Какво се случва с мозъка, ако сме будни посред нощ?
В средата на нощта светът може да наподобява като най-спокойното място, само че и като най-мрачното. Под прикритието на тъмнината отрицателните мисли могат да се прокраднат в съзнанието ви и до момента в който лежите будни, загледани в тавана, може да започнете да изпитвате предпочитание за неразрешени удоволствия, като цигара или тежка въглехидратна храна, написа изданието Frontiers in Network Physiology.
Множество доказателства сочат, че човешкият разум действа по друг метод, в случай че е безсънен през нощта. След среднощ отрицателните страсти виреят доста по-силно от позитивните, рисковите хрумвания стават все по-привлекателни, а задръжките отпадат.
Някои откриватели считат, че човешкият циркаден темп е мощно забъркан в тези сериозни промени във функционалностите, както е разказано в нов документ, обобщаващ доказателствата за това по какъв начин мозъчните системи действат по друг метод след настъпването на нощта. Тяхната догадка, наречена „ Разум след среднощ “ , допуска, че човешкото тяло и човешкият разум следват натурален 24-часов цикъл на интензивност, който въздейства на нашите страсти и държание. Казано в резюме, в избрани часове нашият тип е податлив да се усеща и да работи по избран метод.
През деня да вземем за пример молекулярните равнища и мозъчната интензивност са настроени към жизненост. Но през нощта нормалното ни държание е да спим. От еволюционна позиция това, несъмнено, е разумно. Хората са доста по-ефективни в лова и събирането на реколтата денем и въпреки че нощта е чудесна за отмора, в миналото хората са били изложени на по-голям риск да се трансфорат в плячка. Според откривателите, с цел да се оправим с този нараснал риск, вниманието ни към отрицателните тласъци е извънредно засилено през нощта.
Ако в миналото това ни е пособие да се натъкнем на невидими закани, то в този момент това свръхфокусиране върху отрицателните фактори може да докара до смяна в системата за възнаграждение/мотивация и да направи индивида изключително податлив към рисково държание. Ако към това се добави и загубата на сън, това положение на съзнанието става още по-проблематично
. „ Има милиони хора, които са будни измежду нощ, и има много положителни доказателства, че мозъкът им не действа толкоз добре, колкото денем “, споделя неврологът Елизабет Клерман от Харвардския университет. „ Моята молба е за повече проучвания, които да прегледат това, тъй като тяхното здраве и сигурност, както и това на другите, е наранено. “ Авторите на новата догадка употребяват два образеца, с цел да илюстрират тезата си.
Първият образец е за консуматор на хероин, който сполучливо се оправя с желанието си денем, само че се поддава на желанията си през нощта.
Вторият образец е за студент, борещ се с бодърствуване, който стартира да изпитва възприятие на безизходност, самотност и обезсърчение, когато безсънните нощи се натрупват. И двата сюжета в последна сметка могат да се окажат съдбовни. Самоубийствата и самонараняванията са доста публикувани през нощта.
Всъщност съгласно някои проучвания рискът от самоубийство сред среднощ и 6:00 ч. сутринта е три пъти по-висок спрямо всяко друго време на денонощието. Проучване от 2020 година стига до заключението, че нощното будуване е рисков фактор за самоубийство, „ евентуално посредством разминаване на циркадните ритми “. „ Самоубийството, което преди е било немислимо, се появява като бягство от самотата и болката и преди да се обмислят разноските за самоубийството, ученикът е придобил средствата и е подготвен да работи във време, когато никой не е безсънен, с цел да го спре “, изясняват създателите на хипотезата „ Разум след среднощ “.
Незаконните или рисковите субстанции също се одобряват повече от хората през нощта. През 2020 година проучване в център за ползване на опиати под контрол в Бразилия разкрива 4,7 пъти по-голям риск от свръхдоза през нощта.
Някои от тези държания могат да се обяснят с недоспиването или прикритието, което предлага тъмнината, само че евентуално в играта са намесени и нощни неврологични промени. Изследователи като Клерман и нейните сътрудници считат, че би трябвало да проучим в допълнение тези фактори, с цел да сме сигурни, че пазиме най-застрашените от нощно будуване. Авторите настояват, че до момента не са провеждани изследвания за това по какъв начин лишаването от сън и циркадното време въздействат върху обработката на възнагражденията на индивида. Поради това не знаем по какъв начин работещите на смени, като водачи или лекари, се оправят с необичайния си режим на сън. В продължение на към шест часа дневно знаем изненадващо малко за това по какъв начин работи човешкият мозък. Независимо дали спим или сме будни, мозъкът след среднощ е мистерия.
