Лошата икономическа политика не води до загуба на властта
В Съединени американски щати президентът Доналд Тръмп може да бъде избран отново, тъй като популистите приветстват протекционизма в другите му форми
© Kevin Lamarque Саймън Джонсън Sloan School of Management към Масачузетския софтуерен институт, в разбор за " Проджект синдикейт " Когато гневът пораства в следствие от икономическата неустановеност, на популистите им е по-лесно да упрекват специалистите, учените, пресата и имигрантите.
За да се победи популизмът, е нужно да се проумее една фундаментална действителност, обвързвана с него: неприятната икономическа политика към този момент не води безусловно до загуба на власт.
Всъщност е изцяло допустимо тъкмо противоположното - безотговорните популисти да засилят възможностите си да бъдат избрани отново с все по по-необуздани и невъзможни обещания, причинявайки още повече стопански вреди.
Как стигнахме до тази обстановка и какви стъпки можем да предприемем, с цел да я избегнем в бъдеще? Заради мощните структурни стопански фактори през последните десетилетия - в това число автоматизацията, търговията и финансовата рецесия, доста хора започнаха да се усещат подценени и даже пожертвани от тези, които са имали надзор над икономическата политика. И когато на власт дойдат антисистемни популисти, те ползват политики, които основават неустановеност и обезкуражават вложенията. По-малко вложения значат по-нисък стопански напредък и по-малко положителни работни места - нормално това би довело до механизъм за противоположна връзка, с който на държавното управление ще му бъде потърсена сметка - минимум на идващите избори. Популистите обаче дейно заобикалят този механизъм, като насаждат убеждения, че медиите са пристрастни, специалистите постоянно бъркат, а обстоятелствата не са обстоятелства. И колкото повече хората са ядосани, толкоз по-лесно е да ги накараш да повярват в тези неща.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Брекзит е добър образец. Ако не се интересувате от стопански данни или не им вярвате (както и на това, което един заслужаващ доверие анализатор може да каже) и сте в Обединеното кралство през идващите 12 месеца, евентуално ще изпитате на личния си тил следния сюжет: Новото консервативно държавно управление се отдръпва без съглашение от Европейския съюз, което ще навреди на търговията и ще обезсърчи компаниите да влагат във Англия. Или безработицата ще нарасне, или ще има по-малко положителни работни места - или и двете. Но дали гласоподавателите ще упрекват държавното управление? Вероятно не, защото гневът пораства в следствие от икономическата и финансовата неустойчивост и затова на държавното управление ще му бъде по-лесно да упреква Европейски Съюз, специалистите, учените, пресата и имигрантите. И политиците, които ще са най-отговорни за бедствието, произтекло от Брекзит, в действителност могат да се възползват от него на изборите.
В Индия хиндуистките националисти на премиера Нарендра Моди в действителност усилиха парламентарното си болшинство на последните избори макар неуспеха на държавното управление да извърши обещанията си към гласоподавателите. А в Съединени американски щати президентът Доналд Тръмп, следвайки сходна тактика, може да бъде избран отново. Намерението на Тръмп да разгласи тотална комерсиална война на Китай ще има отрицателни последствия за американската стопанска система и се допуска, че това би се отразило най-много върху поддръжката за него измежду гласоподавателите, които са заинтригувани от достъпа до експортни пазари - каквито са да вземем за пример високопроизводителните американски фермери. Вместо това наподобява, че поддръжката за Тръмп се задържа точно в селските региони, както и в други елементи на неговата електорална база. Тарифите са налог върху потребителите и също по този начин вредят на локалните компании, които употребяват задгранични запаси. Въпреки това популистите в Съединени американски щати и на други места приветстват протекционизма в другите му форми. Ако това забави стопанската система, както съвсем постоянно се случва, гласоподавателите ще се ядосат - и ще станат по-лесни за " култивиране ".
Единственият метод да се прекъсне този кръг е с политики, които стигат до основата на казуса - основаване на по-добри работни места там, където са нужни. В нашата книга Jump-Starting America за случая със Съединени американски щати с Джон Грубър предлагаме увеличение на общественото финансиране на научноизследователската и развойната активност и основаването на нови иновационни центрове в цялата страна. Те ще произведат нови хрумвания и артикули, а такива нововъведения непрекъснато поддържат икономическия напредък. Съществуващите иновационни центрове, като да вземем за пример залива на Сан Франциско и Бостън, към този момент са препълнени и скъпи. Съединени американски щати имат доста надарени хора на доста разнообразни места - идентифицирахме над 100 значими града, които биха могли да станат иновационни центрове.
Версиите на тази концепция ще работят и в други релативно богати страни като Англия или Западна Европа по-общо.
Натискът за подсилване на инфраструктурата за просвета може да увеличи продуктивността и да сътвори база за по-широко споделен разцвет.
Разбира се, това не е единствената градивна стъпка, която може да се предприеме. По-доброто образование би трябвало да бъде налично както за младежите, по този начин и за всеки, който би трябвало да се насочи към друга специалност вследствие на автоматизацията. Преодоляването на популисткия абсурд и предотвратяването на свързаната с него икономическа серпантина надолу изискват политики за основаване на повече положителни работни места на всички места. Изработването на такива политики е заричане, което политиците в действителност могат да изпълнят и което бранителите на демократичната народна власт към този момент не могат да си разрешат да заобикалят.
