Нетаняху има нужда от война. Израел – не
В профилираната литература Израел съществува като типичен образец на страна, която няма стратегическа дълбочина.
Последното значи, че оскъдната територия на страната, както и постоянно враждебния ѝ районен подтекст, основават следната диспропорционалност: висок коефициент на опасности за националната й сигурност против малко време за реакция и лимитирани благоприятни условия за тактическо оттегляне.
За страните, които нямат стратегическа дълбочина, всяка борба има резултата на окончателната война, т.е. те, в случай че изгубят борбата, нормално губят и войната. Именно заради тази причина Израел стартира да развива една екстериториална идея за своята сигурност, която си слага за цел да обезпечава личното чрез форма на наблюдаване (и контрол) на непознатото.
Поради сходни съображения Израел е окупирал през годините Синайския полуостров, Южен Ливан и под друга форма и време палестинските територии в Западния бряг и линията Газа.
Именно по този метод Тел Авив се е опитвал да компенсира неналичието си на стратегическа дълбочина, печелейки физическо пространство (контрол върху земи, които не са израелски) и време (за реакция). Разбира се, дефицитите на политическата география на Израел биват обезщетени и от интеграцията на модерните технологии в основни браншове като военния, което разрешава сдобиването с изключителни отбранителни и нападателни благоприятни условия (както видяхме при разменените удари сред Израел и Иран и при нашествието на Израел по отношение на Южен Ливан предходната година).
Интегрирането на модерните технологии във военната и разследващата сфера спомагат Тел Авив да прави и превантивни удари - да вземем за пример, в така наречен " Пейджъргейт " по отношение на Хизбула, както и ударите против боен хардуер и химически арсенали на Сирия - като част от израелската политика на въздържане против настоящи и евентуални врагове.
Екстериториалното концептуализиране на сигурността на Израел ни изяснява обновената военна интензивност на Тел Авив по отношение на три театъра на деяние, която следим от дни и седмици насам.
Ударите на Израелските отбранителни сили по отношение на позиции на Хизбула в Ливан, в това число в южната част на столицата на въпросната страна, което се случва в нарушаване на контрактуваното в края на ноември месец предходната година от Франция и Съединени американски щати съглашение сред Израел и въпросната шиитска формация, целят спомагателното заличаване на опциите за ръководство и надзор на Хизбула.
Подновяването на военната интензивност на Тел Авив по отношение на Ливан, както в тази ситуация с Хамас в линията Газа, кореспондира с различен основен детайл от концепцията за сигурност на Израел - така наречен решителна победа, чиято цел е постигането на подобен триумф, който да отнеме както техническата опция, по този начин и психическата мотивация на въпросните терористични организации да извършат нови офанзиви по Израел.
Възобновяването на сухопътното нахлуване и военно-въздушните удари по отношение на линията Газа също се случва в тотално нарушаване на договорната рамка сред Израел и Хамас от януари месец, инициирана към оня миг от администрациите на Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Време и въздух за Хизбула
Тази формула няма да позволи спора, само че ще реализира реалистично вероятното - ще канализира напрежението в обозрими направления и ще го сдържа в допустими граници
Тази нова интензивност на Израелските отбранителни сили планува основаването на " зони за сигурност " (по думите на израелския министър на защитата Израел Кац), както и на коридора " Мораг " сред Рафа и Хан Юнис. Всъщност тук става дума за две базови цели на Тел Авив. Едната е разширението на пространството в Газа, върху което Тел Авив желае да има цялостен надзор върху сигурността. Ефективно това са " буферни зони ", каквито Израел към този момент е основал както в Северна Газа, по този начин и отвътре на палестинския анклав по границата с Израел. Другата е основаването на в допълнение затруднение по отношение на опцията за подвижност на Хамас в границите на палестинския анклав (заедно с други два коридора с сходна цел, само че намиращи се в Централна и Северна Газа).
Успоредно на осъществяваните периодически удари по разнообразни обекти, били те с боен хардуер или с химически арсенали, както и окупацията на сирийски територии от Голанските възвишения (сред които и даващият изключителни стратегически преимущества връх Хермон), Израел се пробва да сътвори и демилитаризирана зона в Южна Сирия.
Целта на последното също е разширение на зоната на сигурност на Тел Авив, тъй че въпросните територии да не бъдат употребявани за осъществяване на удари по израелската страна, без значение дали те ще идват от сунитски или шиитски радикални организации.
