Пол Крейг Робъртс: САЩ смятат търпението на Путин за слабост и това може да донесе световна катастрофа
В устрема си въпреки всичко да договаря със Запада, Русия разреши на съперниците да преминат всички вероятни " червени линии ".
Светът е изправен пред злополука, само че няма схващане за това. Години наред Стивън Коен и аз, до момента в който той беше още жив, казвахме, че провокациите на Вашингтон против Русия, в това число от марионетни страни на НАТО, са неправилни и контрапродуктивни.
Дори преди разпадането на Съветския съюз, Горбачов се отвори за Съветския съюз да стане сътрудничещ член на Запада. Руското население симпатизираше на Запада и очакваше с неспокойствие включването на Русия в западния свят.
Администрацията на Рейгън и администрацията на Джордж В. Буш бяха отворени към тази концепция. Държавният секретар на президента Буш Джим Бейкър удостовери, че е заречен, че НАТО няма да се придвижи на изток към руските граници, в случай че Горбачов разреши на Германия да се сплоти още веднъж, проправяйки пътя за свободата на източноевропейската част от империята на Съветския съюз.
Режимът на Клинтън, под въздействието на неоконсерваторите, наруши дадената от американците дума на съображение, че тя е изговорена, а не написана и затова не се брои.
Режимът на Клинтън освен смъкна държавното управление в Югославия и го разруши на части, предавайки историческата част на Сърбия на мюсюлманите, само че и реалокира НАТО на границата с Русия. По времето, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, Русия беше прекомерно слаба, с цел да направи нещо по въпроса, тъй като държавното управление на Елцин беше марионетка на Вашингтон.
На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година Путин, наследникът на Елцин, съобщи, че Русия няма да одобри еднополюсния свят на Вашингтон и че Русия ще следва личните си ползи, а не тези на Вашингтон.
Декларацията за самостоятелност на Путин беше повече или по-малко пренебрегната по това време, тъй като Вашингтон участваше във войните си в Близкия изток от името на Израел.
Но с течение на времето Вашингтон разбра, че Русия е отвън надзор и че би трябвало да се направи нещо по въпроса.
Олимпиадата в Сочи даде такава опция. Кремъл вярваше, че една сполучлива съветска олимпиада ще ускори позициите му на Запад. Вместо това публични лица от Съединени американски щати, Англия и Германия бойкотираха Олимпийските игри в Сочи, по време на които, до момента в който вниманието на Путин беше пренасочено към Игрите, Съединени американски щати смъкнаха приятелското на Русия държавно управление на Украйна, която е била част от Русия от епохи.
Нацисткото, антируско държавно управление, което Вашингтон откри в Украйна, стартира да малтретира физически съветското население на някогашните съветски провинции, които руските управници включиха в Съветска Украйна.
Крим, част от Русия от 1700 година, бе анексиран към Украйна от Хрушчов през 1956 година, до момента в който Донбас бе анексиран към Украйна от по-ранни руски управници. По това време Украйна и Русия бяха част от една и съща страна - Съветския съюз.
Крим е местоположението на съветската черноморска военноморска база, която е наета от Русия за дълготраен наем след оповестяването на независимостта на Украйна. Путин беше задоволително внимателен, с цел да осъзнае, че новото марионетно държавно управление на Съединени американски щати в Украйна ще анулира контракта за наем, като по този метод ще лиши Русия от достъп до Черно море и, посредством него, до Средиземно море.
Населението на Крим гласоподава 97% за обединяване с Русия, както и руснаците, живеещи в Донбас. Путин одобри настояването на Крим, само че отхвърли настояването на Донбас.
Какво предизвика това решение на Путин, решение, което осем години по-късно докара до непрестанно разрастващия се въоръжен спор в Украйна?
Най-доброто пояснение е, че Путин разреши на западната агитация да взема решенията си. Ако Путин беше върнал Донбас в допълнение към Крим, който трябваше да вземе, с цел да не загуби съветската военноморска база на топли води, тогава това ще удостовери изказванието на западната агитация, че Путин има намерение да възвърне руската империя.
