В Северна Македония ни уважават много, „Минстрой холдинг“ получи вече

В Северна Македония ни почитат доста, „ Минстрой холдинг “ получи към този момент две награди за „ Работодател на годината “

З

Хората в Мадан и Златоград живеят по-добре с помощта на компанията, която дава работа на доста локални компании и оказва помощ на общините, споделя проф. Николай Вълканов, ръководител на Управителния съвет на „ Минстрой холдинг”, на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ

Вътрешни заглавия

3 милиарда лв. са вложенията в минно-добивната промишленост

Няма елементарно да се разделим с въгледобива, само че би трябвало да се създадат вложения за опазването на околната среда

Направихме промяна на минния модел в ГОРУБСО Мадан и Златоград

Осигуряваме служащите на оптималния предел, с грижите за тях ги караме да се усещат уважавани

Новата постройка на „ Минстрой холдинг “ ще е подготвена през март 2021 година, строим бизнес център и в Скопие

30 милиарда са скритите приходи, в случай че излязат на ярко, ще живеем доста по-добре

--------------------

- Проф. Вълканов, след броени дни – на 18 август, миньорският отрасъл още веднъж ще уважи своя патрон – българския светец Иван Рилски - и ще означи своя професионален празник. К какви триумфи ще се похвалите през миналата година?

- Хубава традиция е, че всяка година минният отрасъл регистрира по-добри резултати от миналата. Ние постоянно имаме междинен растеж за целия отрасъл сред 3 и 5%. В добивната индустрия той е 15%, а във въгледобива има спад, само че по справедливи аргументи. Имаме увеличение на работните заплати. При нас това е традиция всяка година те да се подвигат с 10%. Ние сме едни от първите, подписали групов трудов контракт с двата синдиката КНСБ и „ Подкрепа”. В него прецизираме минимална и междинната работни заплати за годината. Така че нашите триумфи са положително произвеждане и увеличение на работните заплати и вложенията.

През 2017-а, 2018-а и началото на 2019 година имаме огромно понижение на цените на черните и цветните метали на Лондонската борса, което води до понижаване на приходите на минните компании. Средно понижението е с 30%, което е съществено. Проблем е и увеличението на цените на електрическата енергия за енергоемките предприятия.

Въпреки това ние усилваме работните заплати, не уволняваме хора. Постигаме го с помощта на обстоятелството, че през годините направихме доста вложения – приблизително към 300 милиона лв. за целия отрасъл на година, като за последните години сумата стигна 3 милиарда лв.. Благодарение на тези вложения ние увеличихме продуктивността и производството. И макар ниските цени на металите и скъпия ток, съумяваме да държим равнището.

- Казахте, че има справедливи аргументи за спад във въгледобива. Какви са те и какво би трябвало да се направи?

- Спадът във въгледобива е поради понижената консумация на въглища. Мини „ Марица Изток “ могат да поризведат въглища за 30 млн., както са правили доста пъти, само че няма кой да ги употребява. Причината са глобите за дължавната Топлоелектрическа централа 2 поради излъчванията. В централата би трябвало да се създадат доста вложения. В някои европейски страни – Германия, Англия - преустановиха работата на въглищните компании, само че в Полша, Испания и Чехия те не престават да работят. Няма елементарно да се разделим с въгледобива, само че би трябвало да се създадат вложения за опазването на околната среда. Тези вложения ще влязат в цената на елекроенергията, само че няма да се заплащат наказания за Топлоелектрическа централа 2. Аз имам вяра на управлението на енергетиката, на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, че ще създадат това, което е най-хубаво за България.

- През 2019 година Вие бяхте отличен с премията „ Инвеститор на годината”, тогава казахте, че за последните години „ Минстрой холдинг “ е направил над 400 млн. лв. вложения. Кои са най-значителните от тях?

- Най –значимите са в рудодобива в България и Северна Македония. Знаете, че предприятията, които купихме, бяха доста зле. ГОРУБСО Мадан бе с 45 милиона лв. отговорности, не бяха плащани заплати, осигуровки, имаше отговорности към снабдители, не бяха правени никакви вложения в последните години. Сега всяка година в ГОРУБСО Мадан и Златоград вършим над 30 млн., от време на време и 40 млн. лв. вложения. Направихме промяна на минния модел. Купихме доста пробивни и товарачни машини, камиони, които возят подземен - над 60 машини, всяка от които коства по 200-300 000 евро. Направихме доста вложения и в обогатителните заводи на двете предприятия. Така че единствено там имаме 250-300 млн. вложения. В Северна Македония купихме два рудника с доста отговорности, които не работеха и бяха банкрутирали. Платихме на страната доста пари и направихме доста вложения. Имаме вложения и в производството на елекроенергия, както и в строителство. Изгражда се новата бизнес постройка на „ Минстрой” в София. Трябва да е подготвена края на март 2021 година

- Как гледат на „ Минстрой” в Северна Македония - като на положителния вложител или като на непозната компания, каквито настроения има против някои непознати вложители у нас?

