Оставих всичко, за да се грижа за нея, но майка ми въпреки това ме мрази
Баща ми умря, когато бях на 16. Майка ми работеше на две места и печелеше малко. Спестявахме от всичко, виждахме плодове единствено на доста огромни празници. За нищо не съм молила. Опитвах се да спечелвам пари за себе си.
Имам по-малка сестра. Светла е на 8 години и е в трети клас. С майка ми се опитахме да й дадем всичко, с цел да не се усеща лишена от нищо.
За страдание гибелта на татко ми не е единствената покруса в фамилията ни. Мама беше приета в болница с инсулт. Тя остана парализирана. Не можеше да работи повече.
Подадохме молба за неработоспособност, само че помощите не стигаха даже за половината от нейното лекуване. Беше мъчно, само че се пробвах да бъда оптимист в тежката обстановка.
Зарязах ученето, тъй като в този момент трябваше да спечелвам пари. На 20 години ми бе необикновено мъчно да се грижа за болна майка и дребна сестра. Мнозина ни предложиха помощ. Аз отхвърлих.
Майка ми постоянно е била добра жена, само че заболяването я направи гневна и злобна. Отначало тя се оплакваше от живота си, от слабостта си, а по-късно стартира да се оплаква от сестра ми и мен.
Със сестра ми не чистим добре, готвим неприятно, мързеливи сме, харчим доста за себе си, в случай че тя има повече потребност от пари.
Опитвах се да не обръщам внимание на тези думи. Съобразявах се с заболяването й. Но това отношение ме наскърбяваше. Правех всичко поради нея, само че тя единствено си бършеше краката в мен.
Приятели непрекъснато ме убеждаваха да сменя работата и да наема здравна сестра за майка ми. Знаех къде да отида, с цел да печеля повече пари, само че тогава нямаше да имам време за болната си майка.
Как може при две живи дъщери да има някаква здравна сестра с нея? Не можех да го направя.
С времето недоволствата ставаха от ден на ден. Мама стартира да ни се кара, че сме си взели нови облекла, макар че за първи път от доста време купихме нещо за себе си.
Търпях. Търпях, колкото можех. Но един епизод вечно промени отношението ми към майка ми.
Разболях се. Не отидох на работа. Температурата ми беше 39, имах тресчица, ужасна кашлица, въобще не можех да дремя. Цяла нощ страдах, а на сутринта отидох на доктор.
Сестра ми видя положението ми, подготви се за учебно заведение, целуна ме по бузата и ме помоли да се церя. А махка ми, както постоянно, стартира да ми се кара.
Да ми споделя, че нямам потребност от лекуване. Аз съм млада, мога да се оправя самичък, само че тя е в сложна обстановка и има потребност от повече средства. Сега ще похарча доста пари за прегледи и хапчета, а ще се окаже, че имам елементарна простуда.
Не я почитам, желая гибелта й. Слушах я и безшумно плачех. Нямах сили. Напуснах университета, работех интензивно поради нея, макар че имах доста благоприятни условия. Може би бях повлияна от умората, или може би негативът бе кипял в мен отдавна, само че се развиках на майка си. Казах й всичко, което мисля за нея.
Изследванията демонстрираха пневмония. Лекарят предложи хоспитализация, само че не можех да си разреша подобен разкош. Не можег оставя сестра си при майка ми. Написах отвод за хоспитализация, купих нужните медикаменти и отидох при другарка.
Марина с наслада ме пусна в дома си. Имахме радушен диалог. Разказах й за майка ми, помолих я да ми помогне да си намеря жилище, както и здравна сестра за майка ми.
Не желаех да заставам у дома. Марина ми предложи да остана при нея, само че първо да се прибера и да се церя у дома.
Вкъщи отново ме чакаше ядосаната на всичко майка. Шом вратата се отвори, тя стартира да крещи. Не се поинтересува от здравето ми, а още веднъж взе да ми брои парите. Помогнах й да яде, да си вземе медикаментите и отидох в стаята си.
Марина доста бързо извърши обещанията си. Тя откри здравна сестра и ме приюти в дома си. Излекувах се, смених работата, само че не вървя при майка ми.
Може да съм ужасна щерка, само че постоянно съм се опитвала да направя всичко за нея. Не получих никакви благодарности. Защо да се старая?
Млада съм, целият живот е пред мен. Редовно отстранявам пари за нейните потребности. Повече от нужното. Алис, здравната сестра на майка ми, споделя, че майка ми се сеща за нас понякога, само че все по-рядко.
Не ни се обажда за празниците. Но не това е главното. Смених работата си и доста скоро ще мога да се изнеса от моята другарка Марина. Сестра ми и аз ще наемем настрана жилище. Марина ме поддържа.
Тя постоянно ми споделя: „ Трябва да се грижиш и да уважаваш болните, само че не и когато те изяждат живи. “
