В северна Кения има едно село, на име Умоджа, заобиколено

В северна Кения има едно село, на име Умоджа, заобиколено от ограда от тръни. Селото е учредено през 1990 година от 15 дами, оживели след обезчестяване от локални английски бойци. В момента броят на дамите, живеещи тук е много по-голям. Всички те имат своята тъжна история. Някои са избягали от детски брак, женско генитално осакатяване, домашно принуждение и обезчестяване. Травми, които в действителност са си естествен метод на живот на дамите Самбуру.

Ребека Лолосоли е създател на Умоджа и ръководи селото. Идеята да сътвори общественост, в която да съжителстват единствено дами, й хрумва, до момента в който се възвръща в болничното заведение след побой от група мъже.

Първите членове на Умоджа идват от изолираните села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Самбуру са тясно свързани с племето Масаи, приказват и сходен език. Те нормално живеят в групи от пет до 10 фамилии и са полуномадски скотовъдци. Тяхната просвета е надълбоко патриархална. На селските събрания мъжете седят във вътрешен кръг, с цел да разискват значими селски въпроси, до момента в който дамите седят извън, единствено понякога им е разрешено да изразят мнение.
                             

През 2015 година в Умоджа към този момент има 47 дами и 200 деца. Въпреки че жителите живеят извънредно спестовно, те съумяват да си докарат постоянен приход, който им обезпечава храна, облекла и заслон - за всички.

Жените ръководят къмпинг, намиращ се на километър край реката, където отсядат групи туристи, тръгнали на сафари. Много от тези туристи  посещават Умоджа против скромна входна такса. Идеята е те да си купят от красивите бижута, направени от дамите. Бижутата са нещото, което характеризира дамите на Самбуру.

В Умоджа по-опитните поданици освен оказват помощ, само че и образоват, образоват дами и девойки от близките села по значими тематики като техните права, ранните бракове.

" Баща ми ме замени за крави, когато бях на 11 години ", споделя пред Guardian едно от девойките от селото. И признава: " Съпругът ми беше на 57. " Тя съумява да избяга единствено след един ден брак през 1998 година и търси леговище в Умоджа.

Джудиа, която в този момент е на 19 година, идва в Умоджа на 13-годишна възраст, откакто бяга от вкъщи си, с цел да не бъде продадена за брак. " Всеки ден се разсънвам и се усмихвам на себе си, тъй като съм заобиколена от помощ и поддръжка ", споделя тя.

През 2003 година група дами от Умоджа се срещат с юристи от Leigh Day, основана в Обединеното кралство адвокатска процедура, която организира ежемесечна интервенция в близкия Archers Post, с цел да работи с локални поданици, които са ранени от бомби, оставени от английската войска.
 
                             

Жените описват за жестоките изнасилвания, случвали се години наред. Повечето от тях са били жертви на групови изнасилвания от бойци, които са ги нападали, когато са на открито - да събират дърва или да носят чиста вода. Мартин Дей, сътрудник в Leigh Day, е един от юристите, към който дамите се обръщат. Дей и екипът му събират редица истински документи, като полицейски и медицински отчети.

Дей рапортува откритията си на Кралската военна полиция. За страдание случаите са потулени.

Много от дамите в селото през днешния ден споделят, че не могат да си показват да живеят още веднъж с мъж, откакто са прекарали време в Умоджа. Точно като 34-годишната Мери, която е продадена на 80-годишен мъж за стадо крави, когато е на 16 години. " Не желая в никакъв случай да напущам тази подкрепяща общественост от дами ", безапелационна е тя.

Селото е необикновено красиво и дава една по-различна визия за живота и традициите на Кения.