В прословутото писмо “Мила ми Венето... има два реда, които

...
В прословутото писмо “Мила ми Венето... има два реда, които
Коментари Харесай

Народното събрание отпускало пенсии нарядко и с кандърми

В прословутото писмо “Мила ми Венето... ” има два реда, които озадачават. “Венето, ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко ”. Какво желае да каже Ботев? Следващото изречение може би уяснява написаното: “Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, а те би трябвало да те поддържат ”. Венета, куражлия жена, един път избягала от вкъщи на законния си брачен партньор, тъй като се отнасял с нея като “с някаква си там ханъмка”, повторно избягала от уюта и сигурността на вуйчовата си къща поради този “вагабонт”, както го назовава вуйчо й. Та тази Венета, без брак и в едно легло с “вагабонта”, преди малко родила дете (Ботев признава бащинството си публично два дни преди да се качи на “Раковски”!), е трябвало да чуе и разбере от това писмо: няма различен излаз и друго решение за нея - той се е погрижил да не остане без покрив и без самун на масата си.

Как? Като е изтръгнал от своите приятели заричане, че ще я устоят. “Трябва да ме слушаш” е последното му разпореждане като собственик на тази жена: няма да се жениш, няма да търсиш още веднъж вуйчо си, аз се погрижих...


Венета със сина си Димитър

Да, членовете на комитета в Букурещ дават обещание на Ботев, че ще заплащат на жена му по 100 франка месечно, до момента в който го няма, и ще й провиснал пенсия, в случай че загине Провождат на няколко пъти помощ на вдовицата, само че когато става дума за пенсия, нещата се “закучват”, както се споделя. След доста очакване и преиначаване й отпускат през 1880 година пенсия от 30 лева Дребни пари, които не биха стигнали за сапуна и газената лампа. Многократно Венета праща писма до Народното събрание за нарастване на тази сума, на вятъра, мнозина реагират по този начин: “Абе нали има вуйчо епископ, той да я поддържа...”.

Стамболов, който е хранила и прала в Букурещ, в този момент извръща глава, като минава с файтона си край нея по търновските улици.

Налага се, с цел да изхранва себе си и децата си, да пере и шета по непознати къщи. Ако съумява въпреки всичко да “върже двата края” и да изучи Иванка, то е отново с помощта на Панарет Рашев, смилил се над нея.

Не подобен шанс имат околните на Васил Левски. Майка му и сестра му Ана (Яна) с четирите й деца живеят в огромна бедност във към този момент освободеното родно място.

Фактът, че в последните години във виртуалното пространство се развихри полемика: самоубила ли се е Гина Кунчева, хвърляйки се от обезсърчение и последна мизерия в бунар?, получила ли е, или не е получила пенсия сестра му Ана (Яна), която сякаш била вдовица, но май не е била... единствено удостоверява печалната истина - околните на Апостола са били оставени без грижа и внимание, даже от съгражданите си. Със сигурност брат му Петър, Ботев въстаник, заточеник от Диарбекир, лидер на българското опълчение при боевете на Шипка, се прибира след болничното заведение в Харков с ампутиран крайник и се приютява при Ана. Без пари, без къща, без бъдеще.

Запазени са двете му писма до Найден Геров, с които той моли не за себе си, а поради Ана и четирите й деца, които “се надяват на мене”. Братът на Левски, или Петър Левски, както се е наричал от време на време, написа затрогващо на Найден Геров “Падам пред вашето почтено лице на колене и с кървави сълзи”...

Моли се не за пенсия, не за незабавна парична помощ, а за... работа!

“...Молим Ви всеки ката ден под ясното небе, тъй като си наш покровител и като един татко над нази, поради това Ви са апелирам и падам на колени пред Вашето почтено лице най-паче и да ма настаниш в Карлово на някоя работа.”


Гина Кунчева

Твърди се, че благодарение на Найден Геров братът на Левски - Петър Кунчев, става жандарм, само че какъв жандарм ще да е бил: еднокрак, съвсем кьорав и съвсем ням, с напреднала туберкулоза? Твърдението, че дочакал гибелта си в 1881 година в милостиня, сякаш звучи по-достоверно.

Райна Княгиня не стига до милостиня, тъй като милостиви хора й оказват помощ в последните й години на беднотия и апетит. Остава вдовица и се постанова още веднъж да си напомни акушерството.

Куцукайки с бастуна, тя търчи през нощта по улиците на Орландовци, извикана незабавно при родилка. Нейният съгражданин Орчо челник направил механа и нещо като общежитие за самотници като нея.

Знае се, че в последните години я обгрижва Венета Ботева - и тя окаяна, и тя безсребърница. Орчо им носел вечер остатъците от кръчмата, с цел да вечерят. Всичко това, което претърпяла в миналото, вероятно се е прибирало и в безсъниците й, и в сънищата й. И тя полудяла най-после. Смъртта милостиво си я прибира на 61 година

Поразителни са разправиите в Народното събрание за отпущането на пенсия на двете сестри на Ангел Кънчев, едната от които е “безумна”, откогато вижда брат си като кървясъл мъртвец
часове след самоубийството му на русенското пристанище. За тях написа и Иван Вазов: “Двете сестри на Ангел Кънчев... едната се скита из Румъния по непознати порти (Кина), а по-малката (Стоянка) след това гибелта на брата си, който беше единствената им поддръжка, оттова гола и боса по улицата прибра я една циганка и през днешния ден се намира... Да го кажем ли? Тя се намира в публичний дом, облечена в червени кадънски гащи...”

Е, на 13 ноември 1883 година Народното събрание, не без диспути, им отпуска 30 лева, общо. До последно се дърлят - дали да не ги създадат 40, като че ли в действителност това е лепта, хвърлена в скута на две нещастни дами. После, след време, им лишават пенсията, когато Кина се омъжва (но сестра й продължава да е бедстваща, на инцидентна издръжка у инцидентни хора, които се възползват от нея!).

Вече като вдовица, Кина още веднъж се моли и праща писмо след писмо до Народното събрание: “Каква изгода за мен и сестра ми, че в София и Русе са нарекли улици на името на брат ми... когато ние бяхме забравени и оставени да мизерстват!”

Укор, който не стопира да звучи и през днешния ден, през времето и политическите ни препирни.

Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР