Битката за Нагорни Карабах: какво е да живееш във война
В сраженията за Нагорни Карабах бяха убити стотици арменци и азербайджанци, доста хора от района напуснаха родните си места. Какво е да живееш във война? Репортаж от град Барда, единствено на 20 км от фронтовата линия.
Пламъците съвсем напълно са погълнали предходния живот на Илгар Фаразалиев. Малко сребърни принадлежности в кухнята, една рамка от очила, няколко фамилни фотоси - това са обгорените остатъци. Ракета блъснала къщата им при започване на октомври, споделя Илгар. Домът, където живеел към този момент от 35 години, изгорен до основи.
" Бяхме се събрали цялото семейство и гледахме телевизия, когато детонация раздруса задния двор ", споделя той. " Побягнахме на открито и незабавно повикахме пожарната, само че когато тя дойде - към този момент беше късно. "
Илгар Фаразалиев живее в азербайджанския град Барда, на към 20 километра от фронтовата линия в Нагорни Карабах. Той е уверен, че арменците са изстреляли ракетата, която е поразила дома му. Според него, през последните седмици прилежащата страна целеустремено обстрелва цивилни цели в Азербайджан. По въпроса обаче няма самостоятелна оценка.
Война за налагане на разнообразни възгледи
От края на септември Армения и Азербайджан още веднъж водят война за Нагорни Карабах. Според интернационалното право, районът принадлежи към Азербайджан, само че на власт там са арменски сепаратисти. И двете страни оповестяват за свои военни триумфи и взаимно се упрекват в подклаждане на спора. И в целенасочени офанзиви против жилищни квартали.
Като медиатор Русия към този момент два пъти съумя да реализира преустановяване на огъня, само че и двете съглашения бързо се провалиха. Нарушено беше и третото съглашение, реализирано във Вашингтон. За месец жертвите измежду цивилните жители са над 100. По данни на арменските управляващи, убитите бойци към този момент са близо 1000. Азербайджан не оповестява нищо за своите загуби.
Войната за Нагорни Карабах е и война за налагане на избрани възгледи. И двете държавни управления се пробват да въздействат на публичното мнение - благодарение на обществените мрежи и телевизионните канали.
Азербайджан се ръководи властническо и свободата на словото е подложена на солидни ограничавания, оповестяват правозащитниците. А сега там е наложено и военно състояние: от 21 часа вечерта до 6 сутринта важи полицейски час. Достъпът до интернет постоянно се лимитира, цензурата е строга. Туитър, Facebook и редица приложения за връзка постоянно са блокирани, денят минава под знака на военната агитация. Чуждестранните публицисти не могат да припарят наоколо до фронта и разполагат само с информацията, която им дават азербайджанските управляващи.
А управляващите обичат да демонстрират фрагменти от такива места като Средното учебно заведение № 6 в Барда, където от началото на войната са настанени бежанци - над 100 фамилии. Повечето идват от прилежащия град Тертер, където към този момент от седмици се водят тежки артилерийски престрелки сред арменските и азербайджанските войски. По тази причина доста хора са напуснали Тертер. Част от жителите на града обаче са останали и се крият в мазетата.
Стар спор, нови сражения
Глухият екот на оръдия се чува чак до учебния двор в Барда, където играят децата на бежанците. Пред входа, край една черно-бяла фотография, са положени червени карамфили: в памет на един азербайджански боец, умрял в първата война за Нагорни Карабах преди 30 години. Тогава, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Азербайджан изгуби контрола над този район, обитаем най-вече с арменци. През 1994 година с посредничеството на ОССЕ беше подписано нежно помирение, което обаче не уреди трайно териториалния спор.
Бежанците в " Шесто учебно заведение " в Барда са уверени, че тяхната войска води обективна война. На същото мнение е и Мусела Мусаева, заместник-директорка на учебното заведение. Тя обаче не има вяра, че азербайджанската страна обстрелва и цивилни цели в Нагорни Карабах, нито пък че и измежду арменците има доста убити и доста бежанци. " Не знам какво става откъм арменската страна. Знам единствено това, което виждам тук по нашата телевизия ", споделя Мусаева. " Убедена съм обаче, че арменците ще изгубят. Крайно време е да се отдръпват. Ние не се бием, с цел да окупираме арменска територия, ние просто желаеме да си вземем назад това, което си е наше. "
Така мисли и бежанецът Забил Алиев, който живее към този момент от няколко седмици в учебното заведение дружно със брачната половинка си Нахиде и с три внучки. Те също са от прилежащия Тертер. В новия им " дом " по ученическите чинове са подредени чаши и чинии, на пода гори дребен газов котлон. " Тревожа се за девойките. Толкова ги беше боязън, когато започнаха сраженията ", споделя Алиев откъм походното си легло. " Те би трябвало да вървят на учебно заведение. "
Какво ли още ще се случи?
Алиев не има вяра, че дипломатическото ходатайство и краткотрайното помирение могат да реализират нещо. Другият Алиев, президентът на страната, продължава да залага на военното решение. " Никой не може да пречупи нашата увереност ", сподели Илхам Алиев на среща с висши военни, излъчена по държавната телевизия. И добави, че врагът ще бъде изтласкан, а Азербайджан ще си върне Нагорни Карабах.
Но какво значат тези планове за цивилните жители от двете страни, в това число и за бежанците в учебното заведение в Барда? Никой не знае отговора на този въпрос. Може скоро да се приберат по домовете си. Или пък да стане още по-страшно и да им се наложи да изоставен учебното заведение в Барда, тъй като и там може да стане рисково.
