Абсолютно удовлетворение няма
В ранната есен на всяка година диференцираното възнаграждение на учителския труд раздрусва учебните колективи. За незапознати става дума за разпределение на една скромна сума, равняваща се на 3-4% от годишното заплащане на учителите. Обективно видяно не би трябвало да образува нерви, просто парите са оскъдни. Сътресенията, обаче, не са за пари. Цялата процедура е самобитна оценка за свършеното от учителя през отминалата образователна година. Точно оценката наскърбява колегията. Защото всеки се вижда по-активен, по-добър и по-успешен.
Ако се върнем обратно ще се сетим, че концепцията за диференциация на учителския труд бе стартирана от Даниел Вълчев като огромен пакет от промени след учителската стачка. В първата редакция диференциацията трябваше да зарадва единствено към една пета от учителите, сред които бе планувано разпределение на средствата от целия фонд. Заради брожения бяха на правени промени и от въвеждането си диференцирано възнаграждение се поставя на всички педагогичен фрагменти. Така справедливостта се оказа решена на половина. Всички имат право на присъединяване, само че не и на задоволство. Защото там където има субективни човешки решения постоянно остават подозрения за користолюбие и предразсъдъци. Вероятно в някой случаи сходни подозрения са основателни, само че съгласно мен съществуват и други предпоставки, които нарушават чувството за истина.
Оценяването се прави по матрица с написани 10 рубрики. Половината мерят ежедневните отговорности на учителя. На процедура огромна част от точките атестират действия като правене на разпределения, водене на документи, работа с родители, консултиране на изоставащи възпитаници, организация на образователните часове, работа в методически обединения…Простичко казано мерят дали учителят е добър служител. И в случай че той в действителност е подобен получава своя бонус точки без това да е обвързано с съответен резултат от неговата работа. Той (резултатът) въобще не се мери. Например преподавател може да е претенциозен в документите, само че некадърен да се оправи със систематичните отсъствия на възпитаници от часовете. За оценката е значима документите, второто не се мери. Класен началник може да работи редовно с педагогичен консултант и обществени служби, само че да не реализира никакъв прогрес с държанието на проблематичните възпитаници. Оценката е върху формалното държание, не върху резултата. Учител може да е изписал страници с отчети за самостоятелна работа с родители, само че атмосферата в класа да бъде потискаща, а връзките отровени. Писменият факт се премира, казусът не се дискутира. Възможно е учител да употребява оптимално времето в часа като въдворява ред с нападателно и обидно отношение към учениците. Оценката ще регистрира уплътненото образователно време, само че евентуално ще пропусне влошената атмосфера. Да, позитивната атмосфера е част от оценката, само че в действителност кой и по какъв начин я открива? Защото положителна е атмосферата, която смъква напрежението и страха и дава път на свободата на изложение, изобретателното мислене и креативното присъединяване. Но тази оценка изисква изследване мнението на децата, а такава процедура не се толерира.
Всичко разказано е обвързване на учителя и би трябвало да съставлява дребна част от точките за оценяване. Превесът би трябвало да бъде за изобретателните рубрики, тези които показват учителя като модернист в образованието и възпитанието, регистрират уменията му да печели доверието и вниманието на ученическата публика, да увлича към триумфа по-слабите и изоставащи възпитаници, да открива, развива и осъществя гениите, да приобщава и води към прогрес учениците със усложнения, да основава положителни практики, с които да показва учебното заведение на национални и интернационалните конгреси, да работи за интернационалното съдействие на учебното заведение, да се включва в плановата активност на образователното заведение. Добрите учебни заведения се мерят по националните достижения на учениците, резултатите в надпревари и външни оценения, извоюваните и осъществени планове, наложените новаторски подходи, креативния учебен развой. Всичко това се реализира от положителните учители, способни да го създадат. За страдание, обаче, матрицата не трансферира тежестта в тази посока, а се пробва да канонизира чиновника.
Не по-малко значима е философията, с която ще бъде диференциран труда на учителя. Едната е поощряваща и търси да оцени и минималното изпитание с цел да подтикне към повече труд и респективно по-добра оценка през идната година. Другата идея е санкционираща. Тя търси провиненията, грешките с готовност да ги накаже. Стреми се да дисциплинира чиновника, само че демотивира създателя, разочарова ексцентричния преподавател. Добрата мярка несъмнено е по средата, подготвена да поддържа всяко изпитание, само че обективна към пропуските. Един подобен метод, съпроводен от точни правила и ясни пояснения би понижил маржа сред високите и ниските оценки, би оставил повече чувство за правдивост и по-малко напрежение и неодобрение.
Ще завърша с това, с което започнах. Финансовото стимулиране от тъй наречените диференциация е толкоз малко, че не си коства нервите. Но като вид оценка то безспорно визира самолюбие, самочувствие и упоритости. Затова би трябвало да се стреми към оптималната обективност и мотивиращ резултат, не да отблъсква педагозите. Абсолютно задоволство няма. Важното е да култивираме и личната отговорност, да бъдем справедливи в самооценката и задоволително дейни в подготовката на процедурата. Защото да не забравяме, че всичко обвързвано с диференциацията зависи от учителските сформира – от определянето на критерии и философия до избора на комисия и ръководител. Разписано е в разпоредба.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