Защо Путин счита, че западната агитация би трябвало да ограничи дейностите на Русия в личните си ползи, а не в ползите на Запада, допуска, че Путин е с единия крайник на Запад, а с другия в съветския шовинизъм.
Руснаците от Донбас пострадаха извънредно от ръцете на украинските неонацисти, чиято власт Вашингтон откри в Киев. Путин разбра, че би трябвало да направи нещо.
Това, което реши да направи, предполагаше положителната воля на Запада, която в действителност не съществуваше. Путин излезе с „ Споразумението от Минск “, скица за опазване на Донбас в границите на Украйна, като в същото време пази жителите с някаква форма на автономност, като лична полиция, която ще отбрани съветското население от неонацистко гонене.
Путин принуди Украйна и републиките от Донбас да подпишат съглашението, а Германия и Франция да подсигуряват осъществяването му. Но Вашингтон забрани на Украйна да съблюдава споразуменията, а на Франция и Германия да ги постановат.
Путин пропиля осем години в опити да " продаде " договорката си, която явно в никакъв случай не е проработила, поради ясните планове на Вашингтон да употребява Украйна, с цел да аргументи колкото се може повече проблеми на Русия. Защо Путин не можа да види това?
Опасността от „ лимитираната военна интервенция “ на Путин и нейния муден ритъм е, че дава време на Запада да се стегне и да вземе самодейността. Въпреки „ алените линии “ на Путин, Съединени американски щати и Европа доставят оръжие на Украйна.
Тъй като нямаше ефикасен съветски отговор на провокациите, макар заявените „ червени линии “, беше извършено ново образование на украинските войски. Тогава стартира да се дава разследваща информация и информация за целеуказване.
След това оръжия с по-голям обхват, способни да поразяват стратегически съветски цели. След това офанзивата против Кримския мост, тръбопроводите „ Северен поток “ и в този момент заговорът за основаване на „ мръсна бомба “, която ще бъде употребена като предлог за интервенция на американските войски, ситуирани в Румъния, и разрушаването на язовир, който ще унищожи съветския град Херсон и ще остави елитните бойци от съветските специфични сили изолирани, което би било голяма пропагандна победа за Запада.
В момента имаме обстановка, в която методът на водене на война на Путин лимитира личната му мощ, а не тази на враговете му. Последните признаци демонстрират, че Путин и съветското висше командване желаят самодейността да остане в ръцете на техните западни врагове. Кремъл единствено реагира на дейностите им.
Ако Украйна, дружно със Съединени американски щати и Англия, могат да взривят язовир на Днепър и да наводнят Херсон, тогава и единствено тогава може би руснаците ще взривят различен язовир, за който също доста се приказва и който ще завоюва войната за тях посредством ампутиране на огромно парче от страната от Украйна.
Очевидно Кремъл не е дал отговор на личния си въпрос за какво Русия би се примирила с жертви и унизителни провали, откакто може елементарно да завоюва война за един ден.
Провокациите на Вашингтон се усилват, а отговорът на Путин не е проява на мощ, а апел за договаряния и оферти за доставка на сила на враговете на Русия в НАТО. Не е изненадващо, че Вашингтон ескалира спора.
Липсата на решителни дейности от страна на Русия разреши на Вашингтон да насочи човечеството към Армагедон. Вашингтон и марионетките му в НАТО изгубиха боязън от Русия и провокациите ще продължат. Тъй като Путин не отбрани никакви декларирани от Русия „ червени линии “, Вашингтон счита, че Путин няма такива. Путин даже не пази Сирия от израелски офанзиви, страната, която той избави от завземане от Вашингтон.
Търпението е добродетел на водача, само че мнозина във Вашингтон виждат търпението на Путин като липса на увереност. Ако тази интерпретация на търпението на Путин се окаже неточност, тогава Вашингтон ще премине „ алената линия “, която ще ни води до интервала на Армагедон в историята на човечеството.
