2026 г. започва наистина ударно - в 2:00 ч. след

2026 година стартира в действителност стремително - в 2:00 ч. след среднощ локално време на 3 януари във венецуелската столица Каракас се чуват детонации, издигат се гъсти кълба пушек, в небето прелитат самолети.

Въздушни удари поразяват военни бази и информационни уреди, след което американски спецчасти щурмуват президентския замък, и брачната половинка му и ги откарват на американска територия, където да бъдат.

Всичко това се случва в границите на няколко часа и наподобява като същинска " специфична военна интервенция " (записвайте си, Владимир Владимирович).

На доктрина, дейностите на Съединени американски щати са нарушаване на интернационалното право. На процедура - интернационалното право важи единствено за тези, които не могат да си разрешат да го нарушат (и това се знае отдавна).

Да, американците нахлуха в суверенна страна и арестуваха нейния президент (доколко Мадуро е законно определен, е обособена тема). И какво от това? за тази " дързост "?

са, общо взето, предвидими, като доста постоянно зависят от позиционирането на съответната страна на геополитическия терен.

Интерес буди половинчатата реакция на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Кая Калас - нещо, което обаче е естествено, защото Тръмп сложи Евросъюза в в действителност разкрачена позиция по проблема.

От една страна, Брюксел е задължен да се позове на " интернационалното право ", тъй като в противоположен случай легитимира и съветската експанзия против Украйна (за Съединени американски щати може, а за Русия - не, си е чиста проба двоен стандарт). От друга страна, Евросъюзът няма никакви аргументи да жали за режима на Мадуро - и поради неналичието на народна власт във Венецуела, само че и тъй като режимът е много непосредствен с страни като Русия, Китай и Иран.

Акцията във Венецуела припомня за една друга американска военна намеса преди 36 години - в Панама, където за сходни обвинявания бе задържан тамошният водач Мануел Нориега.

Само дето тогава интервенцията продължава повече от месец и включва действителни бойни дейности сред двете страни.

Докато в този момент всичко завърши за часове. Дали пък венецуелската войска не даде " царски път до 10 "? Може пък и на военните там да им е писнало от простотиите на Мадуро... А и да не забравяме, че в тази част на света офицерите са обичайно десни и не се церемонят много-много с леви управници - изключително, когато знаят, че имат поддръжката на Вашингтон зад тила си (военните, не управниците).

Вече се чуват гласове по какъв начин американската намеса във Венецуела е стимулирана не толкоз поради наркотероризма (макар и това да се явява проблем на САЩ), едвам се заграби венецуелският нефт.

Пита се обаче в задачата за какво до момента, откакто петролът си беше техен, венецуелците живееха като скотове? И дали офанзивата от 3 януари не се явява своего рода филантропична задача?

Истината е, че за четвърт век първо Уго Чавес и след това Николас Мадуро трансфораха Венецуела в бордей.

Според публикация на Хуан Пабло Спинето за Блумбърг от доскоро повече от месец, " просто няма актуален паралел с колапса на Венецуела ". В продължение на години стопанската система ѝ е била съпоставима с тази на Колумбия, а през днешния ден е по-малко от една пета от колумбийската, откакто се е свила със 78% в доларово изражение по оценки на МВФ.

" Крайното неприятно ръководство на стопанската система в границите на социалистическия опит на Мадуро и неговия предходник Уго Чавес - което докара до хиперинфлация и принуди към осем милиона венецуелци да емигрират - унищожи бизнес и индустриалната база на страната ", се показва още в публикацията.

Логично, икономическият провал поражда неодобрение, а режимът се втвърдява, с цел да оцелее. Президентските избори през 2024 година са толкоз брутално фалшифицирани, че по-голямата част от света (включително и редица южноамерикански държави) изобщо не ги признава, митингите против фалшификациите са смазани с цената на десетки убити и стотици ранени и задържани, а претендентът на опозицията (и евентуален избирателен победител) Едмундо Гонсалес получава политическо леговище в Испания.

И тук стигаме до идващия миг: кой завоюва Нобеловата премия за мир през 2025 година? Мария Корина Мачадо, водач на венецуелската съпротива.

Което приказва задоволително за интернационалния " авторитет " на режима във Венецуела.

Разбира се, дейностите на Доналд Тръмп във връзка с Венецуела са подбудени на първо място от американските ползи, нежели от угриженост за добруването на венецуелския народ. Но нищо не пречи венецуелците да завоюват от обстановката. Неслучайно, първите вести, идващи от Венецуела след акцията, са на радващи се хора по улиците на Каракас.

Тръмп към този момент разгласи, че до реализирането на " безвреден, верен и рационален преход ". Ярка проява на мощ, с която светът, ще не ще, би трябвало да се преценява.

Но до момента в който над Венецуела се оголи парченце синьо небе, над света облаците се сгъстяват. " Международното право " отива в кошчето за отпадък за сметка на правото на силата. И в този свят Европа е извънредно време да осъзнае, че единственият ѝ късмет е да бъде мощна. В противоположен случай, дефинитивно ще се трансформира в обект на геополитиката, а не във водеща мощ, каквато беше в продължение на епохи.

А България? Казуси като този с Венецуела следва да се преглеждат на първо място през призмата на българския народен интерес.

В случая: ще се вдигнат ли цените на петрола? Ако не, това е добре за България. Останалото са фенски пристрастия...