Но тези дни видяхме и друго: израелската бойна авиация уголемява обсега на своите дейности, нанасяйки и удари по въздушни бази в Хомс и Хама. Това се случва на фона на все по-настоятелните изявления в медиите, че точно там Турция има предпочитание да усили размера на своето военно наличие, в това число формализирайки го чрез обезпечени с противоракетна защита военни уреди.
Прилагането на екстериториалната матрица за сигурност на Израел би спомогнало за разбирането на държанието на въпросната страна, в това число на цената на нарушаването на двустранни съглашения, националния суверенитет на обособените страни и интернационалното право, само че пълноценното му реализиране изисква и разглеждането на набор от субективни фактори, свързани с министър-председателя Бенямин Нетаняху.
Възобновяването на външния зложелател, основната роля на който нормално е резервирана за Иран, е основен детайл в тактиката за политическо оцеляване на ръководителя на изпълнителната власт на Израел.
Всъщност възобновяването на войната с Хамас и Хизбула бе належащо за Нетаняху, доколкото това консолидира болшинството му в Кнесета: партията на финансовия министър Бецалел Смотрич остана в държавното управление, а в него се завърна и министърът по национална сигурност Итамар Бен Гвир.
Продължаването на войната с Хамас бе изискване, което въпросните съдружни сътрудници на Нетаняху поставяха пред него, с цел да може той да запази болшинството си в Кнесета.
Американска Газа - нов лунен пейзаж, а не Ривиера
Ако концепцията на Тръмп за придобиване на линията Газа бе споделена " на ухо " в частен диалог пред камината в Белия дом, тя щеше да е мотив за неловки смешки. Но стартирана по този начин, тя се трансформира в рисково нелепа
Парламентарното болшинство и произлизащата от него мощна изпълнителна власт са единствената защитна стена, която Нетаняху има в изискванията на засилващи се спорове сред него и разнообразни израелски институции.
Така да вземем за пример, желанието на израелския министър-председател да вкара промени в правосъдната система на страната, които ще усилят ролята и смисъла на парламентарното болшинство в нейното конструиране, среща опозиция освен от въпросния отрасъл, само че бе мотив и за огромни цивилен митинги. Нетаняху, самичък обект на разнообразни следствия за корупция, е в директен спор с основния прокурор на страната Гали Бахарав-Миара, която той се пробва да уволни.
Противоречия с министър-председателя накараха при започване на годината Началникът на Генералния щаб Херци Халеви да напусне своя пост. Уволнението на ръководителя на Шин Бет, израелската работа за вътрешна сигурност, Ронен Бар е обвързвано както с разлики по отношение на войната с Хамас, по този начин и с ролята, която въпросната организация има в следствието против близки до Нетаняху субекти, над които тегнат възможни обвинявания, свързани с даването на класифицирана информация на медии и нерегламентирани контакти с трети страни (това стои в основата на развиващия се в Израел " Катаргейт ", който слага израелския министър-председател в светлината на прожекторите по неподходяща причина).
На този декор, продължаващите митинги в страната упрекват израелския министър-председател в това, че той е подготвен да жертва държаните от Хамас заложници в името на политическото си оцеляване. В този подтекст, другояче споделящи конфронтация, Реджеп Тайип Ердоган и Бенямин Нетаняху употребяват облика на другия, с цел да подчертаят външните опасности за страните си, пробвайки се да парират протичащите се митинги против тях в Турция и Израел.
Макар въобще да не би трябвало да се подценява смисъла ѝ, единствената поддръжка, която Нетаняху получава сега, е от американския президент Доналд Тръмп. Последният, самичък ядосан от това, че Хамас отхвърли неговите ултиматуми за освобождение на заложниците, поддържа израелския министър председател във възобновяването на военните дейности по отношение на терористичната организация в Газа.
Ще хвърли ли Нетаняху бензин в пожара?
Въвличането на Израел във военни спорове печели политическо време и за самия Бенямин Нетаняху
Но Бенямин Нетаняху е в режим на кръгова защита и като че ли той има потребност повече от войните, които води, в сравнение с Израел. Ако оцеляването на Тел Авив допуска екстериториално мислене на сигурността на въпросната страна, то това на израелския министър председател е функционалност на надалеч по-субективни предпоставки.
А това основава заплаха, която израелските стратези не са привикнали да регистрират: риск, който този път идва не извън, а от вътрешната страна на Израел. И в случай че Тел Авив сподели, че може да води война на няколко фронта, следва да разберем дали това е и в качествата на Нетаняху.
