Бива ли Шопската салата да е от Монако?
Преди няколко седмици се видях с другар, с който се опитваме да се засечем от много време. Не се бяхме виждали от дълго време и еуфорията от дългоотлаганата среща мина бързо в решение да седнем в най-близкото заведение и да обсъдим какво ново, до момента в който разгръщахме менюто. С голяма изненада и потрес разбрах, че менюто на привидно простата механа към този момент не е просто меню, а " високопротеиново меню ".
Защо всички се държат все едно за първи път чуват за белтъчини в живота си? Протеини, извинете, да ги назоваваме с модерната дума. Не сте били в час по биология в осми клас ли, какво? Овчарската салата постоянно е имала яйце и шунка в нея, и салата Цезар постоянно е била с пиле (или друга вариация на белтъка). Защо в този момент внезапно се сетихте за това знамение на живота?
Нека ви кажа една загадка. Никой няма да ви яде протеиновите манджи, до момента в който бутилчицата Кока-Кола при вас е 3 евро, а сервитьорът гледа като планински чобанин, на който преди малко са лишили стадото. (В отбрана на сервитьорката в горното заведение ще кажа, че тя особено би прокопсала и на други, по-здравословни за нея места.)
Цените от лев към евро станаха едно към едно, всеобщо хранителният бранш е в картел
Последен картбланш към новата власт, другояче митинги
А с цел да се оправдае това безумно извращение на познанията ни по биология и сходните ѝ предмети, заведенията гърмят с велики имена. Тратория. Остерия. Бистро. Гастропъб. Енотека. Колкото по-заплетено е името, толкоз по-скъпа е Шопската. В Италия тратория е фамилно заведение на ъгъла, където готви нечия баба и менюто се мени съгласно това, което онази заран е било на пазара. Остерия е още по-просто — вино, самун, сирене, диалог. И двете думи означат едно и също: елементарност, почтеност, уют, чувство да си като вкъщи и да си мечтан. Само че в България намираме вмирисана задна стая на някоя полузанемарена къща посред столицата, наемаме първия срещнат човек, податлив да работи доста и в случай че може гратис, и слагаме надпис начело " Гастропъб ", в добавка кръщаваме посетителите си " фуудита ". После тези фуудита заплащат по 40 евро за самун със сирене и пишат дългоредни ревюта в Google, смятайки се за стожер на изтънчения усет.
Ако се загледате в ревютата, които българите оставят, са еднотипни. За нас значимото е порциите да са огромни. Едно ревю с " хубаво място, но порциите бяха дребни " може да съсипе ориста на всеки порядъчен ресторант по нашите географски ширини. Заведение се води за положително, в случай че има повече за лапане. Не по-хубаво, не по-прясно, не по-вкусно, а повече. Ако ти се яде до задъхване — иди при баба си. Ако искаш приятна атмосфера и обслужване — дръж самолета за някъде. В България това не го оферират. В България работиш и мълчиш, другояче ти носят сметката, преди да си приключил.
Заради такива истории от всекидневието ни господин ръководителят на Асоциацията на заведенията току се покаже по някоя медия да каже, че желал да помогнел. Да, бе. Той и сътрудниците му преди няколко седмици излязоха с най-наглото искане от последните пет години — да им се върне Данък добавена стойност на 9%. Този път — поради войната в Близкия изток. Разбира се. Иран удари нещо, някой отвърна, полети стопираха — значи е ясно, че Шопската би трябвало да нарастне. Явно от Малдивите или Монако си я доставяте тая Шопска салата, друго пояснение нямам. Кабинетът, за чест на Ирина Щонова и Трайчо Трайков, ги отряза.
Бива ли народна власт в кафяво?
Българските избори
Ербап войводата на заведенията за хранене си има лична терминология — " нулева цена " на ядене, т.е. цената на паница, която още не е излязла от кухнята, само че в нея към този момент са калкулирани Данък добавена стойност, наем, ток, труд, фурна, сервитьорска униформа (тук с този мой другар имаме какво да кажем по тематиката, изключително той) и нервите на готвача.