- В Северна Македония, с изключение на в рудодобива, също влагаме в бизнес постройка в центъра на Скопие, както и в други действия. Там има доста приятелско, доста

отзивчиво отношение към нас. Ценят ни като огромен вложител и две години към този момент получаваме премията за огромен шеф и вложител на годината. Ние сме измежду най-големите работодатели в Македония с 1200 служащи, които получават положително възнаграждение. Много положително отношение има към нас от цялото държавно управление, Българо-македонската камара, която е неправителствена организация, ни дава цялата си поддръжка. Чувстваме се добре в Северна Македония. В общините Крива Паланка, където е рудник „ Тораница”, и Пробищип с мината „ Злетово”, също има доста положително отношение към нас.

- Вие постоянно казвате: бизнесът би трябвало да се грижи добре за служащите си. Какво значи положителната грижа, с изключение на положително възнаграждение?

- Грижата за служащите не е единствено заплатата, те би трябвало да получават това, което изкарват, а те изкарват положителни пари. И да бъдат обезпечавани върху това, което забаботват, с цел да получат оптимални пенсии. Затова би трябвало да се обезпечават служащите на оптималния предел. Това е извънредно значимо. Техният труд е тежък и те идват и поради това, че ще се пенсионират по-рано и ще получат оптималната пенсия. Ако не ги осигуряваме на това, което заработват, няма да бъде почтено. Т.е. с изключение на положителното възнаграждение, значими са и осигуровките.

Третото значимо нещо е грижата за хората – работното им облекло да бъде хубаво, да получават добра храна, да ги возят до работното място с добър рейс. Това на пръв взор са дребни неща, само че те са значими – всеки човек се усеща важен, когато е почитан.

- Т.е. Вашето схващане е, че работодателят би трябвало да се грижи за чиновниците си като за своето семейство.

- Точно по този начин, това е доста значимо и оказва помощ доста повече за мотивацията на чиновниците, в сравнение с самото възнаграждение. Условията на труд също са значими – ние непрестанно вършим промени в минния модел, купуваме нови машини и нова техника. Така служащите виждат, че се трудят в дружество, за което са значими освен облагата и приходите, само че и положителните условия на работа, устойчивото развиване, намаляването на трудовите злополуки, опазването на околната среда.

- Промениха ли вложенията на „ Минстрой “ районите, в които са направени? Станаха ли градовете по-добро място за живеене?

- Аз си припомням през 2012 -2013 година, когато отидохме в Мадан, че служащите не получаваха заплати, нямаше добър стандарт на живот в града. Сега, с изключение на нашите служащи, които получават положително възнаграждение, ние работим с доста локални компании – едни доставят храна, други – горива, трети – взривни материали, четвърти – метали, дървен материал. По този метод, с изключение на директно заетите в производството, още няколко хиляди работят като снабдители за „ Минстрой”. Това подвига стандарта на живот. Имаме доста положителни отношентия с кметовете на Мадан и Златоград – Фахри Молайсенов и Мирослав Янчев. Ние оказваме помощ на общините, когато имат потребност от финансиране – за празник на града, за болница, поправки на детски градини и учебни заведения, за покупка на компютри. Това е нашата обществена отговорност към общините, където работим. Връзката ни с кметовете и общините е неразривна, тъй като там живеят нашите хора. Тези кметове са почтени. Ето, идват избори, хората питат – по какъв начин ще гласувате, какво ще вършиме? И аз постоянно споделям, че нашите хора знаят за кого да гласоподават, тъй като те живеят там и виждат измененията.

- Винаги сте определяли образованието като приоритет. Това ли е причина за задържането на младежите в България и завръщането на тези, които са избрали да живеят в чужбина?

