Жените и Съединението правят силата
В ранната заран на 6 септември 1885 година, въстаниците и войската, отпред с майор Данаил Николаев, арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич. Самият той възкликва на всеослушание: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! ”
Най-после, след упорити седемгодишни съпротивителни дейности против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1 (13) юли 1878 година, взети след Освобождението на България от Турско иго, знамето на Съединението на Източна Румелия и Княжество България е развято. Самото то е извезано с доста обич и религия от годеницата на Продан Тишков – лидер на въоръжения отряд, насочил се от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив. Името й е Недялка Шилева.
Недялка Шилева е първата отляво надясно в реда от изправени четници
Днес до нас е стигнала нищожна информация за дамите, взели ефективно присъединяване в годините преди и по време на Съединението, само че се знае, че те не са били по никакъв начин малко. Въпреки че множеството от тях не са умеели да въртят оръжия както мъжете си, факт е, че има и такива, които тръгнали един до друг с тях като част от четите – въоръжени дружно със своите деца, надъхани и обнадеждени. В името на една велика цел – Обединението на българските земи. Това е една от дребното победи в българската история, минала без кръвопролития и жертви, само че не и без тествания, самолишения и твърда ръка.
Нека да си спомним за женските имена с най-силно наличие, оставили незаличима диря в историята на Съединението:
Недялка Шилева
Младата учителка Недялка Шилева е едвам 18-годишна, когато по молба на своя избраник – Продан Тишков, по-известен като Чардафон, ушива революционното знаме, употребявано при оповестяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Застанала паралелно до 326 мъже, със знамето в ръка, тя била единствената жена в четата, предвождана от Тишков, тръгнала от Голямо Конаре до Пловдив по пътя към реализирането на Съединението. Дни преди 6 септември на художника Георги Данчов е поръчано да изрисува лъв върху знамето на четата, а Недялка изписва върху него с блажна боя патриотичните апели " Съединението прави силата " и " Долу Източна Румелия ", както и Каравеловия стих:
" АЗ НЕ НЯРВАМ, ЧЕ КАЛУГЕР ЩЕ СПАСИ РАЯТА. СВОБОДАТА НЕ ЩЕ ЕКЗАРХ, ИСКА КАРАДЖАТА. "
На нея принадлежат и думите:
“НЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) Е СРАМ, СТАРИ МУСТАКАТИ МЪЖЕ! ПОГЛЕДНЕТЕ НА МЕНЕ, КОЯТО СЪМ СЛАБА ЖЕНА, НАЙ-МЛАДА МЕЖДУ Върховен административен съд! ”
Повод да ги изрече е страхът, който провокират шумовете, които доближават до четата в мрака по пътя към Пловдив, наподобяващи екот. Изплашени, всички залягат в тревата към пътя. Не и Недялка.
След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 година на младата участничка се пада достойнството да бъде конвой на Кръстевич. Тя се качва до него във файтона, облечена във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Така го съпровожда из целия град и по-нататък по пътя му за с. Голямо Конаре. Файтонът минава през града пред погледите на всички. Той мъчно си пробива път през насабралата се навалица, само че въпреки всичко доближава до своята цел.
Благодарение на смелостта и всеотдайността, които тази млада жена показала по време на сюблимните събития към обединяването на българските земи, съвременниците през днешния ден я назовават Голямоконарската Райна княгиня.
През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава 10 години, когато двамата вземат решение да се разведат. През идващите години Шилева продължава да работи като учителка. Един от учениците й в София споделя за нея: „ Ние я познавахме като госпожа Чардафонова, а някои скритом й споделяха Чардафонката… (Тя) не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, само че не беше великодушна на милувки, рядко се усмихваше, от време на време дърпаше ушите на някого, различен път даже ни попляскваше… ”
Недялка Шилева става дарителка на Българска академия на науките, Народната библиотека, „ Св. св. Кирил и Методий ” и на Военноисторическия музей, с което засвидетелства огромната си обич към родината си. Завещава и втория етаж от родната си къща в с. Голямо Конаре. Умира в София през 1959 година на 92-годишна възраст.
