В средата на месец януари в интернет пространството се появиха

В средата на месец януари в интернет пространството се появиха невероятни клюки за началото на прехода към 4G мобилна връзка в Северна Корея. И ако не сте се замисляли за сходни дреболии, да, през цялото това време севернокорейците са употребявали 3G. Преходът към 4G стартира заради обстоятелството, че Китай интензивно внедрява 5G и Huawei на драго сърце продаде своите остарели базови станции на севернокорейците. В същото време, както споделят специалистите, 4G ще се появи единствено в огромните градове. А в останалата част на страната управляващите към този момент ще продължат да развиват 3G мобилните мрежи.

И това евентуално е основателна причина да поговорим малко за Северна Корея, защото страната е толкоз откъсната от останалия свят, че има освен личен ИНТРАНЕТ, само че и лични марки смарт телефони. Нека стартираме със смарт телефоните. Ще ви хареса!

„ Другарят “ Ким Чен Ир (баща на настоящия държавен глава Ким Чен Ун) не можеше да си сформира ясно мнение дали севернокорейците се нуждаят от мобилни телефони. По тази причина през 2002 година, когато в страната се появяват първите телефони, се заема с този проблем, с цел да забрани притежаването и потреблението на телефони през 2004 година През 2008 година настроенията се трансформираха и мобилните телефоните още веднъж започнаха да се продават.

По същото време, когато възбраната е анулирана, египетската телекомуникационна компания Orascom Telecom Media and Technology Holding си партнира със севернокорейската страна, с цел да сътвори мобилен 3G оператор, наименуван Koryolink. Трябва да се означи, че Huawei (тогава към момента не е под глобите на САЩ) интензивно подкрепя построяването на мрежата. Въпреки че това опонира на наложените от Съединени американски щати наказания против Корея.

Интересен факт: до 2021 година мобилната мрежа покрива 94% от популацията, само че единствено 14% от територията на страната. По данни от 2017 година 69% от семействата са имали смарт телефон.

Смартфоните в Северна Корея

Пет години след стартирането на мобилния оператор – през 2013 година в страната беше показан първият личен смарт телефон Arirang, кръстен на корейска национална ария.

Ето по какъв начин (вижте по-долу) изглеждаше смарт телефонът Arirang, като за 2013 година той имаше много положителни характерности:

Android v4.0.4 двуядрен чипсет MediaTek с тактова периодичност 1 GHz 4,3-инчов екран с резолюция 540 x 960 пиксела 8 MP съществена камера

По този мотив новоизбраният държавен глава Ким Чен-ун, заобиколен от правилните си генерали, посети фабриката за смарт телефони.

Тук има два занимателни нюанса.

Първо, макар че от 2008 година страната разполага с 3G мрежа с периодичност 2100 MHz, а визитата на Ким Чен-ун във фабриката за смарт телефони беше оптимално разгласено, до 2015-2016 година жителите на Северна Корея можеха да употребяват телефони единствено за диалози и SMS-и. 3G беше позволена само за чужденците (това, апропо, беше облекчение, защото до 2013 година телефоните трябваше да се оставят на границата).

Вторият колорит е огромната възможност фабриката за смарт телефони по това време да е била инсценирана. Смартфоните са били сглобявани в Китай, а севернокорейците са се престрували, че ги сглобяват независимо.

Но това е единствено началото. След Arirang в страната се появяват севернокорейските марки Jindallae, Hwawon, Madusan, Chongsong, Chollyong. Няма Samsung, няма iPhone.