Последното значи, че оскъдната територия на страната, както и постоянно враждебния ѝ районен подтекст, основават следната диспропорционалност: висок коефициент на опасности за националната й сигурност против малко време за реакция и лимитирани благоприятни условия за тактическо оттегляне.
За страните, които нямат стратегическа дълбочина, всяка борба има резултата на окончателната война, т.е. те, в случай че изгубят борбата, нормално губят и войната. Именно заради тази причина Израел стартира да развива една екстериториална идея за своята сигурност, която си слага за цел да обезпечава личното чрез форма на наблюдаване (и контрол) на непознатото.
Поради сходни съображения Израел е окупирал през годините Синайския полуостров, Южен Ливан и под друга форма и време палестинските територии в Западния бряг и линията Газа.
Именно по този метод Тел Авив се е опитвал да компенсира неналичието си на стратегическа дълбочина, печелейки физическо пространство (контрол върху земи, които не са израелски) и време (за реакция). Разбира се, дефицитите на политическата география на Израел биват обезщетени и от интеграцията на модерните технологии в основни браншове като военния, което разрешава сдобиването с изключителни отбранителни и нападателни благоприятни условия (както видяхме при разменените удари сред Израел и Иран и при нашествието на Израел по отношение на Южен Ливан предходната година).
Интегрирането на модерните технологии във военната и разследващата сфера спомагат Тел Авив да прави и превантивни удари - да вземем за пример, в така наречен " Пейджъргейт " по отношение на Хизбула, както и ударите против боен хардуер и химически арсенали на Сирия - като част от израелската политика на въздържане против настоящи и евентуални врагове.
Екстериториалното концептуализиране на сигурността на Израел ни изяснява обновената военна интензивност на Тел Авив по отношение на три театъра на деяние, която следим от дни и седмици насам.
Ударите на Израелските отбранителни сили по отношение на позиции на Хизбула в Ливан, в това число в южната част на столицата на въпросната страна, което се случва в нарушаване на контрактуваното в края на ноември месец предходната година от Франция и Съединени американски щати съглашение сред Израел и въпросната шиитска формация, целят спомагателното заличаване на опциите за ръководство и надзор на Хизбула.
Подновяването на военната интензивност на Тел Авив по отношение на Ливан, както в тази ситуация с Хамас в линията Газа, кореспондира с различен основен детайл от концепцията за сигурност на Израел - така наречен решителна победа, чиято цел е постигането на подобен триумф, който да отнеме както техническата опция, по този начин и психическата мотивация на въпросните терористични организации да извършат нови офанзиви по Израел.
Възобновяването на сухопътното нахлуване и военно-въздушните удари по отношение на линията Газа също се случва в тотално нарушаване на договорната рамка сред Израел и Хамас от януари месец, инициирана към оня миг от администрациите на Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Време и въздух за Хизбула
Тази формула няма да позволи спора, само че ще реализира реалистично вероятното - ще канализира напрежението в обозрими направления и ще го сдържа в допустими граници
Тази нова интензивност на Израелските отбранителни сили планува основаването на " зони за сигурност " (по думите на израелския министър на защитата Израел Кац), както и на коридора " Мораг " сред Рафа и Хан Юнис. Всъщност тук става дума за две базови цели на Тел Авив. Едната е разширението на пространството в Газа, върху което Тел Авив желае да има цялостен надзор върху сигурността. Ефективно това са " буферни зони ", каквито Израел към този момент е основал както в Северна Газа, по този начин и отвътре на палестинския анклав по границата с Израел. Другата е основаването на в допълнение затруднение по отношение на опцията за подвижност на Хамас в границите на палестинския анклав (заедно с други два коридора с сходна цел, само че намиращи се в Централна и Северна Газа).
Успоредно на осъществяваните периодически удари по разнообразни обекти, били те с боен хардуер или с химически арсенали, както и окупацията на сирийски територии от Голанските възвишения (сред които и даващият изключителни стратегически преимущества връх Хермон), Израел се пробва да сътвори и демилитаризирана зона в Южна Сирия.
Целта на последното също е разширение на зоната на сигурност на Тел Авив, тъй че въпросните територии да не бъдат употребявани за осъществяване на удари по израелската страна, без значение дали те ще идват от сунитски или шиитски радикални организации.
