументите за него. Посещава Финландия. Също Хелзинки, където евентуално е имал обичана жена. Негови приятели от фронта настояват, че пет дни преди гибелта си изпраща писмо до непознатата жена. Пътува и до Цариград и Букурещ.
През тези години сътрудничи на „ Листопад “, „ Светлина “, „ Факел “ и други издания свързани с съвременни течения в литературата и изкуството. Изпраща текстове свързани с театъра, към който студентът в Юридическия факултет на Московския университет имал изключително отношение. В творчеството си Мусаков е повлиян от символизма, който е книжовен път и за други наши писатели – П. Яворов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Д. Бояджиев, Г. Райчев.
Именно в Юридическия факултет на Московския университет се среща с Леонид Андреев, също студент по право, който написа разкази и драми. Андреев се счита за създател на съветския експресионизъм и е също трагична фигура в съветската литература. Само на 17 години взема решение да тества своята мощна воля и ляга сред релсите на влака, по знамение го избавят. През живота му следват голям брой опити за самоубийство. В Петербургския университет написа първите си разкази, само че една от редакциите връща текстовете му със смях. Разказите му са мощно повлияни от Дикенс. Затънал в задължения и корист с алкохол, по-късно се записва в Юридическия факултет на Московския университет, където се срещат с Мусаков. Успява да приключи и става юрист, занимава се и с публицистика. Издава драмите „ Към звездите “, „ Цар Глад “, „ Тоз, който получава плесница “, както и разкази.
Леонид Андреев живее на остров Капри при Максим Горки. Тази забавна персона оказва мощно въздействие върху Владимир Мусаков и литературния му светоглед.
През 1912 година българинът се дипломира и получава адвокатски права. Завръща се в София и става един от съоснователите на адвокатско сдружение. Занимава се с разнообразни каузи, само че и се задълбочава върху литературните си ползи. Помества късите си белетристични произведения – приказки, стихове в прозаичност и импресии в печата. В списание „ Родно изкуство “ сътрудничи със публикации. Темите му в литературата са свързани с човешката самотност, очуждеността на индивида от света, в който живее, постижимостта на щастието, погиващата непорочност и хубост в нищетата на жестоката реалност. Той желае да надмогне действителността, която го заобикаля, затваря се в светлите видения на въображението си, търси разтуха в забравата и самотата.
Започва Първата международна война. Адвокат Мусаков е мобилизиран в Школата за запасни офицери, а след това изпратен на Добруджанския фронт. В стълкновение при село Кубадин умира на 28 септемри 1916 година във военна болница в село Алфатар.
На фронта основава свята книга „ Кървави петна “, която прилича дневник. Това е жив роман за видяното и претърпяното по време на кървавия пъкъл. Суровите му слова от страдащата му душа като че ли капят по белите страници и оставят „ кървави петна “. Мусаков освен ни демонстрира жестокостите на войната, само че ни прави свръхчувствителни към човешкото безумство, което предизвиква тя. Гробовен полъх, неопределеност, болежка, премеждия – това се усеща, когато човек чете тези редове.
Затрогващ миг е боецът, който следи птицата, която вижда по какъв начин пада нейното малко. „ Моят комшия погледна птичето, повдигна се нагоре, изпълзя напред, сетне го взе в шепата си, стопли го, приближи до лицето си и внезапно отпусна глава надолу и повече не мръдна. Струя кръв потече и се смеси с калта. А сред пръстите на стиснатите ръце подаваше човка дребното голо птиче “.
Мечтата на създателя за кротичък живот, сякаш окончателно е изгубено, тлее върху пепелищата. Убитите, ранените, заболяванията са като сън. В погледа на създателя като че ли трептят пеперуди, напомнящи за спокойния живот. А „ дъждът все валеше безшумно, постепенно, сякаш в никакъв случай нямаше да престане “… Мусаков като че ли плаче „ като дете в изтощение “, „ оплаква себе си и индивида “, а в нас читателите вечно взема покоя.
В отзвук за „ Кървави петна “ Елин Пелин написа: „ Прочетох книжката „ Кървави петна “ от тоя рано погинал и непроявен гений. Това е един нечовечен дневник от войната, написан свежо, живо, искрено… “
В последното писмо до своята майка Мусаков, сякаш предчувства края си:
Мила мамо,
Отдавна не съм се обаждал. Това, убеден съм, ви основава безпокойства и вие сте принудени да вярвате на всякакви клюки. За зло тия клюки в този момент не са до такава степен погрешни. Аз съм ранен на три места. Пиша ви напряко, без да ви подлъгвам, като имам вяра, че ще бъдете изключително твърди да понесете всичко. Раните са две в левия крайник и една в лявата ръка /тая лява страна!/. В София единствено не желая скоро да дойда, пътят е надалеч. Помислете най-накрая, че има и убити, а аз съм единствено ранен.