Да отбележим, че технологиите в Северна Корея не се развиват бързо. Например, от 2013 година до 2018 година смарт телефоните са работили с Android 4. Но в средата на годината севернокорейската телевизия показа смарт телефона Arirang 171, който към този момент работеше напряко с Android 7.1.1. И да, там несъмнено онлайн услугите на Гугъл ги няма:

Ето какво предлага смарт телефонът Arirang 171

Чипсет: Mediatek MT6797 Памет: 4GB + 32GB Екран: 5,5 инча с Full HD резолюция Предна камера: 8 MP Основна камера: 13 MP

А Arirang се смята за един от най-съвременните производители. Другите компании продължиха да оферират бюджетни смарт телефони с Android 4.4. Ето, апропо, и рекламата на смарт телефоните Airrang 151 и Arirang 171. Можете да я гледате от средата. Видеото е малко като от 80-те или началото на 90-те години на предишния век.

Информацията от Северна Корея е нищожна. А и пандемията оказа огромно въздействие, тъй че най-модерният смарт телефон, който медиите съумяха да открият, датира от 2020 година Благодарение на този смарт телефон може да се разбере по какъв начин се сглобяват смарт телефоните в севернокорейските заводи. Факт е, че Jindallae 7 в действителност е Umidigi F7.

Въпреки че евентуално за най-модерния смарт телефон може да се смята смарт телефонът от 2019 година, наименуван Kiltongmu, който образно доста наподобява на Samsung Galaxy Note 8. За това подсказва и фактът, че във вестникарските реклами на смарт телефона, които бяха източени от севернокорейски откриватели, се наблягаше опцията за писане на ръка. Но е малко евентуално това да е тъкмо Samsung. По-скоро става дума за някакъв китайски клонинг на Samsung.

Освен това смарт телефонът Kiltongmu дава информация за това какви приложения употребяват севернокорейците. В рекламата се акцентира, че смарт телефонът се предлага с потребни авансово конфигурирани приложения („ речници, видео плейъри и други известни стратегии “). Похвалите за авансово конфигурирани приложения подсказват, че в Северна Корея няма магазини за приложения.

През 2023 година публицисти от Южна Корея са уловили откъслечна информация, че Северна Корея показва нови смарт телефони. Но какви са тези смарт телефони, не е известно. Но за един от моделите се разбра, че работи с Android 12. По-късно тази реклама бе открита. Това е някакъв забавен смарт телефон с прибираща се предна камера.

В същото време телефоните с бутони към момента са много известни в страната. По-долу е показан кадър от локален магазин за електроника. Както постоянно, има въпроси за достоверността, защото фотографията е публикувана посредством Sogwang. Това е терминът за каналите в YouTube, в които се организира севернокорейска агитация. За страдание логаритмите на YouTube бързо откриват и блокират такива канали.

Няколко думи за севернокорейския интернет

За интернета в Северна Корея се знае единствено от думите на избягалите дезертьори. Обикновеният човек може да научи за корейския интернет единствено като прочете отчетите на другите правозащитни организации, които старателно поддържат връзка с тези дезертьори

Последният материал, основан на 24 изявленията с дезертьори, е оповестен в средата на 2023 година Нека го разгледаме.

Интранетът

Вероятно знаете, че Северна Корея има единствено два интернет уеб страницата. Местното население се намира в така наречен интранет. Това е вътрешен интернет, който е обособен от световната мрежа.

Интранетът е мощно цензуриран, само че във връзка с услугите е безусловно пълностоен. В него има библиотеки, онлайн магазини, музикални и видео услуги. Въпреки това е допустимо пълноценно потребление на интернет единствено от компютър, не забравяйте, че в страната има най-вече единствено 3G мрежа.

Като се има поради това, интранетът като цяло не е доста известен. Това е по този начин макар обстоятелството, че 69% от популацията имат мобилни телефони. Въпреки това съгласно статистиката на PSCORE, събрана от 158 изявленията с дезертьори, 68% от дезертьорите не са знаели нищо за Интранет, а единствено 15% са били дейни консуматори. Това значи, че съвсем всички от тях имат телефони, само че ги употребяват само за осъществяване на диалози.

Очевидно е, че интранетът е безценен. Например домашната връзка с Интранет коства 150 $, което си е скъпо. Месечната цена за Интранет коства 14 $ (това са мощно остарели данни). Средният месечен приход на севернокореец се прави оценка на от 80 до 140 $ (има и изключения). При подобен приход явно свързването и даже единствено заплащането на Интранет е забележителна тежест за бюджета.