Човече, неуместно е да приказваш такива нелепости и да разчиташ, че някой ти има вяра. Сигурно половината ти сътрудници се вършат, че не те познават, когато се мернеш по новините. Обаче мълчат. Защото като Янка Такева — никой не смее да смени плочата. Ако българите не бяха с този нрав — който, да се надяваме, скоро ще се промени, доста от дълго време щяха да са създали по този начин, че звездата ти освен да залезе, ами и изцяло да угасне.
Има едно решение на драмата със скъпите цени в заведенията за хранене, в случай че в действителност желаете да се съберете с другари, а не ви се готвят манджи по три дни. Топлата точка. Знаете ли какво е топлата точка? Аз не знаех, но от другари разбрах, че по този начин се назовава това място в супермаркетите, в което оферират прясно сготвена храна и коства на половина. По-прясно е от това, което ще ти тупнат в паница след четиридесет минути очакване. Никой не те гледа неприятно и още от миризмата и дължината на опашката можеш да познаеш дали храната си заслужава.
Отмина ерата на беднотията. Онази, в която трябваше да вземаш принадлежности и посуда назаем от съседите, тъй като ти идват посетители. Онази, в която тръпнеш, че някой ще ти капне вино на килима. Има препарати, роботи за разчистване, лакирани подове, чистачки, които идват против 30 евро и чаша кафе. Купуваш храна от топлата точка, каниш другари, разливаш вино, смееш се до сутринта. А в случай че по-късно ти се желае да излезеш — отиваш на бар. Прекарваш нощта, както ти се желае без някой да те кара да се чувстваш отговорен, че си решил да похарчиш пари навръх това място. Избор има.
И едно предложение към почитателите на бранителя на всички заведения за хранене по цялата Вселена — не гответе неща, които не можете. Няма нищо срамно в това български ресторант да предлага българска храна. Пържола с гарнитура (ето ви и протеин), естествена Шопска, фасул супа, таратор, мусака. Вкусно, локално, познато. Това ядем всеки ден и ни е хубаво. Нямам потребност от песто в Шопската салата и от талятели, сготвени от човек, който цялостен живот е готвил единствено кускус в стола на завода.
Ако се държите с клиентите си както в една същинска тратория и остерия дори, няма и да ви би трябвало ръководител на нищо. Ние с наслада ще идваме да си харчим парите при вас и няма да ни трябват нито топли точки, нито някоя вносна нонна да ни завърти тирамису за закуска.
Това може и да се случи, като притежателите на заведения спрат да се държат като представителя си. Не може цялостен живот да искаш да си господар, да даваш рушвети да ти държат заведението на центъра на града, макар митингите против това, и най-после да искаш клиенти като по учебник. Не може в ресторант, в който хората отиват повече за обществен контакт, в сравнение с за лапане, да пускаш Тони Стораро микс и да смяташ, че новата покъщнина прави качеството. Качеството не е в тапицерията. Качеството е в това да не се държиш като дерибей над личния си клиент.
Бива ли на Малдивите без просвета и бахур
Мама няма да ви избави, само че вие си се оплачете на бТВ
Ама не са единствено ресторантьорите, де. Ето ги и хотелиерите, дето и те плачкат за нещо. В случая пишат писма до министерствата, че страната им пречела да наемат евтини чужденци от Узбекистан и всевъзможни други станове. Някой нов чиновник в Агенцията по заетостта решил да чете документите по-внимателно и ги отказвал, тъй като били попълнени погрешно. Ами да не бяхте си гонили кадърните служащи в чужбина с липса на възнаграждение и почитание. Ама по-евтино е да ревем за фрагменти от дъното на света, в сравнение с да плащаме на български служащ естествена заплата. Даваш на така и така изстрадалия узбекистанец легло в мазето, плащаш му на половина и искаш да работи като за трима. Това е кяр. А келепирът в България е свещена крава.
А по отношение на нашата раздумка в заведението, най-после въпреки всичко поръчахме протеинова овчарска салата с протеинова свинска пържола и се зарадвахме, че доматите не са ги кръстили протеинови. Дружно отказахме протеиновата палачинка, препоръчана ни за десерт, да не ни помислят за някакви лакомници и великодушно позволих този път почерпката да е от другата страна.
Видяхме какъв брой и защо сме платили. Помълчахме. После се засмяхме. После отново помълчахме. Защото какво да кажеш.
