Проф. Мартин Иванов: Народният съд бе създаден, за да убие хиляди и да подчини милиони
На 1 февруари България отбелязва една от най-мрачните дати в своята модерна история. Преди 81 години противоконституционният Народен съд произнася най-масовото количество смъртни присъди, обезглавявайки политическия, интелектуалния и военния хайлайф на страната. В нощта против 2 февруари 1945 година са екзекутирани тримата регенти, 22 министри, 67 народни представители и 47 генерали.
Историкът проф. Мартин Иванов, създател на проучването „ Бившите хора “, акцентира, че този акт не е просто правораздаване, а показна акция за всяване на всеобщ боязън. Според него паметта е единствената бариера пред повторението на сходни бесове в съвремието ни.
Всъщност паметта е онази светлинка, която ни пази от бесовете да се повторят и да дойдат още веднъж в нашето съвремие. А ние всички живеем в едно доста ужасно време, което стартира от ден на ден и повече да припомня 30-те и 40-те години на предишния век.
Изследванията на екип от историци разкриват шокиращи детайлности за състава на съдилищата. Установено е, че доста от така наречен „ национални съдии “ са били изцяло необразовани. Проф. Иванов показва случая на Евтим Пандурски, който е подписвал смъртни присъди с палец, изпращайки на гибел десетки хора без никаква юридическа подготовка. Сред съдиите е имало овчари, шивачи и домакини, подбирани по аршин „ политическа честност “ и фамилна обязаност с партизанското придвижване.
В София годишнината бе почетена с разнообразни начинания, в това число посредством трамвай „ Памет “, който мина край основни здания, свързани с репресиите. Днес, през ноември 2025 година, тематиката остава мъчително настояща, защото неналичието на лустрация разреши на някогашни сътрудници на Държавна сигурност да запазят икономическото и политическото си въздействие.
Ясно е, че това не е юридически съд, не е съд, който дава отговор на Търновската конституция – той е противоконституционен. Това е ексклузивен съд с всички белези на политически съд, изключително когато четем телеграмите на Георги Димитров, изпращани от Москва до Трайчо Костов.
Архивните данни сочат мащаба на репресията: задържани са 28 630 души, а общият брой на издадените присъди надвишава 9100. Въпреки че през 2000 година Народното събрание одобри закон, обявяващ комунистическия режим за незаконен, обществото към момента страда от липса на исторически компас. Проф. Иванов предизвестява, че под идеологически наставления доста хора са разчиствали персонални сметки и са се обогатявали посредством конфискация на имущество.
Народният съд е единствено началото на дълга вълна от репресии, траяла с лагерите на гибелта и вездесъщата Държавна сигурност. Общо на гибел са наказани 2730 души, което трансформира българския „ съд “ в най-кървавия в Източна Европа след Втората международна война. Историците не престават работата по дигитализиране на архивите, с цел да възстановят имената на хилядите жертви от провинцията, чиито ориси остават забравени десетилетия наред.