Владимир “
Както в своята книга „ Кървави петна “, по този начин и в последните му редове проличава една мъжествена тъга, само че и мощен дух. Неговите последни дни са мъчителни. За края на неговия живот споделя Георги Ст. Георгиев, който лежи с създателя на „ Далила “ в една стая в учебното заведение в село Алфатар, превърнато във военна болница.
„ Дните се нижеха. Веднъж, когато Мусаков бе върнат от превързочната, сподели ни с печално лице: „ Тежка е лекарската присъда. Ще ми отрежат крайници. Няма що, ще се понесе “.
Когато на другия ден го внесоха към този момент единствено с един крайник, бе по този начин спокоен, както преди. Но ситуацията му се утежни и тежко предусещане ни обхвана. По устата му почна да се появява пяна. Ние единствено се споглеждахме и на устата ни замръзваше думата „ тетанус “.
Устата му почна да се сковава. Здрави, стоманени клещи не можеха да я разтворят. А той спокоен изиска със знак хартия и химикалка и ни написа няколко реда. Д-р Стефан Ангелов взе листа и ни прочете гласно: „ Ясно и изцяло виждам, слушам и предусещам всичко, единствено не мога да го изкажа. Устата ми е скована. Колко тъпо, че загивам. Но такава ми е била ориста. “
Излязъл, по-късно лекар Ангелов се върна блед, разчувствуван и ни сподели, че Мусаков ще бъде изнесен. Там, настрана, ще му бъде по-добре.
Другарят ми от стая, бойният ми приятел от полка, създателят на „ Далила “ и „ Кървави петна “ бе вдигнат на носилка и обръщайки се към нас – Мъждраганов и мене, - насочи последния си взор. На другия ден камбаната би веднъж повече… “ Върху добруджанската земя си отива Владимир Мусаков…Когато идва известието за гибелта, Вазов изпраща прочувствено писмо до неговото семейство. Нарича го „ подобен прекрасен гений. “
Оставил малко творчество Мусаков приживе не съумява да издаде своя независима книга. Смъртта го води в по-добрия свят. А България губи още един собствен наследник и недоразгърнал дарбата си публицист.
В нея актрисата Адриана Будевска играе ролята на Далила за първи път полуразголена. Роклята ù е нашита богато с камъни и перли, същински царствена. Декорите и костюмите са решение на Александър Миленков. Актрисата е на 43 години, само че наподобява превъзходно в ролята си. Родила е към този момент три деца и скоро е изгубила брачна половинка си артиста Христо Ганчев, който умира в Балканската война. Тя е в меланхолия, само че е неотразима на сцената.
Пред завесите в основна роля играят още Златан Кашеров в ролята на Самсон и Султана Николова в ролята на Исахара. Сред актьорите са Елена Снежина, Никола Икономов, Олга Книпер – Чехова, Марта Попова. Зрителите са впечатлени, само че рецензията е спорна.
Елин Пелин в една къса критика в „ Развигор “ дава не до там добра оценка. Той споделя: „ Госпожа Николова и Будевска не бяха напълно в функциите си. Това предизвиква известна тъга у феновете “. Всичко това Елин Пелин изяснява с събитието, че пиесата е без трагична мощ, без дълбочина и автентичност. Други рецензенти пишат тъкмо противоположното. Те се възтрогват от драмата и показват осъществяването на Будевска като мощно трагично. Тя въпреки всичко съумява да утвърди драмата като психическа, построена върху нещастието на любовта.
Ето какво вижда и самата Будевска в душата на своята Далила: „ Авторът майсторски е преплел душевните битки на Исихара, Далила и Самсон. Исихара тази неудовлетворена жена, на която са лишили предмета на любовта, става тигрица; тя се озверила и желае да отмъщава, та по тоя метод да утоли жаждата на своето сърце. Тя се хвърля да избоде очите на обезсиления Самсон, с цел да си отмъсти на Далила. Тя усеща любовта ù към Самсон, злорадства и дебне висшия миг на нейната обич, с цел да се наслаждения на безсилието и да се бори с любовта си, да търси скъпия облик и да не го откри. Борбата на Исихара е външна, а на Далила – вътрешна. Исихара желае да си отмъсти, Далила – да победи себе си, да надвие своята обич. “
През сезона 1920-1921 година „ Далила “ се играе повече от двадесет пъти, не слиза от сцената и през идващия сезон. Спектакълът става толкоз известен, че излиза от щемпел пощенска марка на която е изобразена самата Будевска в ролята на „ Далила “.
