Историята, която пиша сега, самата аз разбрах малко след като

Историята, която пиша в този момент, самата аз разбрах малко откакто навърших пълноправие. Днес съм на 25 години и не мога да нямам доверие в любовта, същинското другарство и чудесата. Сега ще разберете за какво.

Точно преди Коледа бременната ми майка влезнала в болничното заведение. Времето за раждане наближавало и защото предстояли празници, майка ми желала да избегне паниката и да бъде в родилния дом авансово.

Цяла седмица тя биа единствена в отделението и се наслаждава;а на почивката, до момента в който фамилията й вкъщи се подготвяло трескаво за огромния празник.

Но един ден преместили друга жена в нейната стая. Изглеждала някъде над четирийсетте, само че майка ми нямала опция да се запознае с нея, тъй като в нощта, в която я докарали, дамата била в безсъзнание.

Мама се пробвала да разбере детайлности за дамата, само че сестрите не навлезли в детайлности, споделили единствено, че има тежка бременност. Цяла нощ майка ми не съумяла да спи от неспокойствие, била доста обезпокоена, че положението на новата й съседка ще се утежни.

На сутринта обаче дамата дойшла на себе си и споделила, че се споделя Любов, че е на 42 години и таман чака първото си дете, за което мечтаела от доста време.

Любов нямала нито родственици, нито брачен партньор, тя прекарала целия си живот в малко село, работейки там разнообразни неща. Съседката не споделила нищо за бащата на детето си, а майка ми преднамерено не попитала, не желала да я тормози.

Персоналът на болничното заведение не се грижел с огромно предпочитание за дамата, като че ли това не било тяхна работа. И от самото начало я гледали с престорено страдание, само че и постоянно пренебрежително.

Лщбов като че ли не забелязвала това, откровено се усмихвала на всички, очите й блестели от добрина и благополучие. А косата й била  толкоз дълга, съвсем до земята, че всеки ден я сплитала.

Лицето й било покрито с лунички, очите й били зелени, само че ръцете й издавали възрастта й – мощни, едри, ставите й били подути от непрекъснат стрес.

Ясно било, че Любов цялостен живот се е трудела. Мама почерпила съседката с всичко, което баща и роднините й донесли от у дома, а Любов откровено се радвала на продуктите, част от които опитвала за първи път.

Една нощ майка ми се събудила от мощни писъци. Любов се влошила и незабавно била откарана в реанимация.

Тя не се върнала в отделението нито на идващия ден, нито няколко дни по-късно.  Сестрите дали отговор насилствено на въпросите на майка ми за съседката, само че въпреки всичко споделили, че тя към момента не е пристигнала на себе си.

Мама била доста обезпокоена и един ден тя сънува Любов. Тя й се явила в съня с бял шал, когато майка ми таман приготвяла нещо в кухнята и споделила, че незабавно би трябвало да си тръгне, само че не й разрешили да вземе щерка си със себе си, а тя няма други родственици.

Насън тя помолила майка ми да отгледа щерка й като двете нейни деца, като тя ще помогне с всичко, което може. Те се прегърнали за сбогом като сестри и мама се събудила със сълзи на очи.

Изпитала предчувствие; това не било елементарен сън.

На утринния обзор тя още веднъж попитала една от сестрите за своята приятелка  и й съобщили, че Лбов е умряла, само че новороденото й момиченце е живо, макар че е родено прибързано, недоносено.

Тогава мама осъзнала какво означавал този чудноват сън. И какво да прави в този момент? Ще могат ли да отгледат още едно дете? Как ще живеят?

Не можела да разбере и какво имала поради Любов, когато й споделила насън за двете деца… когато почнали контракциите. Скоро майка ми родила близнаци – мен и брат ми.

Татко поддържа мама в решението й да взземе още едно бебе в фамилията и Ангелина незабавно била записана като тяхна щерка.

А Любов в действителност помогнала, тъкмо както дала обещание в съня. Веднъж се явила при майка ми насън, когато брат ми беше болен. Всички мислехме, че е елементарна простуда. Любое подреди незабавно да отведат детето в болничното заведение, за благополучие майка ми се вслуша.

И в действителност се оказа, че в случай че се бяха забавили, и евентуално щеше да е прекомерно късно. Иван имаше изострен етап на синузит, възпалението съвсем стигнало до мозъка, лекарите споделили, че в случай че бил изчакал още малко, можело да не оцелее.

Ето по този начин Любов ни благодари за това, че нашето семейство одобри Ангелина. Винаги сме я обичали като родна сестра, в никакъв случай не сме я обиждали.

Преди няколко години тя съумя да откри същинската си обич. Наскоро се омъжи и със брачна половинка й отпътуваха да живеят в чужбина. Планираме скоро да я посетим.

Тя си остава най-скъпата ни сестра и същинско коледно знамение за нашите родители.