Какво да правите, ако тъгувате по починал човек? Съветите на психолога
В логиката на психиката, за разлика от психиатрията, главният предмет на проучване е душата. От времето на Аристотел философите и дейните хора са се опитвали да схванат какво е това, за какво и по какъв начин боли и по какъв начин да понижат дискомфорта.
През последните епохи науката е извървяла дълъг път, само че не постоянно е допустимо да се отървем от страданието.
Един от най-трудните проблеми е раздялата с човек, а когато повода за раздялата е гибелта на обичан човек, тогава доста психотерапевтични механизми отхвърлят да работят.
За страдание, меланхолията и невъзможността да приемем загубата с течение на времето престава да бъде единствено душевна болежка. Прераства във физически болести, а от време на време и в психологични разстройства.
Както си спомняме, душeвността е обективно отражение на действителността. Ако човек стартира да приказва с мъртвите, като че ли са живи, вижда техните облици и чува гласове, тогава е време да биете паника.
В множеството случаи обаче хората изпитват много плавни страсти, които постепенно ги разяждат.
И психолозите, и духовниците, и езотериците не разрешават всевъзможни прояви на страдалчество. Но какво да вършиме, в случай че в действителност някой ви липсва доста и не можете да се отървете от натиска върху душeвността си?
Пуснете обичания човек
От ранна детска възраст всеки човек развива обвързаност. Първо към майката, след това към околната среда, предмети, движимости. Емоционалната връзка може да бъде толкоз мощна, че да не е елементарно да я прекъснете.
Всичко, което обичаме, постоянно виждаме и чуваме, ни връзва като вериги. Веднага откакто загубим обекта на обвързаност, нашата памет непрестанно осведоми мозъка за загубата, той концентрира вниманието върху този обект и всичко, обвързвано с него, провокира прилив на страсти.
Видели сме панталоните на умрелия и мозъкът стартира да демонстрира интензивност – „ Ето панталоните му, гледай, там би трябвало да е и самият човек! “
Тогава поражда незаинтересованост, тъй като обектът не е открит, разбрали сме или сме си спомнили, че това са единствено панталони и индивидът към този момент не е там. Всеки път човек ще стъпва върху това весло още веднъж и още веднъж, изминавайки целия път от визията на нещата до разочарованието.
Това е безчинство над самите нас.
Вещите на умрелия може да бъдат дадени за щедрост или най-малкото да бъдат отстранени и скрити.
Всичко това са допирни точки, които не разрешават да приемем загубата, а умрелият да раздра веригите, които го дърпат назад в света на живите.
Смъртта е развой на развиване на душата, преход към ново равнище. Не позволявайте на нещата да лимитират растежа на умрелия.
Освободете се от прочувствения багаж
Човешката душeвност е устроена по подобен метод, че всеки мисловен развой генерира страсти, а те от своя страна се откриват крепко в душата. Получихме подарък – прилив на страсти. Умира непосредствен – отново страсти. Както разбирате, те са позитивни и негативни. Но всеки би трябвало да се избави от тях.
В моменти на наслада ние се смеем, крещим, скачаме, прегръщаме, приказваме интензивно, викаме нещо. В този миг страстите се освобождават и няма тежест.
В случай, че на човек липсва умрял непосредствен, като предписание всичко е доста по-различно. Погребението отминава и хората остават сами с нещастието си, близки и другари си отиват, идва жестокото осъзнаване на действителността.
Човек изпитва потребност да освободи страстите, само че няма способността да направи това или не знае по какъв начин. Поради тази причина меланхолията и тъгата единствено се усилват, мислите не напущат главата, сънят и апетитът са нарушени и настава цялостно абстрахиране от живота.
В този случай би трябвало да знаете за методите за освобождение на страстите. Те се състоят на първо място в връзка.
Опитайте се да говорите на всевъзможни тематики, не се фокусирайте единствено върху скръбта си.
Общувайте с всички, с които можете. Само петминутен диалог за това какъв брой студено е през днешния ден и какъв брой топло се чака да бъде на следващия ден ще ви помогне да се отървете от лъвския къс от страсти.
Прибрали сте се у дома, няма никой, бъдете изобретателни. Рисуване, пеене, писане на лирика или разкази, това са някои образци за чудесно психо-емоционално облекчение.
Общуването с животни от дълго време е прието за едно от най-силните средства за битка със напрежението, прочувственото претоварване, меланхолията и други душевен премеждия.
Ако нямате животни, пробвайте да посетите зоологическа градина, за предпочитане контактна. В Япония възрастните хора си играят с котка за 15 минути един път дневно. Резултатите са впечатляващи, пробвайте и вие.
Ходенето е друго мощно средство за освобождение на душeвността от прочувствено претоварване. Стотици проучвания са потвърдили, че бързото придвижване в продължение на 40-60 минути може изцяло да освободи човек от душевни терзания за няколко часа. Ако се разхождате със събеседник или разхождате кучето си, резултатът се ускорява.
Помнете, че е изцяло обикновено да ви липсва непосредствен. Не го забравяйте, посетете гроба му, помнете го. Всичко това ще е от изгода както за вас, по този начин и за него.
Въпреки това, незабавно щом почувствате потиснатост и напън върху личната си душeвност, незабавно започнете да се активизирате. Облечете се и излезте на открито, просто по този начин, без цел. Седнете и нарисувайте няколко драскулки. Изпейте ария. Погалете котката. Отидете при съседа си и обсъдете последните вести от живота на Лили Иванова.
