Авторът на „Викът“ лежи в лудница заради нещастна любов
В разгара на пандемията в Русия ТАСС опроверга информацията на Сотбис, че Роман Абрамович е броил рекордните 120 милиона $ за пастелната версия на „ Викът “ на Мунк – единствената от четирите вероятни, която е в частна сбирка. Говорител на съветския олигарх пък публично съобщи пред организацията, че няма да разяснява персоналните каузи на милиардера. Както се знае, на картината е изобразена крещяща човешка фигура с необятно отворени уста и очи, обхванала главата си с ръце. Фонът е надвиснало ниско червено-оранжево небе, под което се обрисуват неразбираемите очертания на морски пейзаж. Серията от картини „ Сцени от живота “, от която е „ Викът “, е основана от 1893 до 1910 година и се счита за емблема на експресионизма, изследвайки любовта, страха, секса, тревогата. Въпросната пастелна версия е сътворена през 1894 година и бе продадена на търг на 2 май 2012 година за 119 922 500 $ - връх за произведение на изкуството. До този миг рекордьорът е " Гол модел, зелени листа и бюст " на Пикасо, продаден през 2010 година от " Кристис " в Ню Йорк за 106, 5 милиона $. Сред седемте души, които тогава наддават за „ Викът “ в продължение на 12 минути, са гръцкият корабен магнат Филип Ниархос, емирът на Катар и Роман Абрамович. Когато излиза наяве за какъв брой е продадена, в залата избухват бурни овации, само че името на купувача остава прикрито. По-късно излезе догадка, че късметлията е американският финансист Лион Блек.
От 70-те години „ Викът “ е благосъстоятелност на едно и също семейство - това на норвежкия предприемач Петер Олсен, чийто татко Томас е бил комшия, а след това настойник и другар на Мунк. „ Викът “ е второто най-популярно изображение в историята на изкуствата след „ Мона Лиза “ на Леонардо.
От къде потегля концепцията за „ Викът “? Мунк дълго време чува в мозъка си вика на самоубиец, който се хвърля от мост пред очите му. Ето какво написа той в дневника си на 22 януари 1892 година. „ Вървях по пътя с двама другари – слънцето залязваше – ненадейно небето стана кървавочервено – стопирах, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите другари отминаха напред, а аз стоях там, трептящ от паника – и усещах един безконечен зов, рязък природата. “ Историците прецизират, че природата в платното е от залива Ослофиорд, край който е ситуиран едноименният норвежки град. Някои виждат фигурата като еманация на универсалния смут. Други считат картината за икона на екзистенциалното страдалчество. Целият ландшафт е белязан от кипящи огнени трептения, в които човек е попаднал и с които не може да се пребори. Според арт специалисти, картината в началото е наречена „ Викът на природата “, само че в последна сметка виждаме безсилието на слабия и уединен човек измежду могъществото на естеството. Няма подозрение, че посланието на творбата отпраща към известната през ХХ век тематика за алиенацията. „ Леонардо да Винчи направи дисекция на човешкото тяло и го разгада. Това, към което аз се стремя с цялата си мощ, е да направя дисекция на човешката душа “, написа Мунк. Самият той има задоволително мотиви да крещи под слънцето. Той е едвам на 5, когато остава без майка. Няколко години по-късно сестра му също умира от туберкулоза. Баща му се грижи да получи положително обучение и му оказва помощ да стане един от най-значимите художници. Но дебютната му галерия е цялостен неуспех - назовават картините му " мазня ". До края на живота си няма същинска обич – и стартира да ненавижда дамите. Но макар депресиите, непрекъснато рисува, с цел да преодолее и потуши негативизма. " Поносимата естетика " за него е единствено в ателието. Драматургът Аугуст Стриндберг - непосредствен другар на Мунк, разказва неговият непрекъснат дуел с дамите. Мунк ги назовава " ненаситни твари " и " въплъщение на порока ". Бурният разказ на художника с Тула Ларсон приключва с ориентиран към гърдите му револвер, държан от ръката й. След раздялата с Тула той се пропива и изпада в тежък нервозен срив. Месеци наред го лекуват в психиатрична клиника. Картината " Целувката " може би най-силно разкрива спорните му пристрастености по адрес на нежния пол. Един от приятелите на Мунк я разказва по този начин: " Това са две фигури, лицата на които се сливат. А мястото на този досег припомня на безобразно огромно ухо, изпълнено с пулсираща кръв ".
