Съпругата ми спря да се грижи за себе си. Косата

Съпругата ми спря да се грижи за себе си. Косата й постоянно е прибрана на кок, а неизскубаните й вежди са изгубили всякаква форма. Напълно не помни за маникюра. Спря да носи ярките рокли, които в миналото толкоз обичах.

Те бяха сменени от необятни панталони с дълги тениски, с които се разхождаше из у дома, а по-късно си лягаше с тях.

Сутрин, след душа, не отиваше до огледалото, а незабавно се местеше в кухнята, с цел да сготви нещо. Целият този облик се допълваше от увиснало коремче, ужасяващ целулит и килограми, умножени по две от времето, когато се запознахме.

Някога се влюбих в това грандиозно, красиво момиче, което доста мъже гледаха. Бях горделив, че тя е тази, която върви по улицата до мен.

А след това се оказа, че пребивавам в една къща с градинско чучело и откакто взех решение, че не желая да виждам сходна „ хубавица “ до себе си, я напуснах.

Година по-късно я срещнах на инцидентно на улицата и просто не разпознах някогашната си жена! Беше добре познатата червенокоса хубавица с чаровна визия и усмивка, която очароваше всеки с типа си.

Привличаше вниманието на инцидентните минувачи. Тя бе облечена в обилна рокля, която много успешно наблягаше тънката й талия. Кокетните къдрици на раменете подчертаваха леката й походка. Тя беше толкоз красива.

Къде бяха изчезнали наднорменото тегло и гънките по корема? Красивият маникюр и яркият цвят на червилото подчертаваха женствеността на облика. Не можех да допускам на очите си! Майката на трите ми деца вървеше отсреща ми!

Приличаше на кралица.

Едва тогава разбрах за какво се бе занемарила по този начин. Разбрах, че фигурата на дамата не се връща към естественото толкоз бързо след раждането, изключително откакто разликата сред двете най-малки деца е доста дребна. И че до момента в който се е грижила за тях, не е имала време за себе си.

И че просто няма къде да носи роклите си, защото прекарва цялото си време с децата.

В тези къси моменти, когато децата спяха, тя отделяше време не на себе си, а на мен – на брачна половинка си. Къщата ни беше постоянно чиста, а на масата постоянно ни чакаше апетитен обяд или вечеря. И носеше необятни и безформени облекла за улеснение.

Съпругата ми постоянно се грижеше за фамилията и му се радваше. И макар обстоятелството, че беше съвсем непрекъснато изтощена, тя постоянно беше усмихната и радостна.

Едва в този момент разбрах, че добра брачна половинка не е единствено тази с красива осанка. Добрата брачна половинка е грижовна майка, вярна обичана и интелигентна стопанка. И единствено простак като мен може да остави такава жена с три дребни деца поради фигурата й.

Децата пораснаха малко и майка им имаше повече време за себе си; в този момент тя можеше да върви в салона, на фитнес и можеше да обръща повече внимание на външния си тип.

Гледайки някогашната си жена, не можех да подредя мислите си: „ Защо не разбрах това в точния момент, за какво си разреших да причиня това на нея и децата ни, за какво не можах да виждам всичко по-рано? “ Изгубих всичко и останах сам…

Не оцених този подарък от ориста, който получих. Надявам се, че жена като нея ще срещне по пътя си заслужен мъж, който умее вярно да оцени същинската женска хубост.

И в никакъв случай няма да не помни този житейски урок.