Авторът на „ Далила “ е Владимир Мусаков, който през днешния ден е незнаен за доста българи, не може да види своята драма на сцената. Той си е отишъл от живота пет години по-рано, по време на Първата международна война. Жертва е на едно злокобно време, в което умират доста писатели измежду които са Димчо Дебелянов, Илия Иванов – Черен, Страшимир Кринчев, Владимир Попанастасов и други отдадени на перото българи.
Драмата е издигната върху апокрифни богомилски митове и древен претекстове. В нея създателят се стреми да разкрие любовта и несъгласията в нея, страшната ù трагичност и гибелност. Вечният конфликт сред мъжа и дамата. Драмата стартира с мото от Еврипид: „ Любовта е неволя за индивида “. Мусаков построява в нея мощни човешки характери. Сюжетът на известната легенда за Самсон и Далила са пресъздадени по един нов метод. Умело е показан обликът на мощният мъж Самсон, поддал се на своята чувствена пристрастеност и красивата изкусителка Далила, която носи в себе си деликатност, горделивост и свирепост. „ Та кой не знае Далила? И кого ли не може да увлече? Далила е красива като самото утринно слънце. Нейните очи са като два дивни сапфира, каквито няма на никое място – нито в Халдея, нито във Вавилон или Египет “. Пред нея „ мощният е презрян и трагичен, героят пълзи и войнът става плебей “.
Пет години след гибелта на създателя в печатницата на Военно издателския фронт излиза първия том от съчинения на Мусаков – книгата му „ Кървави петна “ с увод на Никола Атанасов. После се появява и драмата му „ Далила “. През 1943 година под редакцията на Богомил Нонев издателство „ Хемус “ отпечатва „ Избрани страници “. Корицата на книгата е от художника Борис Ангелушев. Така създателят оставя светла следа в литературата ни, само че през днешния ден е прочут за малко на брой.
Роден е в София на 25 октомври 1887 година В столицата минава детството му. Записва се да учи право в Софийски университет „ Климент Охридски “. През това време учи френски, немски и съветски език. През 1907 година става формалното разкриване на Народния спектакъл в София. Когато Фердинанд се появява, той е подигран и освиркан от студентите. Университетът е закрит, професорите - уволнени, а студентите са разпуснати.
След това събитие, в което взе участие и Мусаков, той отпътува за Москва, където следва право и финанси. Това е време, в което се среща с създатели като Достоевски и Толстой. Във вестник „ Ден “ от 10 ноември 1910 година с материали за Толстой помества писмо на създателя на „ Ана Каренина “ обвързвано с бягството му от Ясна поляна и аргументите за него. Посещава Финландия. Също Хелзинки, където евентуално е имал обичана жена. Негови приятели от фронта настояват, че пет дни преди гибелта си изпраща писмо до непознатата жена. Пътува и до Цариград и Букурещ.
През тези години сътрудничи на „ Листопад “, „ Светлина “, „ Факел “ и други издания свързани с съвременни течения в литературата и изкуството. Изпраща текстове свързани с театъра, към който студентът в Юридическия факултет на Московския университет имал изключително отношение. В творчеството си Мусаков е повлиян от символизма, който е книжовен път и за други наши писатели – П. Яворов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Д. Бояджиев, Г. Райчев.
Именно в Юридическия факултет на Московския университет се среща с Леонид Андреев, също студент по право, който написа разкази и драми. Андреев се счита за създател на съветския експресионизъм и е също трагична фигура в съветската литература. Само на 17 години взема решение да тества своята мощна воля и ляга сред релсите на влака, по знамение го избавят. През живота му следват голям брой опити за самоубийство. В Петербургския университет написа първите си разкази, само че една от редакциите връща текстовете му със смях. Разказите му са мощно повлияни от Дикенс. Затънал в задължения и корист с алкохол, по-късно се записва в Юридическия факултет на Московския университет, където се срещат с Мусаков. Успява да приключи и става юрист, занимава се и с публицистика. Издава драмите „ Към звездите “, „ Цар Глад “, „ Тоз, който получава плесница “, както и разкази.
Леонид Андреев живее на остров Капри при Максим Горки. Тази забавна персона оказва мощно въздействие върху Владимир Мусаков и литературния му светоглед.
През 1912 година българинът се дипломира и получава адвокатски права. Завръща се в София и става един от съоснователите на адвокатско сдружение. Занимава се с разнообразни каузи, само че и се задълбочава върху литературните си ползи. Помества късите си белетристични произведения – приказки, стихове в прозаичност и импресии в печата. В списание „ Родно изкуство “ сътрудничи със публикации. Темите му в литературата са свързани с човешката самотност, очуждеността на индивида от света, в който живее, постижимостта на щастието, погиващата непорочност и хубост в нищетата на жестоката реалност. Той желае да надмогне действителността, която го заобикаля, затваря се в светлите видения на въображението си, търси разтуха в забравата и самотата.