Бива ли да платиш колкото уикенд в Охрид за една вечеря на центъра? Бива ли целият този спектакъл на тратории и остерии в порутените дворове да минава за качество? Бива ли ербап войводата да си рамене нелепостите от всеки микрофон и никой да не му каже " стига "?
Бива ли?
Защо всички се държат все едно за първи път чуват за белтъчини в живота си? Протеини, извинете, да ги назоваваме с модерната дума. Не сте били в час по биология в осми клас ли, какво? Овчарската салата постоянно е имала яйце и шунка в нея, и салата Цезар постоянно е била с пиле (или друга вариация на белтъка). Защо в този момент внезапно се сетихте за това знамение на живота?
Нека ви кажа една загадка. Никой няма да ви яде протеиновите манджи, до момента в който бутилчицата Кока-Кола при вас е 3 евро, а сервитьорът гледа като планински чобанин, на който преди малко са лишили стадото. (В отбрана на сервитьорката в горното заведение ще кажа, че тя особено би прокопсала и на други, по-здравословни за нея места.)
Цените от лев към евро станаха едно към едно, всеобщо хранителният бранш е в картел
Последен картбланш към новата власт, другояче митинги
А с цел да се оправдае това безумно извращение на познанията ни по биология и сходните ѝ предмети, заведенията гърмят с велики имена. Тратория. Остерия. Бистро. Гастропъб. Енотека. Колкото по-заплетено е името, толкоз по-скъпа е Шопската. В Италия тратория е фамилно заведение на ъгъла, където готви нечия баба и менюто се мени съгласно това, което онази заран е било на пазара. Остерия е още по-просто — вино, самун, сирене, диалог. И двете думи означат едно и също: елементарност, почтеност, уют, чувство да си като вкъщи и да си мечтан. Само че в България намираме вмирисана задна стая на някоя полузанемарена къща посред столицата, наемаме първия срещнат човек, податлив да работи доста и в случай че може гратис, и слагаме надпис начело " Гастропъб ", в добавка кръщаваме посетителите си " фуудита ". После тези фуудита заплащат по 40 евро за самун със сирене и пишат дългоредни ревюта в Google, смятайки се за стожер на изтънчения усет.
Ако се загледате в ревютата, които българите оставят, са еднотипни. За нас значимото е порциите да са огромни. Едно ревю с " хубаво място, но порциите бяха дребни " може да съсипе ориста на всеки порядъчен ресторант по нашите географски ширини. Заведение се води за положително, в случай че има повече за лапане. Не по-хубаво, не по-прясно, не по-вкусно, а повече. Ако ти се яде до задъхване — иди при баба си. Ако искаш приятна атмосфера и обслужване — дръж самолета за някъде. В България това не го оферират. В България работиш и мълчиш, другояче ти носят сметката, преди да си приключил.
Заради такива истории от всекидневието ни господин ръководителят на Асоциацията на заведенията току се покаже по някоя медия да каже, че желал да помогнел. Да, бе. Той и сътрудниците му преди няколко седмици излязоха с най-наглото искане от последните пет години — да им се върне Данък добавена стойност на 9%. Този път — поради войната в Близкия изток. Разбира се. Иран удари нещо, някой отвърна, полети стопираха — значи е ясно, че Шопската би трябвало да нарастне. Явно от Малдивите или Монако си я доставяте тая Шопска салата, друго пояснение нямам. Кабинетът, за чест на Ирина Щонова и Трайчо Трайков, ги отряза.
Бива ли народна власт в кафяво?
Българските избори
Ербап войводата на заведенията за хранене си има лична терминология — " нулева цена " на ядене, т.е. цената на паница, която още не е излязла от кухнята, само че в нея към този момент са калкулирани Данък добавена стойност, наем, ток, труд, фурна, сервитьорска униформа (тук с този мой другар имаме какво да кажем по тематиката, изключително той) и нервите на готвача.
Човече, неуместно е да приказваш такива нелепости и да разчиташ, че някой ти има вяра. Сигурно половината ти сътрудници се вършат, че не те познават, когато се мернеш по новините. Обаче мълчат. Защото като Янка Такева — никой не смее да смени плочата. Ако българите не бяха с този нрав — който, да се надяваме, скоро ще се промени, доста от дълго време щяха да са създали по този начин, че звездата ти освен да залезе, ами и изцяло да угасне.
