В Русия влиза в сила законът за суверенен интернет, изолиран от световните сървъри
В Русия през днешния ден влиза в действие законът за "суверенен интернет ", изолиран от огромните международни сървъри. Той провокира опасения у правозащитниците, съгласно които може да докара до несъразмерен надзор върху мрежата от страна на управляващите, съобщи Франс прес.
Законът планува основаването на инфраструктура, която да обезпечи работата на съветските интернет запаси, ако съветските оператори изгубят опцията да се свързват с интернет сървърите в чужбина.
Освен това отсега нататък съветските интернет снабдители ще би трябвало да се уверят, че на мрежите им са конфигурирани "технически средства ", осигуряващи "централизиран надзор върху трафика ", с цел да се парират възможни закани.
Законът е подложен на критика като опит за надзор на интернет наличието и даже за последователно уединяване на съветския бранш от международната мрежа - едно от последните свободни пространства за опозицията и критиците на властта в Русия, отбелязва Франс прес.
"Сега държавното управление може директно да цензурира наличието или даже да трансформира съветския интернет в затворена система, без да осведоми хората какво прави и за какво го прави ", съобщи в официално съобщение "Хюман райтс уоч ".
Според правозащитната организация законът, провокирал протестни демонстрации през март, "поставя в заплаха правото на независимост на словото и правото на онлайн информация на хората в Русия " и отваря път към "масово следене ".
Редица правозащитни организации обявиха през април в общо официално съобщение, че се опасяват от нови ограничавания, засягащи без друго ограничаваните медии и интернет в Русия.
Кремъл обаче декларира, че няма желание да построи в Русия локално сходство на китайската "Велика осведомителна стена " и че желанието му, в противен случай, е да брани съветския интернет.
Законът бе подложен на критика и с оглед предстоящите огромни разноски, които ще наложи на съветските интернет оператори, а някои може и да банкрутират.
През последните години съветските управляващи непрекъснато стягат контрола върху националния бранш от интернет, като блокират наличие и цели уеб сайтове, свързани с опозицията, както и запаси, отказали да им сътрудничат - да вземем за пример видеоплатформата Дейлимоушън, обществената мрежа Линктин и информационното приложение Телеграм, припомня Агенция Франс Прес.
Законът планува основаването на инфраструктура, която да обезпечи работата на съветските интернет запаси, ако съветските оператори изгубят опцията да се свързват с интернет сървърите в чужбина.
Освен това отсега нататък съветските интернет снабдители ще би трябвало да се уверят, че на мрежите им са конфигурирани "технически средства ", осигуряващи "централизиран надзор върху трафика ", с цел да се парират възможни закани.
Законът е подложен на критика като опит за надзор на интернет наличието и даже за последователно уединяване на съветския бранш от международната мрежа - едно от последните свободни пространства за опозицията и критиците на властта в Русия, отбелязва Франс прес.
"Сега държавното управление може директно да цензурира наличието или даже да трансформира съветския интернет в затворена система, без да осведоми хората какво прави и за какво го прави ", съобщи в официално съобщение "Хюман райтс уоч ".
Според правозащитната организация законът, провокирал протестни демонстрации през март, "поставя в заплаха правото на независимост на словото и правото на онлайн информация на хората в Русия " и отваря път към "масово следене ".
Редица правозащитни организации обявиха през април в общо официално съобщение, че се опасяват от нови ограничавания, засягащи без друго ограничаваните медии и интернет в Русия.
Кремъл обаче декларира, че няма желание да построи в Русия локално сходство на китайската "Велика осведомителна стена " и че желанието му, в противен случай, е да брани съветския интернет.
Законът бе подложен на критика и с оглед предстоящите огромни разноски, които ще наложи на съветските интернет оператори, а някои може и да банкрутират.
През последните години съветските управляващи непрекъснато стягат контрола върху националния бранш от интернет, като блокират наличие и цели уеб сайтове, свързани с опозицията, както и запаси, отказали да им сътрудничат - да вземем за пример видеоплатформата Дейлимоушън, обществената мрежа Линктин и информационното приложение Телеграм, припомня Агенция Франс Прес.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