Екатерина Каравелова
Екатерина Каравелова, брачна половинка на Петко Каравелов, е основател на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост, една от създателките на Комитет за отбрана на евреите.
След женитбата си с поета Петко Каравелов тя напълно се посвещава на задачата и делото на брачна половинка си. Няколко месеца след сватбата им Петко е определен за министър-председател на България. Екатерина става първа дама на Княжеството. Тя е най-близкият консултант и приближен човек на Каравелов. Тя е постоянно до брачна половинка си, давайки му морална поддръжка в най-тежките му моменти. По време на втория мандат на Петко Каравелов се случва Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 против 7 септември русенци я изненадват с бурни аплаузи.
Два месеца след Съединението е оповестено началото на Сръбско-българската война. Столицата е обзета от боязън и суматоха. Екатерина Каравелова – не. Тя се качва на файтона и стартира да обикаля с него из София, с цел да успокоява популацията и да повдига националния дух с думите: “Не бойте се, не е допустимо нашите юнаци да бъдат бити от сърбите. Спокойно, през днешния ден изглеждаме долу, само че за 24 часа ще бъдем горе. ”
Анастасия Головина
Анастасия Головина е първата българска жена доктор. Следва медицина в Цюрих и приключва в Париж. След Освобождението работи в Александровска болница в София, във Варна, Пловдив, Ловеч и още веднъж във Варна като старши кординатор на психиатрично поделение. Развива и сериозна журналистическа активност като дружно със брачна половинка си Александър Головин сътрудничи на съветския в.„ Голос ”, както и на някои западноевропейски вестници. Редактира обществено-политическия вестник „ Работа ”, който пази и пропагандира активността на княз Александър I Батенберг и Консервативната партия в България. По разпореждане на княза през 1885 година живее в Пловдив, с цел да следи за настроенията в Южна България.
„ Съединена България “ (литография от Николай Павлович), 1886 г. Двете красиви, войнствени и горди българки са знак на двете обединени области – Княжество България и Източна Румелия.
Най-после, след упорити седемгодишни съпротивителни дейности против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1 (13) юли 1878 година, взети след Освобождението на България от Турско иго, знамето на Съединението на Източна Румелия и Княжество България е развято. Самото то е извезано с доста обич и религия от годеницата на Продан Тишков – лидер на въоръжения отряд, насочил се от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив. Името й е Недялка Шилева.
Недялка Шилева е първата отляво надясно в реда от изправени четници
Днес до нас е стигнала нищожна информация за дамите, взели ефективно присъединяване в годините преди и по време на Съединението, само че се знае, че те не са били по никакъв начин малко. Въпреки че множеството от тях не са умеели да въртят оръжия както мъжете си, факт е, че има и такива, които тръгнали един до друг с тях като част от четите – въоръжени дружно със своите деца, надъхани и обнадеждени. В името на една велика цел – Обединението на българските земи. Това е една от дребното победи в българската история, минала без кръвопролития и жертви, само че не и без тествания, самолишения и твърда ръка.
Нека да си спомним за женските имена с най-силно наличие, оставили незаличима диря в историята на Съединението:
Недялка Шилева
Младата учителка Недялка Шилева е едвам 18-годишна, когато по молба на своя избраник – Продан Тишков, по-известен като Чардафон, ушива революционното знаме, употребявано при оповестяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Застанала паралелно до 326 мъже, със знамето в ръка, тя била единствената жена в четата, предвождана от Тишков, тръгнала от Голямо Конаре до Пловдив по пътя към реализирането на Съединението. Дни преди 6 септември на художника Георги Данчов е поръчано да изрисува лъв върху знамето на четата, а Недялка изписва върху него с блажна боя патриотичните апели " Съединението прави силата " и " Долу Източна Румелия ", както и Каравеловия стих:
" АЗ НЕ НЯРВАМ, ЧЕ КАЛУГЕР ЩЕ СПАСИ РАЯТА. СВОБОДАТА НЕ ЩЕ ЕКЗАРХ, ИСКА КАРАДЖАТА. "
На нея принадлежат и думите:
“НЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) Е СРАМ, СТАРИ МУСТАКАТИ МЪЖЕ! ПОГЛЕДНЕТЕ НА МЕНЕ, КОЯТО СЪМ СЛАБА ЖЕНА, НАЙ-МЛАДА МЕЖДУ Върховен административен съд! ”
Повод да ги изрече е страхът, който провокират шумовете, които доближават до четата в мрака по пътя към Пловдив, наподобяващи екот. Изплашени, всички залягат в тревата към пътя. Не и Недялка.
