Експерт: Катастрофален срив в руската икономика
В Русия има внезапен спад на приходите, на икономическата интензивност и на вноса. През последните три месеца в съветската стопанска система стартира пагубен срив, споделя финансовият специалист Андрей Мовчан пред Дъждовни води. Какво се случва там?
Защо твърдите, че съветската рубла е престанала да бъде свободно конвертируема валута и има ли някаква тактика Централната банка на Русия? Как се отразява тя на съветската стопанска система?
Сам по себе си валутният курс на рублата не споделя нищо и не взема решение нищо. По него обаче, както и по температурата на болния, можем да разберем, че в стопанската система нещо се случва. Но това е допустимо единствено когато няма ограничавания за паричното обращение. Ако не бяха наложени ограничавания за закупуването на задгранична валута, за изтегляне на задгранична валута от Русия и продажба на валута в страната, щяхме да приказваме за свободно конвертируема валута и бихме могли да вършим разнообразни изводи.
Днешният обменен курс на рублата значително се дефинира точно от въпросните валутни ограничавания в Русия. И в този смисъл това повишаване на обменния курс не е изненадващо, тъй като когато най-големите купувачи на валута са отрязани от съветския пазар, тази валута към този момент не им е нужна. И откакто бяха неразрешени покупките на валута, тя стана по-евтина. Сега всичката валута от продажбите на първични материали принудително се пуска на пазара по разпоредбите на валутната търговия. Но няма кой да я купува, тъй като на тези, които можеха да го вършат, това беше неразрешено. Затова цените на валутата мощно спадат.
Но има и втори значим миг: един от най-големите консуматори на валута във всички страни са вносителите – тези, които купуват валута, с цел да заплащат с нея артикули, които внасят. Напоследък вносът в Русия спадна повече от два пъти, което приказва и за промени в потреблението. И тъй като не е допустимо напълно да подменим всички вносни артикули - т.е. за два месеца да стартираме сами да произвеждаме това, които преди сме внасяли от чужбина, това значи единствено едно: семействата, промишлените предприятия и бизнесът в този момент купуват към този момент два пъти по-малко, в сравнение с преди три месеца. А това значи, че в стопанската система е почнал пагубен срив.
Това си проличава и по налозите. Делът на постъпленията от въглеводороди в бюджета е повишен повече от два пъти през последните три месеца и доближи равнище от съвсем 70%, както беше към края на 1990-те години. Така че от безобидния въпрос какъв брой коства неконвертируемата сега рубла стигаме до въпроса какво се случва с стопанската система. А там става следното: има внезапен спад в приходите, внезапен спад на икономическата интензивност и на вноса. Всичко това се отразява на валутния курс на рублата.
На какво тогава се радваше Путин в средата на май? Не схваща ли той тези взаимовръзки?
Не съм психиатър, по тази причина не мога да кажа кой на какво се радва. Мисля, че Путин е трябвало да сервира на обществото нещо позитивно. А това общество се намира в положение на потрес – без значение кой поддържа и кой не поддържа войната. Ситуацията се трансформира доста бързо, а в стопанската система тя се трансформира към по-лошо. Вероятно по тази причина президентът беше задължен да каже нещо позитивно и той доста изкуствено обвърза придвижването на условния курс на рублата с стопанската система – в позитивен смисъл, несъмнено.
С какво високият курс на рублата е рисков за стопанската система на Русия?
От позиция на нейната конкурентоспособност високият курс на рублата оскъпява експорта и на процедура той се свежда единствено до продажбите на фосилни горива. В момента те са доста скъпи, по тази причина износът на първични материали от Русия не заплашва рентабилността. Затова тук не можем да приказваме за някакви действителни закани.
Що се отнася до бюджета, през първите четири месеца от годината дефицитът надвиши един трилион рубли, или към 5 % от годишния бюджет. Следователно тук има проблем. Но в една затворена стопанска система с неконвертируема рубла елементарно можете да напечатате пари, които да раздадете и по този начин да решите проблемите на бюджета, увеличавайки вътрешните отговорности. Резкият спад в икономическата интензивност на пазара на рубли води до остатък на ликвидност. Така че и тук не дебне някакъв Армагедон за съветското държавно управление, което би претърпяло и три пъти по-голям бюджетен остатък.
Освен това виждаме, че съветското общество е доста стабилно. Ако такива неща като гибелта на десетки хиляди сънародници във войната в Украйна, самата нападателна война и глобите на Запада не са в положение го разединят, то и известно утежняване на икономическото положение на страната евентуално също няма да усп
* Андрей Мовчан е финансист и специалист по въпросите на вложението.
