„Господине, това са вашите близнаци. Вземете ги“, каза ми непознат глас
Вече минаха четири години от оня миг Когато ми се случи голяма изненада – станах татко на близнаци. Всичко се случи по доста чудноват метод. Не съм подавал публично молба за бракоразвод, само че и не скърбя.
С жена ми бяхме женени от към 10 години. През това време ни се родиха две деца. Отначало всичко беше ужасно, само че след години Петя се отегчи. За да разведри всекидневието си, тя си хвана ухажор.
Нямаше по какъв начин да й понасям изневерите. Петя не криеше наличието на другия мъж от мен, а обвиняваше мен за всичко. Каза, че не съм й обръщал задоволително внимание. Накрая побесня и си потегли.
Децата останаха при мен.
Тогава стартира новият ми живот. Бавно привиквах със статута на уединен татко, само че бях толкоз покрит от терзания и грижи за децата, че даже не си помислих публично да подам молба за бракоразвод. Освен това се надявах тя да се вразуми и някой ден още веднъж да заживеем дружно.
След известно време срещнах друга жена. Нелина донесе комфорт в моя ергенски апартамент и размени майката на дъщерите ми. Прекарвахме си ужасно дружно.
Радвах се, че най-сетне имах пълноценно семейство. Но не ни се получи да си имаме наше общо дете.
Един ден едно позвъняване промени всичко.
Получих позвъняване от чужд номер:
— Димитър Кехайов?
— Да. Кой се обажда?
— Обаждам ви се от органите по наставничество и настойничество. Жена ви е умряла. Ще вземете ли децата? Можете да дойдете при нас и да обсъдим всичко на място.
— Какви деца? Децата са си с мен. Ние сме разведени към този момент 4 години!
— Нямам концепция. Документите сочат, че вие сте бащата. И няма уверение за бракоразвод.
Идеше да зарежа всичко и да отида някъде далеко. Жена ми беше в цялостен потрес.
При обществените срещнах най-хубавата другарка на някогашната ми жена. Тя сподели, че Петя е имала връзка с някакъв мъж, само че той е избягал, когато е схванал за бременността.
Бившата ми брачна половинка умряла при комплицираното раждане и защото ние с нея не се разведохме публично, децата били записани на мое име.
— Вземи бебетата – сподели ми ненадейно Нелина.
— Ама по какъв начин по този начин? Дори не знаем кой е татко им! – отговорих.
— И какво от това? Мечтаехме за бебе, а в този момент ще имаме цели две.
Накрая взехме бебетата. Дъщерите ни бяха луди от благополучие, че имат двама братя едновременно. Погрижихме се и за погребението на някогашната ми брачна половинка, тъй като нямаше кой различен да я изпрати почтено.
Смятам, че постъпихме вярно.