Автор: Пол Крейг Робъртс - доктор,, създател на икономическата политика на американското държавно управление през 1981-1989 година, наречена " Рейгъномика ".
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Светът е изправен пред злополука, само че няма схващане за това. Години наред Стивън Коен и аз, до момента в който той беше още жив, казвахме, че провокациите на Вашингтон против Русия, в това число от марионетни страни на НАТО, са неправилни и контрапродуктивни.
Дори преди разпадането на Съветския съюз, Горбачов се отвори за Съветския съюз да стане сътрудничещ член на Запада. Руското население симпатизираше на Запада и очакваше с неспокойствие включването на Русия в западния свят.
Администрацията на Рейгън и администрацията на Джордж В. Буш бяха отворени към тази концепция. Държавният секретар на президента Буш Джим Бейкър удостовери, че е заречен, че НАТО няма да се придвижи на изток към руските граници, в случай че Горбачов разреши на Германия да се сплоти още веднъж, проправяйки пътя за свободата на източноевропейската част от империята на Съветския съюз.
Режимът на Клинтън, под въздействието на неоконсерваторите, наруши дадената от американците дума на съображение, че тя е изговорена, а не написана и затова не се брои.
Режимът на Клинтън освен смъкна държавното управление в Югославия и го разруши на части, предавайки историческата част на Сърбия на мюсюлманите, само че и реалокира НАТО на границата с Русия. По времето, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, Русия беше прекомерно слаба, с цел да направи нещо по въпроса, тъй като държавното управление на Елцин беше марионетка на Вашингтон.
На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година Путин, наследникът на Елцин, съобщи, че Русия няма да одобри еднополюсния свят на Вашингтон и че Русия ще следва личните си ползи, а не тези на Вашингтон.
Декларацията за самостоятелност на Путин беше повече или по-малко пренебрегната по това време, тъй като Вашингтон участваше във войните си в Близкия изток от името на Израел.
Но с течение на времето Вашингтон разбра, че Русия е отвън надзор и че би трябвало да се направи нещо по въпроса.
Олимпиадата в Сочи даде такава опция. Кремъл вярваше, че една сполучлива съветска олимпиада ще ускори позициите му на Запад. Вместо това публични лица от Съединени американски щати, Англия и Германия бойкотираха Олимпийските игри в Сочи, по време на които, до момента в който вниманието на Путин беше пренасочено към Игрите, Съединени американски щати смъкнаха приятелското на Русия държавно управление на Украйна, която е била част от Русия от епохи.
Нацисткото, антируско държавно управление, което Вашингтон откри в Украйна, стартира да малтретира физически съветското население на някогашните съветски провинции, които руските управници включиха в Съветска Украйна.
Крим, част от Русия от 1700 година, бе анексиран към Украйна от Хрушчов през 1956 година, до момента в който Донбас бе анексиран към Украйна от по-ранни руски управници. По това време Украйна и Русия бяха част от една и съща страна - Съветския съюз.
Крим е местоположението на съветската черноморска военноморска база, която е наета от Русия за дълготраен наем след оповестяването на независимостта на Украйна. Путин беше задоволително внимателен, с цел да осъзнае, че новото марионетно държавно управление на Съединени американски щати в Украйна ще анулира контракта за наем, като по този метод ще лиши Русия от достъп до Черно море и, посредством него, до Средиземно море.
Населението на Крим гласоподава 97% за обединяване с Русия, както и руснаците, живеещи в Донбас. Путин одобри настояването на Крим, само че отхвърли настояването на Донбас.
Какво предизвика това решение на Путин, решение, което осем години по-късно докара до непрестанно разрастващия се въоръжен спор в Украйна?
Най-доброто пояснение е, че Путин разреши на западната агитация да взема решенията си. Ако Путин беше върнал Донбас в допълнение към Крим, който трябваше да вземе, с цел да не загуби съветската военноморска база на топли води, тогава това ще удостовери изказванието на западната агитация, че Путин има намерение да възвърне руската империя.