След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 година на младата участничка се пада достойнството да бъде конвой на Кръстевич. Тя се качва до него във файтона, облечена във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Така го съпровожда из целия град и по-нататък по пътя му за с. Голямо Конаре. Файтонът минава през града пред погледите на всички. Той мъчно си пробива път през насабралата се навалица, само че въпреки всичко доближава до своята цел.
Благодарение на смелостта и всеотдайността, които тази млада жена показала по време на сюблимните събития към обединяването на българските земи, съвременниците през днешния ден я назовават Голямоконарската Райна княгиня.
През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава 10 години, когато двамата вземат решение да се разведат. През идващите години Шилева продължава да работи като учителка. Един от учениците й в София споделя за нея: „ Ние я познавахме като госпожа Чардафонова, а някои скритом й споделяха Чардафонката… (Тя) не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, само че не беше великодушна на милувки, рядко се усмихваше, от време на време дърпаше ушите на някого, различен път даже ни попляскваше… ”
Недялка Шилева става дарителка на Българска академия на науките, Народната библиотека, „ Св. св. Кирил и Методий ” и на Военноисторическия музей, с което засвидетелства огромната си обич към родината си. Завещава и втория етаж от родната си къща в с. Голямо Конаре. Умира в София през 1959 година на 92-годишна възраст.
Екатерина Каравелова
Екатерина Каравелова, брачна половинка на Петко Каравелов, е основател на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост, една от създателките на Комитет за отбрана на евреите.
След женитбата си с поета Петко Каравелов тя напълно се посвещава на задачата и делото на брачна половинка си. Няколко месеца след сватбата им Петко е определен за министър-председател на България. Екатерина става първа дама на Княжеството. Тя е най-близкият консултант и приближен човек на Каравелов. Тя е постоянно до брачна половинка си, давайки му морална поддръжка в най-тежките му моменти. По време на втория мандат на Петко Каравелов се случва Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 против 7 септември русенци я изненадват с бурни аплаузи.
Два месеца след Съединението е оповестено началото на Сръбско-българската война. Столицата е обзета от боязън и суматоха. Екатерина Каравелова – не. Тя се качва на файтона и стартира да обикаля с него из София, с цел да успокоява популацията и да повдига националния дух с думите: “Не бойте се, не е допустимо нашите юнаци да бъдат бити от сърбите. Спокойно, през днешния ден изглеждаме долу, само че за 24 часа ще бъдем горе. ”
Анастасия Головина
Анастасия Головина е първата българска жена доктор. Следва медицина в Цюрих и приключва в Париж. След Освобождението работи в Александровска болница в София, във Варна, Пловдив, Ловеч и още веднъж във Варна като старши кординатор на психиатрично поделение. Развива и сериозна журналистическа активност като дружно със брачна половинка си Александър Головин сътрудничи на съветския в.„ Голос ”, както и на някои западноевропейски вестници. Редактира обществено-политическия вестник „ Работа ”, който пази и пропагандира активността на княз Александър I Батенберг и Консервативната партия в България. По разпореждане на княза през 1885 година живее в Пловдив, с цел да следи за настроенията в Южна България.
„ Съединена България “ (литография от Николай Павлович), 1886 г. Двете красиви, войнствени и горди българки са знак на двете обединени области – Княжество България и Източна Румелия.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