Еврейска кухня - традиция от хилядолетия
В продължени на епохи евреите, пътувайки по света от страна в страна, са разпространявали своите традиции, съдове за готвене и предписания. В резултат се е получила разнообразна кухня и все пак съобразена с разпоредбите на главния закон на юдаизма - кашрута. Според Тората кашрутът дефинира храните, които могат да употребяват евреите. Те, от своя страна, се назовават, кашерни.
Измежду животните всяко, що има копита и е с разцепени копита и претърпя, него да ядете. Обаче от ония, които имат разцепени копит, да не ядете следните: камилата, питомния заек, дивия заек и свинята(Библия, Трета глава, Мойсеева, Левит, гл.11).
Поради тази причина евреите не се хранят със свинско и заешко месо. Животните се колят от духовно лице шохет, който е, по този начин да се каже, експерт в клането и който подсигурява, че то ще бъде умъртвено безболезнено и по този метод в кръвта му няма да попаднат отрови, отделяни при напрежението. Според традициите се не разрешава взаимното приемане на млечни и месни артикули. Не е признато дори да се употребяват едни и същи съдове при готвене. Евреите употребяват единствено растително олио и в никакъв случай не пържат, а единствено задушават.
Евреите преселници са разграничени на две съществени групи: сефаради (обитавали Средиземноморието, Близкия и Далечния Изток) и ешкенази (от Германия, Франция, Русия и Източна Европа). В менюто на сефарадите влизали храни, присъщи за южните страни (зехтин, патладжан) в композиция с източни усети като турските [сиропирани сладкиши].
За ешкенази са присъщи по-тежки ястия, подобаващи за хладния климат на северните страни: супи, варива, яхнии, кнедли, сладкиши и хлябове с плънка. Българските евреи са съхранили традициите на сефарадската кухня.
Събота е празничен ден за евреите - Шабат, и се подготвя празнична вечеря. Богати са трапезите и по време на другите праздници - Песах, Пурим, Ханука. По време на честване на Песах се не разрешава потреблението на храна с мая в памет на бягството на евреите от Египет, когато не са разполагали с време, през което да изчакат хлябът да втаса. Може да се употребява единствено безквасна питка, наречена маца. Понякога тя може да се стрие и от нея да се подготвят разнообразни печива. Не е разрешена дори бира поради бирената квас.
Сладките са логически резултат от събирани предписания в продължение на епохи странствания. Всеизвестни са сладките латекс, приготвени от картофено тесто. Прочутият еврейски масапан съставляват бонбони, приготвени от сварен, белен и надробен бадем и се сервира при тържествени случаи. Традиция е в края на храненето да се сервира чай или кафе.