Защо Путин счита, че западната агитация би трябвало да ограничи дейностите на Русия в личните си ползи, а не в ползите на Запада, допуска, че Путин е с единия крайник на Запад, а с другия в съветския шовинизъм.
Руснаците от Донбас пострадаха извънредно от ръцете на украинските неонацисти, чиято власт Вашингтон откри в Киев. Путин разбра, че би трябвало да направи нещо.
Това, което реши да направи, предполагаше положителната воля на Запада, която в действителност не съществуваше. Путин излезе с „ Споразумението от Минск “, скица за опазване на Донбас в границите на Украйна, като в същото време пази жителите с някаква форма на автономност, като лична полиция, която ще отбрани съветското население от неонацистко гонене.
Путин принуди Украйна и републиките от Донбас да подпишат съглашението, а Германия и Франция да подсигуряват осъществяването му. Но Вашингтон забрани на Украйна да съблюдава споразуменията, а на Франция и Германия да ги постановат.
Путин пропиля осем години в опити да " продаде " договорката си, която явно в никакъв случай не е проработила, поради ясните планове на Вашингтон да употребява Украйна, с цел да аргументи колкото се може повече проблеми на Русия. Защо Путин не можа да види това?
Опасността от „ лимитираната военна интервенция “ на Путин и нейния муден ритъм е, че дава време на Запада да се стегне и да вземе самодейността. Въпреки „ алените линии “ на Путин, Съединени американски щати и Европа доставят оръжие на Украйна.
Тъй като нямаше ефикасен съветски отговор на провокациите, макар заявените „ червени линии “, беше извършено ново образование на украинските войски. Тогава стартира да се дава разследваща информация и информация за целеуказване.
След това оръжия с по-голям обхват, способни да поразяват стратегически съветски цели. След това офанзивата против Кримския мост, тръбопроводите „ Северен поток “ и в този момент заговорът за основаване на „ мръсна бомба “, която ще бъде употребена като предлог за интервенция на американските войски, ситуирани в Румъния, и разрушаването на язовир, който ще унищожи съветския град Херсон и ще остави елитните бойци от съветските специфични сили изолирани, което би било голяма пропагандна победа за Запада.
В момента имаме обстановка, в която методът на водене на война на Путин лимитира личната му мощ, а не тази на враговете му. Последните признаци демонстрират, че Путин и съветското висше командване желаят самодейността да остане в ръцете на техните западни врагове. Кремъл единствено реагира на дейностите им.
Ако Украйна, дружно със Съединени американски щати и Англия, могат да взривят язовир на Днепър и да наводнят Херсон, тогава и единствено тогава може би руснаците ще взривят различен язовир, за който също доста се приказва и който ще завоюва войната за тях посредством ампутиране на огромно парче от страната от Украйна.
Очевидно Кремъл не е дал отговор на личния си въпрос за какво Русия би се примирила с жертви и унизителни провали, откакто може елементарно да завоюва война за един ден.
Провокациите на Вашингтон се усилват, а отговорът на Путин не е проява на мощ, а апел за договаряния и оферти за доставка на сила на враговете на Русия в НАТО. Не е изненадващо, че Вашингтон ескалира спора.
Липсата на решителни дейности от страна на Русия разреши на Вашингтон да насочи човечеството към Армагедон. Вашингтон и марионетките му в НАТО изгубиха боязън от Русия и провокациите ще продължат. Тъй като Путин не отбрани никакви декларирани от Русия „ червени линии “, Вашингтон счита, че Путин няма такива. Путин даже не пази Сирия от израелски офанзиви, страната, която той избави от завземане от Вашингтон.
Търпението е добродетел на водача, само че мнозина във Вашингтон виждат търпението на Путин като липса на увереност. Ако тази интерпретация на търпението на Путин се окаже неточност, тогава Вашингтон ще премине „ алената линия “, която ще ни води до интервала на Армагедон в историята на човечеството.
Автор: Пол Крейг Робъртс - доктор,, създател на икономическата политика на американското държавно управление през 1981-1989 година, наречена " Рейгъномика ".
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