Иран пред прага на разпада: Вътрешни конфликти и масови протести раздират страната
Иран остава една от най-сложните мултиетнически страни в света, където централизираната власт в Техеран води непрекъсната битка за надзор над многочислени малцинства и възходящо обществено неодобрение. Режимът на аятоласите е изправен пред невиждано предизвикателство, пробвайки се да балансира сред строгата идеология и настояванията на население, изтощено от стопански рецесии и липса на свободи.
Мащабът на насилието, употребен от силите за сигурност, шокира интернационалната общественост. В края на 2025 година икономическата рецесия и сривът на националната валута провокираха всеобщи митинги в цялата страна. Властите реагираха с познатия модел на репресии – цялостна обсада на интернет и брутална мощ. По публични данни убитите са 3117 души, само че правозащитни организации като HRANA оповестяват за над 6126 доказани смъртни случая, в това число на 86 деца.
Към началото на 2026 година обстановката ескалира до най-мащабните безредици от Ислямската гражданска война през 1979 година насам. Протестите, почнали на 28 декември 2025 година, са предизвикани от галопираща инфлация, като държавното управление още веднъж упреква Съединени американски щати и Израел в подстрекаване към безпорядък. В този подтекст осведомителното затъмнение се трансформира в главно оръжие на режима за прикриване на действителните мащаби на недоволството.
Етническата мозайка на Иран е източник на непрекъснато напрежение. Кюрдите, наброяващи към 12 милиона души, остават измежду най-активните съперници на статуквото. Вълните от неодобрение се популяризират стремително в кюрдските региони, изключително след трагичната гибел на Махса Джина Амини. На югоизток, в провинция Систан и Белуджистан, повече от половината изтезания в страната са осъществени точно против представители на белуджкото малцинство, постоянно под предлог за битка с наркотрафика.
Нов детайл в спора е появяването на Народния фронт Мобаризун – коалиция от белуджистки организации, която при започване на 2026 година публично поддържа митингите и предизвести за въоръжен отговор против насилието над цивилни. Същевременно иранските азербайджанци, наброяващи към 18 милиона, са обект на засилено наблюдаване заради опасения от фракционизъм и околните връзки сред прилежащ Азербайджан и Израел.
Иран освен е в икономическа изолираност, само че е притиснат и от екологични произшествия. Над 30 милиона души са мигрирали вътре в страната през последните три десетилетия заради суша и дефицит на вода. Тези вътрешни мигранти постоянно се трансформират в мотор на митингите в огромните градове, защото губят поминъка си и вярата в държавните институции.
Докато Иранската революционна армия остава гръбнакът на режима, контролирайки правосъдната система и медиите, анализатори показват, че единственият път към отбягване на революция са радикални вътрешни промени. Въпреки това, настоящата политика на Техеран за задълбочаване на военното съдействие с Русия и твърдият курс против Израел единствено ускоряват интернационалния напън и вътрешното разделяне.