Но тези дни видяхме и друго: израелската бойна авиация уголемява обсега на своите дейности, нанасяйки и удари по въздушни бази в Хомс и Хама. Това се случва на фона на все по-настоятелните изявления в медиите, че точно там Турция има предпочитание да усили размера на своето военно наличие, в това число формализирайки го чрез обезпечени с противоракетна защита военни уреди.
Прилагането на екстериториалната матрица за сигурност на Израел би спомогнало за разбирането на държанието на въпросната страна, в това число на цената на нарушаването на двустранни съглашения, националния суверенитет на обособените страни и интернационалното право, само че пълноценното му реализиране изисква и разглеждането на набор от субективни фактори, свързани с министър-председателя Бенямин Нетаняху.
Възобновяването на външния зложелател, основната роля на който нормално е резервирана за Иран, е основен детайл в тактиката за политическо оцеляване на ръководителя на изпълнителната власт на Израел.
Всъщност възобновяването на войната с Хамас и Хизбула бе належащо за Нетаняху, доколкото това консолидира болшинството му в Кнесета: партията на финансовия министър Бецалел Смотрич остана в държавното управление, а в него се завърна и министърът по национална сигурност Итамар Бен Гвир.
Продължаването на войната с Хамас бе изискване, което въпросните съдружни сътрудници на Нетаняху поставяха пред него, с цел да може той да запази болшинството си в Кнесета.
Американска Газа - нов лунен пейзаж, а не Ривиера
Ако концепцията на Тръмп за придобиване на линията Газа бе споделена " на ухо " в частен диалог пред камината в Белия дом, тя щеше да е мотив за неловки смешки. Но стартирана по този начин, тя се трансформира в рисково нелепа
Парламентарното болшинство и произлизащата от него мощна изпълнителна власт са единствената защитна стена, която Нетаняху има в изискванията на засилващи се спорове сред него и разнообразни израелски институции.
Така да вземем за пример, желанието на израелския министър-председател да вкара промени в правосъдната система на страната, които ще усилят ролята и смисъла на парламентарното болшинство в нейното конструиране, среща опозиция освен от въпросния отрасъл, само че бе мотив и за огромни цивилен митинги. Нетаняху, самичък обект на разнообразни следствия за корупция, е в директен спор с основния прокурор на страната Гали Бахарав-Миара, която той се пробва да уволни.
Противоречия с министър-председателя накараха при започване на годината Началникът на Генералния щаб Херци Халеви да напусне своя пост. Уволнението на ръководителя на Шин Бет, израелската работа за вътрешна сигурност, Ронен Бар е обвързвано както с разлики по отношение на войната с Хамас, по този начин и с ролята, която въпросната организация има в следствието против близки до Нетаняху субекти, над които тегнат възможни обвинявания, свързани с даването на класифицирана информация на медии и нерегламентирани контакти с трети страни (това стои в основата на развиващия се в Израел " Катаргейт ", който слага израелския министър-председател в светлината на прожекторите по неподходяща причина).
На този декор, продължаващите митинги в страната упрекват израелския министър-председател в това, че той е подготвен да жертва държаните от Хамас заложници в името на политическото си оцеляване. В този подтекст, другояче споделящи конфронтация, Реджеп Тайип Ердоган и Бенямин Нетаняху употребяват облика на другия, с цел да подчертаят външните опасности за страните си, пробвайки се да парират протичащите се митинги против тях в Турция и Израел.
Макар въобще да не би трябвало да се подценява смисъла ѝ, единствената поддръжка, която Нетаняху получава сега, е от американския президент Доналд Тръмп. Последният, самичък ядосан от това, че Хамас отхвърли неговите ултиматуми за освобождение на заложниците, поддържа израелския министър председател във възобновяването на военните дейности по отношение на терористичната организация в Газа.
Ще хвърли ли Нетаняху бензин в пожара?
Въвличането на Израел във военни спорове печели политическо време и за самия Бенямин Нетаняху
Но Бенямин Нетаняху е в режим на кръгова защита и като че ли той има потребност повече от войните, които води, в сравнение с Израел. Ако оцеляването на Тел Авив допуска екстериториално мислене на сигурността на въпросната страна, то това на израелския министър председател е функционалност на надалеч по-субективни предпоставки.
А това основава заплаха, която израелските стратези не са привикнали да регистрират: риск, който този път идва не извън, а от вътрешната страна на Израел. И в случай че Тел Авив сподели, че може да води война на няколко фронта, следва да разберем дали това е и в качествата на Нетаняху.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