- Минно-геоложката камара има доста мощна политика по отношентие на дуалното образование. Имаме 380 възпитаници в професионалните гимназии в Мадан, в Панагюрище, в Пирдоп. Грижата за младежите стартира оттова – с даването на стипендии, с обезпечаването на безвъзмездна храна, на учебници. Важно е да накараш тези младежи да се усещат уважавани. Имаме добра процедура и за висшето обучение, работим с Минно-геоложкия университет и с ректора проф. Любен Тотев за развиването на МГУ – оказваме помощ за ремонт на зали, за съоръжение, за пазаруване на нова техника и технологии. Не на последно място са стажантските стратегии - през лятото студентите всеобщо са в минно-добивните предприятия. Осигуряваме стипендии за отличен триумф в МГУ. Това е грижата за младежите. Така те остават в България и се връщат от чужбина. Защото с изключение на добра заплата, те би трябвало да имат опция и за кариерно развиване.

- Каква поддръжка е нужна от страната, с цел да имаме още по-добра симбиоза сред бизнеса и образованието?

- Държавата прави нужното това да се случи, не можем да се оплачем – в противен случай. Правим взаимни начинания, Минната камара и страната имат общи стратегии, Конфедерацията на работодателите и индустриялците в България / КРИБ/, на която съм заместник-председател, също има взаимни ивициативи с министрите. Много ни оказва помощ страната, работим дружно за образованието, за задържането на младежите и за връщането им от чужбина. Когато един младеж от Мадан, от Златоград или от Разград опише на своите близки и другари в чужбина каква заплата получава и по какъв начин живее – те стартират да се връщат. Имаме такива случаи, и то не единични.

- Как ще коментирате тактиката на вицепремиера Томислав Дончев за промяна на стопанската система, като се акцентира на секторите, които дават по-голяма добавена стойност, с цел да може да се покачат приходите у нас?

- Това е заслужено, напълно го поддържам. Минно- добивният отрасъл създава продукция за над 3 милиарда лв., дава над 5% от Брутният вътрешен продукт. 25 000 са директно заетите в тази промишленост. Минният отрасъл, както и металургията, IT секторът, превозът, туризмът са са водещите браншове - всеки от тях прави по 6-7 милиарда оборот. Това са секторите, за които приказва вицепремиерът Томислав Дончев.. Една страна се устоя от налозите и акцизите, които влизат в хазната. Ако те се укриват, по какъв начин ще желаеме опазване на здравето, учебни заведения? Държавата няма от кое място да получава дотации. Най-важно е бизнесът да работи на ярко, да заплаща високи заплати, осигуровки, налози.

- В коя посока би трябвало да върви развиването – повече индустриализация или повече IT?

- В индустриализацията има доста IT, тъй че двата бранша би трябвало да вървят дружно, те не си пречат, а си оказват помощ.

- Какво съгласно Вас още би трябвало да се направи за по-доброто бъдеще на България? Да не сме небогати, а да се усещаме добре?

- Има доста спекулации с това, че сме най-бедната страна. Да, има небогати хора, само че има и доста укрити приходи – става въпрос не за милиони, а за 20-30 милиарда!. В доста

компании хората не се обезпечават, заплаща им се на ръка. Затова нямаме визия дали България е бедна или богата.

Да, има обществено слаби, на тези хора би трябвало да се оказва помощ, да им се дава енергийна помощ. Но цената на електрическата енергия би трябвало да се усилва, за популацията и за промишлеността цената би трябвало да е една и съща. Бизнесът би трябвало да се изсветли. Това не е елементарно, само че когато стане, ще имаме доста по-добри условия за развиване и живот в България.

- Как държавното управление може да помогне на минно-добивната промишленост, която дава 5% от Брутният вътрешен продукт?

- Много значимо е, че държавното управление съблюдава обещанията си. Още при започване на мандата бе казано, че кабинетът няма да се поддава на популизъм и няма да усилва налозите и концесионните такси. Защото когато бизнесът влага милиони, би трябвало да знае какъв е хоризонтът му. Знаем, че 4 години налог облага е 10%, ДДС- 20%. Така бизнесът може да си направи плановете, да възнамерява своите вложения и да управлява добре нещата. Можем да бъдем постоянни. Ако се усилват налозите, ще би трябвало или да се редуцират хора, или да се понижават заплати. Това не е в полза на развиването на страната.

- Какво ще пожелаете на миньорите за празника?

- На всички миньори в Блгария искам здраве, безаварийна работа, благополучие в фамилиите. Пожелавам им да бъдат положителни жители на България.