Състоянието на републиканската пътна мрежа се влошава значително
В разгара на летния сезон, когато се пътува по-интензивно из страната за отдих, тематиката за качеството на пътищата у нас излиза на напред във времето, изключително на фона на множеството произшествия и рекордна за Европа смъртност на пътя. Тази седмица в поредицата „ 265 истории за стопанска система “ ИПИ показва данните за положението на републиканската пътна мрежа у нас за 2024 година
Те са предоставени на ИПИ от Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) и класифицират републиканските пътища (в чиито състав не влизат общинските пътища) у нас съгласно положението на настилката – положително (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), приблизително (повреди от 10% до 30%), неприятно (повреди над 30%) и без настилка. Индикаторът демонстрира за кои пътища в страната АПИ е отделила повече внимание и средства в поддръжката напоследък.
Към 2024 година дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с положително положение на настилката. Това е доста намаляване по отношение на предходните няколко години, в които малко над 40% са в положително положение – с други думи, качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. От друга страна, пътищата в неприятно положение са 5185 км или 26% – почти колкото и в миналата година.
Намаляването на пътищата в положително положение през 2024 година се следи в 17 от 28-те области у нас. Най-сериозно съгласно измерванията на АПИ пада качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в положително положение през 2023 година до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на 31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%). Макар и данните да не разкриват повода за тези внезапни спадове, разумно допустимо пояснение е внезапната граница от 10% повреди по пътя. Например, в случай че на дадена територия огромен дял от пътя е с към 9% повреди и те набъбнат до 11% в идната година, това ще намали доста каузи на пътищата в положително положение. Наблюдават се и обилни районни разлики в качеството на републиканските пътища – до момента в който в области като Перник, Добрич и Монтана делът на пътищата в положително положение е под 10%, тук-там като Пазарджик и Благоевград той е към 60%.
На общинско равнище също са забележими изключително високи разлики в положението на пътищата. Общините със 100% положително положение на настилката са 9, до момента в който тези с 0% са 35. С по-добро положение на пътищата са общините в Югоизточна България, което би могло да се изясни с терена – в планинските региони има по-малко пътища, което прави и поддръжката по-лесна. Именно общините с минимум километри републикански пътища у нас – да вземем за пример Челопеч, Сопот и Пирдоп, са измежду тези със 100% в положително положение. От друга страна, общините с най-голям дял на републиканските пътища в неприятно положение са съсредоточени в Северозападна и Югоизточна България. У нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да било настилка, като в някои техният дял е изключително висок, да вземем за пример Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%). Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско ниво. В цели 120 общини делът на пътищата в положително положение е намалял, до момента в който единствено в 55 се е нараснал. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в неприятно положение пораства, до момента в който в 90 други понижава.
Данните на АПИ обрисуват притеснително развиване в положението на пътната мрежа през 2024 година – понижението в каузи на пътищата в положително положение е внезапно и се следи в цялата страна. Същевременно казусът не е безусловно систематичен и би могъл относително елементарно да се поправя, според от това дали АПИ се концентрира върху пътищата в най-лошо положение или върху тези, с малко над 10% повреди. Качеството на инфраструктурата обаче има директна и явна връзка с честотата на пътните произшествия, и няма по какъв начин да чакаме обилни усъвършенствания в тази тенденция в случай че не се влага интензивно в възстановяване на пътната мрежа; на този стадий измененията са съвсем извънредно отрицателни.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
пътна мрежа републиканска пътна мрежа неприятни пътища
Те са предоставени на ИПИ от Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) и класифицират републиканските пътища (в чиито състав не влизат общинските пътища) у нас съгласно положението на настилката – положително (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), приблизително (повреди от 10% до 30%), неприятно (повреди над 30%) и без настилка. Индикаторът демонстрира за кои пътища в страната АПИ е отделила повече внимание и средства в поддръжката напоследък.
Към 2024 година дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с положително положение на настилката. Това е доста намаляване по отношение на предходните няколко години, в които малко над 40% са в положително положение – с други думи, качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. От друга страна, пътищата в неприятно положение са 5185 км или 26% – почти колкото и в миналата година.
Намаляването на пътищата в положително положение през 2024 година се следи в 17 от 28-те области у нас. Най-сериозно съгласно измерванията на АПИ пада качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в положително положение през 2023 година до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на 31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%). Макар и данните да не разкриват повода за тези внезапни спадове, разумно допустимо пояснение е внезапната граница от 10% повреди по пътя. Например, в случай че на дадена територия огромен дял от пътя е с към 9% повреди и те набъбнат до 11% в идната година, това ще намали доста каузи на пътищата в положително положение. Наблюдават се и обилни районни разлики в качеството на републиканските пътища – до момента в който в области като Перник, Добрич и Монтана делът на пътищата в положително положение е под 10%, тук-там като Пазарджик и Благоевград той е към 60%.
На общинско равнище също са забележими изключително високи разлики в положението на пътищата. Общините със 100% положително положение на настилката са 9, до момента в който тези с 0% са 35. С по-добро положение на пътищата са общините в Югоизточна България, което би могло да се изясни с терена – в планинските региони има по-малко пътища, което прави и поддръжката по-лесна. Именно общините с минимум километри републикански пътища у нас – да вземем за пример Челопеч, Сопот и Пирдоп, са измежду тези със 100% в положително положение. От друга страна, общините с най-голям дял на републиканските пътища в неприятно положение са съсредоточени в Северозападна и Югоизточна България. У нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да било настилка, като в някои техният дял е изключително висок, да вземем за пример Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%). Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско ниво. В цели 120 общини делът на пътищата в положително положение е намалял, до момента в който единствено в 55 се е нараснал. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в неприятно положение пораства, до момента в който в 90 други понижава.
Данните на АПИ обрисуват притеснително развиване в положението на пътната мрежа през 2024 година – понижението в каузи на пътищата в положително положение е внезапно и се следи в цялата страна. Същевременно казусът не е безусловно систематичен и би могъл относително елементарно да се поправя, според от това дали АПИ се концентрира върху пътищата в най-лошо положение или върху тези, с малко над 10% повреди. Качеството на инфраструктурата обаче има директна и явна връзка с честотата на пътните произшествия, и няма по какъв начин да чакаме обилни усъвършенствания в тази тенденция в случай че не се влага интензивно в възстановяване на пътната мрежа; на този стадий измененията са съвсем извънредно отрицателни.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
пътна мрежа републиканска пътна мрежа неприятни пътища
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