Има едно решение на драмата със скъпите цени в заведенията за хранене, в случай че в действителност желаете да се съберете с другари, а не ви се готвят манджи по три дни. Топлата точка. Знаете ли какво е топлата точка? Аз не знаех, но от другари разбрах, че по този начин се назовава това място в супермаркетите, в което оферират прясно сготвена храна и коства на половина. По-прясно е от това, което ще ти тупнат в паница след четиридесет минути очакване. Никой не те гледа неприятно и още от миризмата и дължината на опашката можеш да познаеш дали храната си заслужава.
Отмина ерата на беднотията. Онази, в която трябваше да вземаш принадлежности и посуда назаем от съседите, тъй като ти идват посетители. Онази, в която тръпнеш, че някой ще ти капне вино на килима. Има препарати, роботи за разчистване, лакирани подове, чистачки, които идват против 30 евро и чаша кафе. Купуваш храна от топлата точка, каниш другари, разливаш вино, смееш се до сутринта. А в случай че по-късно ти се желае да излезеш — отиваш на бар. Прекарваш нощта, както ти се желае без някой да те кара да се чувстваш отговорен, че си решил да похарчиш пари навръх това място. Избор има.
И едно предложение към почитателите на бранителя на всички заведения за хранене по цялата Вселена — не гответе неща, които не можете. Няма нищо срамно в това български ресторант да предлага българска храна. Пържола с гарнитура (ето ви и протеин), естествена Шопска, фасул супа, таратор, мусака. Вкусно, локално, познато. Това ядем всеки ден и ни е хубаво. Нямам потребност от песто в Шопската салата и от талятели, сготвени от човек, който цялостен живот е готвил единствено кускус в стола на завода.
Ако се държите с клиентите си както в една същинска тратория и остерия дори, няма и да ви би трябвало ръководител на нищо. Ние с наслада ще идваме да си харчим парите при вас и няма да ни трябват нито топли точки, нито някоя вносна нонна да ни завърти тирамису за закуска.
Това може и да се случи, като притежателите на заведения спрат да се държат като представителя си. Не може цялостен живот да искаш да си господар, да даваш рушвети да ти държат заведението на центъра на града, макар митингите против това, и най-после да искаш клиенти като по учебник. Не може в ресторант, в който хората отиват повече за обществен контакт, в сравнение с за лапане, да пускаш Тони Стораро микс и да смяташ, че новата покъщнина прави качеството. Качеството не е в тапицерията. Качеството е в това да не се държиш като дерибей над личния си клиент.
Бива ли на Малдивите без просвета и бахур
Мама няма да ви избави, само че вие си се оплачете на бТВ
Ама не са единствено ресторантьорите, де. Ето ги и хотелиерите, дето и те плачкат за нещо. В случая пишат писма до министерствата, че страната им пречела да наемат евтини чужденци от Узбекистан и всевъзможни други станове. Някой нов чиновник в Агенцията по заетостта решил да чете документите по-внимателно и ги отказвал, тъй като били попълнени погрешно. Ами да не бяхте си гонили кадърните служащи в чужбина с липса на възнаграждение и почитание. Ама по-евтино е да ревем за фрагменти от дъното на света, в сравнение с да плащаме на български служащ естествена заплата. Даваш на така и така изстрадалия узбекистанец легло в мазето, плащаш му на половина и искаш да работи като за трима. Това е кяр. А келепирът в България е свещена крава.
А по отношение на нашата раздумка в заведението, най-после въпреки всичко поръчахме протеинова овчарска салата с протеинова свинска пържола и се зарадвахме, че доматите не са ги кръстили протеинови. Дружно отказахме протеиновата палачинка, препоръчана ни за десерт, да не ни помислят за някакви лакомници и великодушно позволих този път почерпката да е от другата страна.
Видяхме какъв брой и защо сме платили. Помълчахме. После се засмяхме. После отново помълчахме. Защото какво да кажеш.
Бива ли да платиш колкото уикенд в Охрид за една вечеря на центъра? Бива ли целият този спектакъл на тратории и остерии в порутените дворове да минава за качество? Бива ли ербап войводата да си рамене нелепостите от всеки микрофон и никой да не му каже " стига "?
Бива ли?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