Известни са няколко версии на „ Вик “. В музея на Едвард Мунк в Осло може да се види една от тях - масло, темпера и пастел върху картон. В Националния музей за изкуство, архитектура и дизайн в норвежката столица пазят най-известния маслен вид на „ Викът “, краден през 1994-а и 2004-а. Първият път е върнат след няколко месеца, а втория – след две години и то с някои повреди. След реституция е изложен още веднъж през 2008-а, само че десния край проличава леке. Съществува и литография, направена в 1895 година. Пародия на сюжета сме гледали в първия филм от поредицата „ Сам у дома “. „ Викът “ се появява като шлагер и в попкултурата – от семейство Симпсън до хорър поредицата от 90-те „ Писък “ с маската, носена от убийците.
Ето и кои са и другите известни картини на Мунк.
1. „ Девойки на моста “ (1903) – счита се за една от най-хубавите картини на норвежкия експресионист, оценена за повече от 50 милиона $ на търг в „ Сотбис “.
2. „ Вампир “ (1893) - млада червенокоса жена се е надвесила над мъж и отпива от виталната му сила. Много откриватели са уверени, че сюжетът разкрива половите страхове на Мунк.
3. „ Мадонна “ (1893-1894) - леко сексуален облик с оранжев ореол над главата. През 2004-а в музея в Осло е открадната дружно с “Викът ”.
4. „ Очи в очи “ (1894) - една от сантименталните картини на Мунк. Момче и момиче в сумрак се вглеждат един в различен, проникват под повърхността на телесната обвивка.
5. „ Меланхолия “ (1896) – или носталгия. Лирическият воин е зрял, млад или помъдрял – с подпряна глава на брега, вперил взор незнайно къде.
6. „ Болно дете “ (1907) – скилно трагична творба, отдадена на сестричката на Мунк. Скърбяща жена, приведена над бледото създание. Фонът е водопад от сълзи. Картината е основна за Мунк. „ Тръгнах по нов път – платното представляваше пробив в изкуството ми и множеството ми по-късни картини дължат появяването си на „ Болно дете “. Никоя друга картина не е скандализирала Норвегия до сходна степен “.
7. „ Танцът на Живота и Смъртта “ (1908) - Мунк не съумява да се радва на триумфа поради непрекъснатите си нервни рецесии. През 1908-а се влюбва в 20 години по-млада от него жена. Съпругата му, естествено, изпада в нервност. Смъртта в действителност е нейн портрет, а момичето е Животът.
8. „ Портрет на Фридрих Ницше “ (1906) – философът е подпрян на мост, а сериозният му взор се рее над природата, до момента в който той е съсредоточен в личните му мисли.
9. " Пубертетът “ (1894-1895) – следва експресионистичен жанр на Мунк: младо голо момиче, срамежливо скръстило ръцете в скута си. Има спекулации, че Едвард Мунк рисува същинска госпожица – поради съответните към шията и ключиците. Оригиналът е погубен при пожар.
От 70-те години „ Викът “ е благосъстоятелност на едно и също семейство - това на норвежкия предприемач Петер Олсен, чийто татко Томас е бил комшия, а след това настойник и другар на Мунк. „ Викът “ е второто най-популярно изображение в историята на изкуствата след „ Мона Лиза “ на Леонардо.
