В слънчева Гърция, сред маслинови гори и лазурни морета, се

В слънчева Гърция, измежду маслинови гори и лазурни морета, се ражда мъдрец, чието обучение ще преобрази визиите за щастието и удоволствието.

Епикур , име, обгърнато с митове, ни повежда на странствуване към света на блаженството, където царят не пиршества и лукс, а мъдрост и успокоение.

Представете си го – влъхва с мирен взор и топла усмивка, чийто разум е извор на дълбоки мисли и проницателни прозрения. Той е зложелател на суетата и суеверята, търси същинската същина на щастието не в мимолетните удоволствия, а в мъдростта и добродетелите.

Епикур ни учи, че щастието не е в лудостта на пиршествата, а в умереността и разумността. Не е в трупането на благосъстояния, а в щедростта и другарството. Не е в страха от гибелта, а в приемането на нейната наложителност.

Неговото обучение е като пътеводна светлина, която ни демонстрира пътя към същинското самодоволство. Той ни учи да се любуваме на простите удоволствия, да ценим другарството, да не се опасяваме от гибелта и да живеем в естетика със себе си и с природата.

Епикур не е просто мъдрец, а същински преподавател по благополучие. Неговото обучение е живо и през днешния ден, напомняйки ни, че същинското благосъстояние е в мъдростта, а същинското самодоволство – в спокойствието на душата.

Не си коства да молиш боговете за това, което самичък можеш да постигнеш.

Не пропускай да правиш дребни услуги: ще наподобява, че си кадърен и на по-големи.

Навеждай се единствено, с цел да повдигнеш.

Проявявай повече разум, в сравнение с себелюбие.

Всяка вечер се питай каква доброта си направил.

Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – цялостно буре, в градината – свежо цвете.

При всяко предпочитание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, в случай че пожеланото от мен се реализира и какво – в случай че не се реализира?

Когато забогатееш, единствено променяш грижите си.

За приемане на огромни наслаждения е належащо да се ограничаваш.

Животът на простака е и щастлив, и цялостен със боязън, тъй като той оставя всичко настрани за бъдещето.

Думите на философа са празни, когато не лекуват никакви премеждия на индивида. Точно както медицината не е от изгода, в случай че не изгони заболяванията от тялото, по този начин и философията, в случай че не изгони заболяването от душата.

Не се опасявайте от гибелта: до момента в който сте живи – тя не е там, когато пристигна, вас няма да ви има.

Крайната цел на блажения живот е телесно здраве и душевна безметежност.

Винаги работете! Винаги обичайте! Обичайте жена си и децата си повече от себе си! Не очаквайте признателност от хората и не се разстройвайте, в случай че не ви благодарят. Поука вместо ненавист, усмивка вместо пренебрежение.

Човек, който не е удовлетворен от малко, не е удовлетворен от нищо.

Не разваляй това, което имаш, мечтаейки за това, което нямаш; запомни, че това, което имаш в този момент, в миналото е било измежду нещата, за които единствено си се надявал.

Който не помни предишното благополучие, той към този момент е дъртак през днешния ден.

Нито един простак не е благополучен, нито един влъхва не е трагичен.

Най-големият плод на ограничението на желанията е свободата.

Рядко ориста пречи на мъдрия.

Човек не може да живее прелестно, без да живее рационално, морално и заслужено и, назад, не може да живее рационално, морално и заслужено, без да живее прелестно.

Всеки напуща живота, като че ли преди малко е влезнал.

Познаването на вашите дефекти е първата стъпка към здравето.

Този, който наподобява заплашителен, не може да се освободи от страха.

По-добре е да изтърпите някои премеждия, с цел да се насладите на огромни удоволствия; добре е да се въздържате от избрани удоволствия, с цел да не търпите по-тежки премеждия.

По-добре е да бъдете недоволни, само че с мозъка си, в сравнение с да сте щастливи, само че безумни.

Най-голямата премия за правдата е душевният мир.

Ако Бог слушаше молитвите на хората, то скоро всички хора биха починали, защото непрекъснато желаят зло един за различен.

Този, който е правоверен, е минимум обезпокоен, а оня, който е неправеден, е цялостен с най-голямото безпокойствие.

Нечестив не е този, който отхвърля боговете на тълпата, а този, който приема мнението на тълпата за боговете.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ  в  Телеграм :

Вижте още: Късият разум е с дълъг език – АРИСТОФАН