Започва Първата международна война. Адвокат Мусаков е мобилизиран в Школата за запасни офицери, а след това изпратен на Добруджанския фронт. В стълкновение при село Кубадин умира на 28 септемри 1916 година във военна болница в село Алфатар.
На фронта основава свята книга „ Кървави петна “, която прилича дневник. Това е жив роман за видяното и претърпяното по време на кървавия пъкъл. Суровите му слова от страдащата му душа като че ли капят по белите страници и оставят „ кървави петна “. Мусаков освен ни демонстрира жестокостите на войната, само че ни прави свръхчувствителни към човешкото безумство, което предизвиква тя. Гробовен полъх, неопределеност, болежка, премеждия – това се усеща, когато човек чете тези редове.
Затрогващ миг е боецът, който следи птицата, която вижда по какъв начин пада нейното малко. „ Моят комшия погледна птичето, повдигна се нагоре, изпълзя напред, сетне го взе в шепата си, стопли го, приближи до лицето си и внезапно отпусна глава надолу и повече не мръдна. Струя кръв потече и се смеси с калта. А сред пръстите на стиснатите ръце подаваше човка дребното голо птиче “.
Мечтата на създателя за кротичък живот, сякаш окончателно е изгубено, тлее върху пепелищата. Убитите, ранените, заболяванията са като сън. В погледа на създателя като че ли трептят пеперуди, напомнящи за спокойния живот. А „ дъждът все валеше безшумно, постепенно, сякаш в никакъв случай нямаше да престане “… Мусаков като че ли плаче „ като дете в изтощение “, „ оплаква себе си и индивида “, а в нас читателите вечно взема покоя.
В отзвук за „ Кървави петна “ Елин Пелин написа: „ Прочетох книжката „ Кървави петна “ от тоя рано погинал и непроявен гений. Това е един нечовечен дневник от войната, написан свежо, живо, искрено… “
В последното писмо до своята майка Мусаков, сякаш предчувства края си:
Мила мамо,
Отдавна не съм се обаждал. Това, убеден съм, ви основава безпокойства и вие сте принудени да вярвате на всякакви клюки. За зло тия клюки в този момент не са до такава степен погрешни. Аз съм ранен на три места. Пиша ви напряко, без да ви подлъгвам, като имам вяра, че ще бъдете изключително твърди да понесете всичко. Раните са две в левия крайник и една в лявата ръка /тая лява страна!/. В София единствено не желая скоро да дойда, пътят е надалеч. Помислете най-накрая, че има и убити, а аз съм единствено ранен.
Владимир “
Както в своята книга „ Кървави петна “, по този начин и в последните му редове проличава една мъжествена тъга, само че и мощен дух. Неговите последни дни са мъчителни. За края на неговия живот споделя Георги Ст. Георгиев, който лежи с създателя на „ Далила “ в една стая в учебното заведение в село Алфатар, превърнато във военна болница.
„ Дните се нижеха. Веднъж, когато Мусаков бе върнат от превързочната, сподели ни с печално лице: „ Тежка е лекарската присъда. Ще ми отрежат крайници. Няма що, ще се понесе “.
Когато на другия ден го внесоха към този момент единствено с един крайник, бе по този начин спокоен, както преди. Но ситуацията му се утежни и тежко предусещане ни обхвана. По устата му почна да се появява пяна. Ние единствено се споглеждахме и на устата ни замръзваше думата „ тетанус “.
Устата му почна да се сковава. Здрави, стоманени клещи не можеха да я разтворят. А той спокоен изиска със знак хартия и химикалка и ни написа няколко реда. Д-р Стефан Ангелов взе листа и ни прочете гласно: „ Ясно и изцяло виждам, слушам и предусещам всичко, единствено не мога да го изкажа. Устата ми е скована. Колко тъпо, че загивам. Но такава ми е била ориста. “
Излязъл, по-късно лекар Ангелов се върна блед, разчувствуван и ни сподели, че Мусаков ще бъде изнесен. Там, настрана, ще му бъде по-добре.
Другарят ми от стая, бойният ми приятел от полка, създателят на „ Далила “ и „ Кървави петна “ бе вдигнат на носилка и обръщайки се към нас – Мъждраганов и мене, - насочи последния си взор. На другия ден камбаната би веднъж повече… “ Върху добруджанската земя си отива Владимир Мусаков…Когато идва известието за гибелта, Вазов изпраща прочувствено писмо до неговото семейство. Нарича го „ подобен прекрасен гений. “
Оставил малко творчество Мусаков приживе не съумява да издаде своя независима книга. Смъртта го води в по-добрия свят. А България губи още един собствен наследник и недоразгърнал дарбата си публицист.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