И даже в случай че оставим настрани въпроса за цената, съществуването на Интранет в дома е спомагателен фактор за привличане на вниманието на управляващите. Кой в действителност се нуждае от него?

Интересен миг. Всички компютри работят с операционната система Red Star, а за интернет би трябвало да употребявате браузъра Naenara, основан на Firefox. Основната разлика в софтуера е, че той има вградени механизми за следене на потребителите.

Твърди се, че всички устройства вършат скрийншоти на всеки няколко минути. Дезертьорите от 2022 година обявиха, че в този момент на смарт телефоните би трябвало да се конфигурира софтуера Secure Shield, а на компютрите би трябвало да се конфигурира програмата Pyongyang Song за достъп до интернет и да се включи специфичен USB ключ, който дава отговор за следенето на интензивността на потребителите. Освен това се конфигурира и програмата Singi, която автоматизирано прави скрийншоти.

Всяко устройство, включено в Интранет, има неповторим адрес и е прикрепено към хост, тъй че в случай че нещо се случи, управляващите постоянно могат да намерят неугодния.

В страната има и Wi-Fi, като се твърди, че електрониката се заглушава, тъй че да можете да се свързвате само с държавната Wi-Fi мрежа, наречена Mirae. А в случай че желаете интранет у дома, би трябвало да поискате позволение и устройствата ви ще бъдат настроени за достъп до него.

Глобалният интернет

Само най-привилегированата част от обществото има достъп до интернационалния интернет. Броят на потребителите се разказва като няколко десетки от най-елитните фамилии, близки до Ким, които могат да употребяват световния интернет без контрол. Още няколко хиляди – публични лица, учени – единствено в наличието на цензор на специфичен компютър. Според дезертирал посланик даже външният министър няма достъп до интернет. Ако желае да прочете или да изпрати имейл, би трябвало да отиде в Департамента за ръководство на задграничните телекомуникации.

Забавното е, че даже в учебните заведения Световната мрежа се учи като идея. Както споделя един от дезертьорите, той даже е държал изпит по интернет, като е приказвал за неговата конструкция и архитектура. В същото време той в никакъв случай не е бил в самия интернет. Според него те са учили, употребявайки въображението си, както във физиката – неутроните също са неразличими за окото. В Северна Корея обаче осведомителните технологии са пътят към елита. Така още от пети клас най-надарените възпитаници се образоват на компютърна просветеност.

От позиция на Северна Корея, по този начин и би трябвало да бъде. Хората, които съумяват да видят нещо от Глобалната мрежа бързат колкото се може по-бързо да се махнат от тази страна.

Заключение

Когато четеш за Северна Корея, се чудиш какъв брой нереалистично е това. Влизаш в интернет, съпроводен от библиотекар, и можеш да бъдеш вкаран в пандиза или даже разстрелян за гледане на западно предаване. На компютъра и смарт телефона ви има приложения, които вършат скрийншоти на екраните ви. Разбира се, за независимост на словото и дума не може да става.

Две неща обаче са най-изненадващи. Първо, по какъв начин една добра и велика концепция (прочетете за историята на Северна Корея, в случай че не знаете защо става дума) е мутирала в нещо сходно.

Второ, поразяващо е, че хората са съгласни да живеят по този метод. Представете си идиотския темперамент на обстановката, когато работите като интернет цензор. Седите, гледате в монитора и поставяте пръста си върху скенера за пръстови отпечатъци на всеки 5 минути. След това се прибирате у дома и разказвате на жена си по какъв начин е минал денят. И най-важното – всичко това е подбудено от страха. Защото в случай че не следите, в случай че не цензурирате добре, може да ви издадат. И в този случай едева ли просто ще ви уволнят, най-вероятно ще ви вкарат в пандиза или даже по-лошо.