Защо твърдите, че съветската рубла е престанала да бъде свободно конвертируема валута и има ли някаква тактика Централната банка на Русия? Как се отразява тя на съветската стопанска система?
Сам по себе си валутният курс на рублата не споделя нищо и не взема решение нищо. По него обаче, както и по температурата на болния, можем да разберем, че в стопанската система нещо се случва. Но това е допустимо единствено когато няма ограничавания за паричното обращение. Ако не бяха наложени ограничавания за закупуването на задгранична валута, за изтегляне на задгранична валута от Русия и продажба на валута в страната, щяхме да приказваме за свободно конвертируема валута и бихме могли да вършим разнообразни изводи.
Днешният обменен курс на рублата значително се дефинира точно от въпросните валутни ограничавания в Русия. И в този смисъл това повишаване на обменния курс не е изненадващо, тъй като когато най-големите купувачи на валута са отрязани от съветския пазар, тази валута към този момент не им е нужна. И откакто бяха неразрешени покупките на валута, тя стана по-евтина. Сега всичката валута от продажбите на първични материали принудително се пуска на пазара по разпоредбите на валутната търговия. Но няма кой да я купува, тъй като на тези, които можеха да го вършат, това беше неразрешено. Затова цените на валутата мощно спадат.
Но има и втори значим миг: един от най-големите консуматори на валута във всички страни са вносителите – тези, които купуват валута, с цел да заплащат с нея артикули, които внасят. Напоследък вносът в Русия спадна повече от два пъти, което приказва и за промени в потреблението. И тъй като не е допустимо напълно да подменим всички вносни артикули - т.е. за два месеца да стартираме сами да произвеждаме това, които преди сме внасяли от чужбина, това значи единствено едно: семействата, промишлените предприятия и бизнесът в този момент купуват към този момент два пъти по-малко, в сравнение с преди три месеца. А това значи, че в стопанската система е почнал пагубен срив.
Това си проличава и по налозите. Делът на постъпленията от въглеводороди в бюджета е повишен повече от два пъти през последните три месеца и доближи равнище от съвсем 70%, както беше към края на 1990-те години. Така че от безобидния въпрос какъв брой коства неконвертируемата сега рубла стигаме до въпроса какво се случва с стопанската система. А там става следното: има внезапен спад в приходите, внезапен спад на икономическата интензивност и на вноса. Всичко това се отразява на валутния курс на рублата.
На какво тогава се радваше Путин в средата на май? Не схваща ли той тези взаимовръзки?
Не съм психиатър, по тази причина не мога да кажа кой на какво се радва. Мисля, че Путин е трябвало да сервира на обществото нещо позитивно. А това общество се намира в положение на потрес – без значение кой поддържа и кой не поддържа войната. Ситуацията се трансформира доста бързо, а в стопанската система тя се трансформира към по-лошо. Вероятно по тази причина президентът беше задължен да каже нещо позитивно и той доста изкуствено обвърза придвижването на условния курс на рублата с стопанската система – в позитивен смисъл, несъмнено.
С какво високият курс на рублата е рисков за стопанската система на Русия?
От позиция на нейната конкурентоспособност високият курс на рублата оскъпява експорта и на процедура той се свежда единствено до продажбите на фосилни горива. В момента те са доста скъпи, по тази причина износът на първични материали от Русия не заплашва рентабилността. Затова тук не можем да приказваме за някакви действителни закани.
Що се отнася до бюджета, през първите четири месеца от годината дефицитът надвиши един трилион рубли, или към 5 % от годишния бюджет. Следователно тук има проблем. Но в една затворена стопанска система с неконвертируема рубла елементарно можете да напечатате пари, които да раздадете и по този начин да решите проблемите на бюджета, увеличавайки вътрешните отговорности. Резкият спад в икономическата интензивност на пазара на рубли води до остатък на ликвидност. Така че и тук не дебне някакъв Армагедон за съветското държавно управление, което би претърпяло и три пъти по-голям бюджетен остатък.
Освен това виждаме, че съветското общество е доста стабилно. Ако такива неща като гибелта на десетки хиляди сънародници във войната в Украйна, самата нападателна война и глобите на Запада не са в положение го разединят, то и известно утежняване на икономическото положение на страната евентуално също няма да усп
* Андрей Мовчан е финансист и специалист по въпросите на вложението.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