Пламъците съвсем напълно са погълнали предходния живот на Илгар Фаразалиев. Малко сребърни принадлежности в кухнята, една рамка от очила, няколко фамилни фотоси - това са обгорените остатъци. Ракета блъснала къщата им при започване на октомври, споделя Илгар. Домът, където живеел към този момент от 35 години, изгорен до основи.
" Бяхме се събрали цялото семейство и гледахме телевизия, когато детонация раздруса задния двор ", споделя той. " Побягнахме на открито и незабавно повикахме пожарната, само че когато тя дойде - към този момент беше късно. "
Илгар Фаразалиев живее в азербайджанския град Барда, на към 20 километра от фронтовата линия в Нагорни Карабах. Той е уверен, че арменците са изстреляли ракетата, която е поразила дома му. Според него, през последните седмици прилежащата страна целеустремено обстрелва цивилни цели в Азербайджан. По въпроса обаче няма самостоятелна оценка.
Война за налагане на разнообразни възгледи
От края на септември Армения и Азербайджан още веднъж водят война за Нагорни Карабах. Според интернационалното право, районът принадлежи към Азербайджан, само че на власт там са арменски сепаратисти. И двете страни оповестяват за свои военни триумфи и взаимно се упрекват в подклаждане на спора. И в целенасочени офанзиви против жилищни квартали.
Като медиатор Русия към този момент два пъти съумя да реализира преустановяване на огъня, само че и двете съглашения бързо се провалиха. Нарушено беше и третото съглашение, реализирано във Вашингтон. За месец жертвите измежду цивилните жители са над 100. По данни на арменските управляващи, убитите бойци към този момент са близо 1000. Азербайджан не оповестява нищо за своите загуби.
Войната за Нагорни Карабах е и война за налагане на избрани възгледи. И двете държавни управления се пробват да въздействат на публичното мнение - благодарение на обществените мрежи и телевизионните канали.
Азербайджан се ръководи властническо и свободата на словото е подложена на солидни ограничавания, оповестяват правозащитниците. А сега там е наложено и военно състояние: от 21 часа вечерта до 6 сутринта важи полицейски час. Достъпът до интернет постоянно се лимитира, цензурата е строга. Туитър, Facebook и редица приложения за връзка постоянно са блокирани, денят минава под знака на военната агитация. Чуждестранните публицисти не могат да припарят наоколо до фронта и разполагат само с информацията, която им дават азербайджанските управляващи.
А управляващите обичат да демонстрират фрагменти от такива места като Средното учебно заведение № 6 в Барда, където от началото на войната са настанени бежанци - над 100 фамилии. Повечето идват от прилежащия град Тертер, където към този момент от седмици се водят тежки артилерийски престрелки сред арменските и азербайджанските войски. По тази причина доста хора са напуснали Тертер. Част от жителите на града обаче са останали и се крият в мазетата.
Стар спор, нови сражения
Глухият екот на оръдия се чува чак до учебния двор в Барда, където играят децата на бежанците. Пред входа, край една черно-бяла фотография, са положени червени карамфили: в памет на един азербайджански боец, умрял в първата война за Нагорни Карабах преди 30 години. Тогава, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Азербайджан изгуби контрола над този район, обитаем най-вече с арменци. През 1994 година с посредничеството на ОССЕ беше подписано нежно помирение, което обаче не уреди трайно териториалния спор.
Бежанците в " Шесто учебно заведение " в Барда са уверени, че тяхната войска води обективна война. На същото мнение е и Мусела Мусаева, заместник-директорка на учебното заведение. Тя обаче не има вяра, че азербайджанската страна обстрелва и цивилни цели в Нагорни Карабах, нито пък че и измежду арменците има доста убити и доста бежанци. " Не знам какво става откъм арменската страна. Знам единствено това, което виждам тук по нашата телевизия ", споделя Мусаева. " Убедена съм обаче, че арменците ще изгубят. Крайно време е да се отдръпват. Ние не се бием, с цел да окупираме арменска територия, ние просто желаеме да си вземем назад това, което си е наше. "
Така мисли и бежанецът Забил Алиев, който живее към този момент от няколко седмици в учебното заведение дружно със брачната половинка си Нахиде и с три внучки. Те също са от прилежащия Тертер. В новия им " дом " по ученическите чинове са подредени чаши и чинии, на пода гори дребен газов котлон. " Тревожа се за девойките. Толкова ги беше боязън, когато започнаха сраженията ", споделя Алиев откъм походното си легло. " Те би трябвало да вървят на учебно заведение. "
Какво ли още ще се случи?
Алиев не има вяра, че дипломатическото ходатайство и краткотрайното помирение могат да реализират нещо. Другият Алиев, президентът на страната, продължава да залага на военното решение. " Никой не може да пречупи нашата увереност ", сподели Илхам Алиев на среща с висши военни, излъчена по държавната телевизия. И добави, че врагът ще бъде изтласкан, а Азербайджан ще си върне Нагорни Карабах.
Но какво значат тези планове за цивилните жители от двете страни, в това число и за бежанците в учебното заведение в Барда? Никой не знае отговора на този въпрос. Може скоро да се приберат по домовете си. Или пък да стане още по-страшно и да им се наложи да изоставен учебното заведение в Барда, тъй като и там може да стане рисково.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