В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Наръчник за поетично

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Наръчник за поетично митологизиране на града " с създател Захари Захариев, възложен от Издателство " Small Stations Press "

Захари Захариев е роден през 1989 година в гр. Сливен. Той е стихотворец, публицист, градинар и докторант по философия към СУ " Св. Климент Охридски ". Интересува се от вълшебен натурализъм и превръщането му във приказен натурализъм, от синтактическо и сетивно разболяване на прекарванията и навлизане на литературата в живеенето. Поезията му съставлява неукротим поток от ярки метафори, една лирика на желанието, онирическа лирика, която отхвърля действителността, само че я и усвоява – митологизира нейните географии. Захари Захариев е разгласил в редица електронни и печатни издания, това е дебютната му стихосбирка.

Из " Наръчник за поетично митологизиране на града "

Времето на чумавото слънце
(бабешка рецепта за лечение на кашлица и възпалено гърло)

Когато Сивила боледуваше не ми даваше
да я виждам.
Казваше ми, като че ли през лявото око на Павич:
" Дробовете са първата есенна цитадела,
когато кашлям въздуха старее,
тогава урината замирисва на лайка,
а слънцето, поемеш ли си мирис,
набожда гърдите ти на магарешкия си бодил. "
Дясното око, с което я слушах
започваше да трепери - като че ли рибите
в очите й прескачаха от едното езеро в другото,
хриповете избиваха по стъклата на стаята й
в шарка и гнили пръски от потъването.
Тогава залезът бе по-кратък от сянката си,
по тази причина когато бродех край къщата й,
котаракът пиеше кафе на верандата,
вглеждаше се в дъното на чашата,
до момента в който мустакът му не се втопеше в
кафявата течност, а той вдигнал поглед,
лакомо претъпкан с нейните очи, промъркваше:
" Скорпионът жилва Орион,
това е времето на чумавото слънце
в него пораства билката церяща... "
Преди да ми издаде обаче тайната,
замахваше бързо с лапа пред очите си,
една дребна сребърна рибка,
топваше в кафето и той с удовлетворен
смях запращаше течността в гърлото си,
изправяше се наежен от нокти и пристрастеност, вдигаше крайник
и изпикаваше луната в средата на сянката на залеза.
Над целия град замирисваше на преварена лайка,
псетата наостряха ноздри и почваха да
се въртят към текето на едвам зачената нощ,
опашките им се запалваха като комети,
и когато впъхваха камъшените си пера във задниците
на кучките, съзвездие Куче изскимтяваше:
" Бака Ал Илах Илим Сами Басар "
Едва тогава в действителност настъпваше нощ,
сърцето, освободено от магарешкия трън,
който забиваше вярата на топлината в него,
издишаше езическата си кръв по улиците,
тя потъваше в раззиналата пастта си земя,
а фенерите, пръснати из града като бълхи от любовната
четина на кучетата, политаха към небето и се
забиваха да смучат кръвта му, оцветяваща ги в жълто,
рибята кост засядаше в гърлото на котарака,
той с проклинане я изплюваше на горе,
скелетът се заплиташе в кордите на фенерите,
размотани за връщане на земята,
и обкичила храмът си костница над града,
завърташе обич със вятъра,
дните в седмицата се объркваха,
прозорците на Сивила сменяха цвета си,
както очите й риби, съзвездията се смесваха
раздърпвани от бялата кост, вързана на възел
във въжетата на лъчите им, Орион отсичаше
опашката на Скорпиона, Кучето се покръстваше,
а смъртната арфа
продължаваше да свири в устата напразно.
Тогава градът претъпкан буйно с очите й,
целият се виждаше както Сивила го вижда:
слънцето се изкашляше по покривите,
времето в момент побеляваше,
черната коса на въздуха остаряла във изгрев,
конците прегърнали рибята кост се скъсваха прималели
от любовните сокове,
Сивила
оздравяваше
до момента в който
рибата
падаше
назад
в окото й
и до момента в който идваше към мен с оранжеви, тънки мустаци,
миришеща на лайка и на котарак, споделяше:
" Това е времето на чумавото слънце,
в него пораства билката, лекуваща
неявяване "

Концерт за река и тромпет

Allegro appassionatо
(рецепта за музика с вода и Майлс Дейвис )

И щипка тютюн над дългото око на реката
зъбите на елена се строшават и потичат
ослепително надолу съзвездие Рак раздрано
стоварва се измежду четина слюнки и кръв
лапата на вълка единак изскочил от тайното
око на безмълвните стволове Солеа забива се
Солеа
Солеа
вика протяжно горе на хълма луната
и сплитат я великите пръсти на клоните
дървени предачите скърцат и пончото
на убийството висва връз врата на вселената
надраскано разпердушинено цялото в кърви
и щипка тютюн въртящи се всичките в спирали
надолу пъстърви подскачат и под пръстите
на мрака блъскащи върху бутоните на тромпета
литват и пльосват като монети блеснали Солеа в огромния водопад
на черната гъста галактика совите кряскат и
пускат плахо пера край първите човешки
очи от хижи и вили горе в устията които гълтам низини
и ги изправят със слюнчест подскок като зъбери остри и черни
и режещи безмилостно впиващи хоризонта начумерено
надничащ от горе
н
а
д
о
л
у
където в протяжното музикално сърце на водите
цамбурват простреляните фенерни портокали
абажури строшени на стъкълца
стъкълца Солеа и джаз
вуду джаз дванадесет безконечни минути и двадесет и една
безкрайни секунди бавната слюнка на тромпетиста
к
а
п
е
Солеа вплетена в антените на бетоните блокове
коняк и бренди плиснати кафяви върху лицето на музикантите
чинелните трясъци на беззъби псета и кряскящи котараци
гонещи мишки Плиска и кучета ВинПром
любови и праскови кайсии в буркани и настръхнали гърди
изправени членове под чаршафите и пот и спарена горещина
избиваща на кристали по мастичените прозорци
изпращащи нащърбени халюцинации високо кръвно
и червени кръгове в зениците на тротоарите зашити в
талиите на тънките бели негърки брези тръпнещи голи
край телата на разпарчетосаното осветяване лежащо
в езици долу под босите им стъпки
Солеа крачи
Солеа клокочи
ромоли Солеа
реже си ходилата
плисва се кръв по кръстовищата
тромпетиста задавен
прохърква предсмъртно
мелодията в никакъв случай
в никакъв случай
в никакъв случай
няма да свърши
в
морето
водата на това парче тече на назад

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (804)