© Kevin Lamarque Саймън Джонсън Sloan School of Management към Масачузетския софтуерен институт, в разбор за " Проджект синдикейт " Когато гневът пораства в следствие от икономическата неустановеност, на популистите им е по-лесно да упрекват специалистите, учените, пресата и имигрантите.
За да се победи популизмът, е нужно да се проумее една фундаментална действителност, обвързвана с него: неприятната икономическа политика към този момент не води безусловно до загуба на власт.
Всъщност е изцяло допустимо тъкмо противоположното - безотговорните популисти да засилят възможностите си да бъдат избрани отново с все по по-необуздани и невъзможни обещания, причинявайки още повече стопански вреди.
Как стигнахме до тази обстановка и какви стъпки можем да предприемем, с цел да я избегнем в бъдеще? Заради мощните структурни стопански фактори през последните десетилетия - в това число автоматизацията, търговията и финансовата рецесия, доста хора започнаха да се усещат подценени и даже пожертвани от тези, които са имали надзор над икономическата политика. И когато на власт дойдат антисистемни популисти, те ползват политики, които основават неустановеност и обезкуражават вложенията. По-малко вложения значат по-нисък стопански напредък и по-малко положителни работни места - нормално това би довело до механизъм за противоположна връзка, с който на държавното управление ще му бъде потърсена сметка - минимум на идващите избори. Популистите обаче дейно заобикалят този механизъм, като насаждат убеждения, че медиите са пристрастни, специалистите постоянно бъркат, а обстоятелствата не са обстоятелства. И колкото повече хората са ядосани, толкоз по-лесно е да ги накараш да повярват в тези неща.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Брекзит е добър образец. Ако не се интересувате от стопански данни или не им вярвате (както и на това, което един заслужаващ доверие анализатор може да каже) и сте в Обединеното кралство през идващите 12 месеца, евентуално ще изпитате на личния си тил следния сюжет: Новото консервативно държавно управление се отдръпва без съглашение от Европейския съюз, което ще навреди на търговията и ще обезсърчи компаниите да влагат във Англия. Или безработицата ще нарасне, или ще има по-малко положителни работни места - или и двете. Но дали гласоподавателите ще упрекват държавното управление? Вероятно не, защото гневът пораства в следствие от икономическата и финансовата неустойчивост и затова на държавното управление ще му бъде по-лесно да упреква Европейски Съюз, специалистите, учените, пресата и имигрантите. И политиците, които ще са най-отговорни за бедствието, произтекло от Брекзит, в действителност могат да се възползват от него на изборите.
В Индия хиндуистките националисти на премиера Нарендра Моди в действителност усилиха парламентарното си болшинство на последните избори макар неуспеха на държавното управление да извърши обещанията си към гласоподавателите. А в Съединени американски щати президентът Доналд Тръмп, следвайки сходна тактика, може да бъде избран отново. Намерението на Тръмп да разгласи тотална комерсиална война на Китай ще има отрицателни последствия за американската стопанска система и се допуска, че това би се отразило най-много върху поддръжката за него измежду гласоподавателите, които са заинтригувани от достъпа до експортни пазари - каквито са да вземем за пример високопроизводителните американски фермери. Вместо това наподобява, че поддръжката за Тръмп се задържа точно в селските региони, както и в други елементи на неговата електорална база. Тарифите са налог върху потребителите и също по този начин вредят на локалните компании, които употребяват задгранични запаси. Въпреки това популистите в Съединени американски щати и на други места приветстват протекционизма в другите му форми. Ако това забави стопанската система, както съвсем постоянно се случва, гласоподавателите ще се ядосат - и ще станат по-лесни за " култивиране ".
Единственият метод да се прекъсне този кръг е с политики, които стигат до основата на казуса - основаване на по-добри работни места там, където са нужни. В нашата книга Jump-Starting America за случая със Съединени американски щати с Джон Грубър предлагаме увеличение на общественото финансиране на научноизследователската и развойната активност и основаването на нови иновационни центрове в цялата страна. Те ще произведат нови хрумвания и артикули, а такива нововъведения непрекъснато поддържат икономическия напредък. Съществуващите иновационни центрове, като да вземем за пример залива на Сан Франциско и Бостън, към този момент са препълнени и скъпи. Съединени американски щати имат доста надарени хора на доста разнообразни места - идентифицирахме над 100 значими града, които биха могли да станат иновационни центрове.
Версиите на тази концепция ще работят и в други релативно богати страни като Англия или Западна Европа по-общо.
Натискът за подсилване на инфраструктурата за просвета може да увеличи продуктивността и да сътвори база за по-широко споделен разцвет.
Разбира се, това не е единствената градивна стъпка, която може да се предприеме. По-доброто образование би трябвало да бъде налично както за младежите, по този начин и за всеки, който би трябвало да се насочи към друга специалност вследствие на автоматизацията. Преодоляването на популисткия абсурд и предотвратяването на свързаната с него икономическа серпантина надолу изискват политики за основаване на повече положителни работни места на всички места. Изработването на такива политики е заричане, което политиците в действителност могат да изпълнят и което бранителите на демократичната народна власт към този момент не могат да си разрешат да заобикалят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