Множество доказателства сочат, че човешкият разум действа по друг метод, в случай че е безсънен през нощта. След среднощ отрицателните страсти виреят доста по-силно от позитивните, рисковите хрумвания стават все по-привлекателни, а задръжките отпадат.
Някои откриватели считат, че човешкият циркаден темп е мощно забъркан в тези сериозни промени във функционалностите, както е разказано в нов документ, обобщаващ доказателствата за това по какъв начин мозъчните системи действат по друг метод след настъпването на нощта. Тяхната догадка, наречена „ Разум след среднощ “ , допуска, че човешкото тяло и човешкият разум следват натурален 24-часов цикъл на интензивност, който въздейства на нашите страсти и държание. Казано в резюме, в избрани часове нашият тип е податлив да се усеща и да работи по избран метод.
През деня да вземем за пример молекулярните равнища и мозъчната интензивност са настроени към жизненост. Но през нощта нормалното ни държание е да спим. От еволюционна позиция това, несъмнено, е разумно. Хората са доста по-ефективни в лова и събирането на реколтата денем и въпреки че нощта е чудесна за отмора, в миналото хората са били изложени на по-голям риск да се трансфорат в плячка. Според откривателите, с цел да се оправим с този нараснал риск, вниманието ни към отрицателните тласъци е извънредно засилено през нощта.
Ако в миналото това ни е пособие да се натъкнем на невидими закани, то в този момент това свръхфокусиране върху отрицателните фактори може да докара до смяна в системата за възнаграждение/мотивация и да направи индивида изключително податлив към рисково държание. Ако към това се добави и загубата на сън, това положение на съзнанието става още по-проблематично
. „ Има милиони хора, които са будни измежду нощ, и има много положителни доказателства, че мозъкът им не действа толкоз добре, колкото денем “, споделя неврологът Елизабет Клерман от Харвардския университет. „ Моята молба е за повече проучвания, които да прегледат това, тъй като тяхното здраве и сигурност, както и това на другите, е наранено. “ Авторите на новата догадка употребяват два образеца, с цел да илюстрират тезата си.
Първият образец е за консуматор на хероин, който сполучливо се оправя с желанието си денем, само че се поддава на желанията си през нощта.
Вторият образец е за студент, борещ се с бодърствуване, който стартира да изпитва възприятие на безизходност, самотност и обезсърчение, когато безсънните нощи се натрупват. И двата сюжета в последна сметка могат да се окажат съдбовни. Самоубийствата и самонараняванията са доста публикувани през нощта.
Всъщност съгласно някои проучвания рискът от самоубийство сред среднощ и 6:00 ч. сутринта е три пъти по-висок спрямо всяко друго време на денонощието. Проучване от 2020 година стига до заключението, че нощното будуване е рисков фактор за самоубийство, „ евентуално посредством разминаване на циркадните ритми “. „ Самоубийството, което преди е било немислимо, се появява като бягство от самотата и болката и преди да се обмислят разноските за самоубийството, ученикът е придобил средствата и е подготвен да работи във време, когато никой не е безсънен, с цел да го спре “, изясняват създателите на хипотезата „ Разум след среднощ “.
Незаконните или рисковите субстанции също се одобряват повече от хората през нощта. През 2020 година проучване в център за ползване на опиати под контрол в Бразилия разкрива 4,7 пъти по-голям риск от свръхдоза през нощта.
Някои от тези държания могат да се обяснят с недоспиването или прикритието, което предлага тъмнината, само че евентуално в играта са намесени и нощни неврологични промени. Изследователи като Клерман и нейните сътрудници считат, че би трябвало да проучим в допълнение тези фактори, с цел да сме сигурни, че пазиме най-застрашените от нощно будуване. Авторите настояват, че до момента не са провеждани изследвания за това по какъв начин лишаването от сън и циркадното време въздействат върху обработката на възнагражденията на индивида. Поради това не знаем по какъв начин работещите на смени, като водачи или лекари, се оправят с необичайния си режим на сън. В продължение на към шест часа дневно знаем изненадващо малко за това по какъв начин работи човешкият мозък. Независимо дали спим или сме будни, мозъкът след среднощ е мистерия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