От къде потегля концепцията за „ Викът “? Мунк дълго време чува в мозъка си вика на самоубиец, който се хвърля от мост пред очите му. Ето какво написа той в дневника си на 22 януари 1892 година. „ Вървях по пътя с двама другари – слънцето залязваше – ненадейно небето стана кървавочервено – стопирах, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите другари отминаха напред, а аз стоях там, трептящ от паника – и усещах един безконечен зов, рязък природата. “ Историците прецизират, че природата в платното е от залива Ослофиорд, край който е ситуиран едноименният норвежки град. Някои виждат фигурата като еманация на универсалния смут. Други считат картината за икона на екзистенциалното страдалчество. Целият ландшафт е белязан от кипящи огнени трептения, в които човек е попаднал и с които не може да се пребори. Според арт специалисти, картината в началото е наречена „ Викът на природата “, само че в последна сметка виждаме безсилието на слабия и уединен човек измежду могъществото на естеството. Няма подозрение, че посланието на творбата отпраща към известната през ХХ век тематика за алиенацията. „ Леонардо да Винчи направи дисекция на човешкото тяло и го разгада. Това, към което аз се стремя с цялата си мощ, е да направя дисекция на човешката душа “, написа Мунк. Самият той има задоволително мотиви да крещи под слънцето. Той е едвам на 5, когато остава без майка. Няколко години по-късно сестра му също умира от туберкулоза. Баща му се грижи да получи положително обучение и му оказва помощ да стане един от най-значимите художници. Но дебютната му галерия е цялостен неуспех - назовават картините му " мазня ". До края на живота си няма същинска обич – и стартира да ненавижда дамите. Но макар депресиите, непрекъснато рисува, с цел да преодолее и потуши негативизма. " Поносимата естетика " за него е единствено в ателието. Драматургът Аугуст Стриндберг - непосредствен другар на Мунк, разказва неговият непрекъснат дуел с дамите. Мунк ги назовава " ненаситни твари " и " въплъщение на порока ". Бурният разказ на художника с Тула Ларсон приключва с ориентиран към гърдите му револвер, държан от ръката й. След раздялата с Тула той се пропива и изпада в тежък нервозен срив. Месеци наред го лекуват в психиатрична клиника. Картината " Целувката " може би най-силно разкрива спорните му пристрастености по адрес на нежния пол. Един от приятелите на Мунк я разказва по този начин: " Това са две фигури, лицата на които се сливат. А мястото на този досег припомня на безобразно огромно ухо, изпълнено с пулсираща кръв ".
Известни са няколко версии на „ Вик “. В музея на Едвард Мунк в Осло може да се види една от тях - масло, темпера и пастел върху картон. В Националния музей за изкуство, архитектура и дизайн в норвежката столица пазят най-известния маслен вид на „ Викът “, краден през 1994-а и 2004-а. Първият път е върнат след няколко месеца, а втория – след две години и то с някои повреди. След реституция е изложен още веднъж през 2008-а, само че десния край проличава леке. Съществува и литография, направена в 1895 година. Пародия на сюжета сме гледали в първия филм от поредицата „ Сам у дома “. „ Викът “ се появява като шлагер и в попкултурата – от семейство Симпсън до хорър поредицата от 90-те „ Писък “ с маската, носена от убийците.
Ето и кои са и другите известни картини на Мунк.
1. „ Девойки на моста “ (1903) – счита се за една от най-хубавите картини на норвежкия експресионист, оценена за повече от 50 милиона $ на търг в „ Сотбис “.
2. „ Вампир “ (1893) - млада червенокоса жена се е надвесила над мъж и отпива от виталната му сила. Много откриватели са уверени, че сюжетът разкрива половите страхове на Мунк.
3. „ Мадонна “ (1893-1894) - леко сексуален облик с оранжев ореол над главата. През 2004-а в музея в Осло е открадната дружно с “Викът ”.
4. „ Очи в очи “ (1894) - една от сантименталните картини на Мунк. Момче и момиче в сумрак се вглеждат един в различен, проникват под повърхността на телесната обвивка.
5. „ Меланхолия “ (1896) – или носталгия. Лирическият воин е зрял, млад или помъдрял – с подпряна глава на брега, вперил взор незнайно къде.
6. „ Болно дете “ (1907) – скилно трагична творба, отдадена на сестричката на Мунк. Скърбяща жена, приведена над бледото създание. Фонът е водопад от сълзи. Картината е основна за Мунк. „ Тръгнах по нов път – платното представляваше пробив в изкуството ми и множеството ми по-късни картини дължат появяването си на „ Болно дете “. Никоя друга картина не е скандализирала Норвегия до сходна степен “.
7. „ Танцът на Живота и Смъртта “ (1908) - Мунк не съумява да се радва на триумфа поради непрекъснатите си нервни рецесии. През 1908-а се влюбва в 20 години по-млада от него жена. Съпругата му, естествено, изпада в нервност. Смъртта в действителност е нейн портрет, а момичето е Животът.
8. „ Портрет на Фридрих Ницше “ (1906) – философът е подпрян на мост, а сериозният му взор се рее над природата, до момента в който той е съсредоточен в личните му мисли.
9. " Пубертетът “ (1894-1895) – следва експресионистичен жанр на Мунк: младо голо момиче, срамежливо скръстило ръцете в скута си. Има спекулации, че Едвард Мунк рисува същинска госпожица – поради съответните към шията и ключиците. Оригиналът е погубен при пожар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