Пробиотици
В множеството случаи бактериите се асоциират с зародил проблем в човешкото тяло, само че съществуват и такива, които в действителност оказват помощ на организма да реализира своите функционалности обикновено и да разгражда признатата храна, усвоявайки я пълноценно. Едни от тези потребни бактерии са пробиотиците.
В храносмилателната система на индивида има внушителните над 1 трилион бактерии, които са от над 100 типа. В обикновено здравословно положение положителните и рисковите бактерии се намират в баланс, само че при съществуването на инфекции, банкет на антибиотици, стрес, алкохол и неприятно хранене, стартират да понижават положителните бактерии, за сметка на което се усилват неприятните такива.
Пробиотиците съставляват клас положителни бактерии, които подкрепят храносмилателните процеси, усъвършенстват и оздравяват вътрешния микробен баланс. Най-известните от тях са бифидобактериите и млечно-киселите бактерии, които се употребяват за изработката на кисело мляко и някои други млечни храни.
Трите най-използвани пробиотици са Bifidobacterum bifidum, Lactobacillus acidophilus и Lactobacillus bulgaricus.
Пробиотици, които съдържат бифидобактерии и лактобаицили са употребявани доста години преди лактобацилът да бъде изолиран от Луи Пастьор и основателя на имунологията Иля Мечник да успее да дефинира метода, по който работят пробиотиците в своята доктрина на интоксикацията, за която в действителност получава Нобелова премия. Той съумява да потвърди, че най-важната причина за стареене са токсините, а приемът на храни, съдържащи лактобацили, спомага за забавянето на този развой.
Ползи от пробиотиците
Модерният метод на живот, който включва в себе си редица негативи като стрес и нездравословно хранене, замърсителите и химикалите, както и честият банкет на хапчета трансформират салдото в чревните бактерии и прави хората доста по-податливи на инфекции, слаб имунитет и болести, свързани с проблеми в обмяната на веществата. Тук се намесват и пробиотиците, които са витално значими за редица процеси.
В няколко съществени насоки могат да бъдат прегледани изгодите от пробиотиците – намаление на холестерола, надзор на обмяната на веществата и поправяне на високото кръвно.
Пробиотиците подкрепят цялостните процеси на храносмилане, потискайки размножаването на нездравословните микроорганизми в храносмилателната система. Те защищават от недостиг на витамини от група В, предотвратяват и лекуват разстройство, потискат гнилостните процеси в червата, подтикват усвояването на лактоза при хора, които по принцип не могат.
Едно доста значимо влияние на пробиотиците е възобновяване на нарушената чревна микрофлора в следствие от банкет на антибиотици. Те би трябвало да се одобряват и по време на самия банкет на медикаменти, с цел да поддържат тялото в здравословно положение.
Пробиотиците понижават и риска от появяването на алергии, каквито са астмата, кожни реакции, хранителни алергии от мляко. Същевременно са доста потребни за лекуването на дихателни проблеми като пневмония, бронхит и синузит.
Пробиотиците имат и противоракови свойства – понижават риска от тумори на дебелото черво и пикочния мехур. Те понижават риска от вагинални инфекции, цистит и инфекции на пикочния канал.
Тези потребни бактерии освен пазят тялото от заболявания и инфекции, само че и спомагат производството на доста значими субстанции каквито са аминокиселините, витамини от В групата, витамин К и скъпи ферменти, без които е невероятно разграждането на признатата храна.
Пробиотиците оказват помощ за пречистването на тялото, тъй като обезвреждат и извеждат от организма насъбраните токсини, като да вземем за пример отпадъчни артикули от обмяната на веществата или одобрявани лекарства, разнообразни тежки метали и канцерогенни субстанции.
Пробиотиците играят значима роля в битката с кандидозата. Конвенционалното лекуване на кандидоза включва локално потребление на кремове против раздразнения и сърбеж и потреблението на противогъбични глобули. За дълготраен надзор на казуса пробиотиците са запас, към който учените от ден на ден обръщат внимание, съгласно експерти, представени от Националния институт за публично здраве на Съединени американски щати.
Кандидозата се появява на фона на невисок имунитет и разпространяване на колонии Candida albicans във флората. Прилагането на пробиотици, когато има диагноза кандидоза, оказва помощ за възобновяване на салдото в микробиома и понижаване на рецидивите. Изследване на екип от италиански откриватели демонстрира, че локалното потребление на пробиотици при дами с вагинална кандидоза е довело до 87% понижаване на риска от връщане на казуса.
Пробиотиците имат благоприятен ефект върху кожата, допринасяйки за хидратацията и по-добрата отбрана посредством увеличение на секрецията на себум, съгласно изследване, координирано от доктор Хироми Кимото-Нира от Националната организация за научни проучвания в региона на земеделието и храните (NARO) и Grassland Science (NILGS) от Япония, оповестено в Journal of Dairy Science.
Изследователите са стигнали до тези изводи след осъществяване на изследване, което е разгледало резултатите на бактерията Lactococcus lactis върху кожата. Проучването включва 23 дами на възраст сред 19 и 21 години, които употребяват ферментирало мляко или нормално кисело мляко в продължение на четири седмици. Наблюдението се прави посредством кръвни проби, проследявайки външния тип на кожата на бузите и предмишниците, анализирайки степента на хидратация на кожата и равнището на разтегливост, количеството секреция на меланин и себум.
Пробиотиците имат резултат върху страстите. Изследване на гризачи в Съединени американски щати сподели, че след постоянна консумация на кисело мляко мозъчната интензивност е изменена. Порция кисело мляко, два пъти на ден в продължение на месец, води до понижена интензивност в областите на мозъка, които управляват страстите и болката и нараснала интензивност във връзка с вземането на решения.
Изследователите откриха, че пробиотиците, съдържащи се в киселото мляко, са повода за измененията, само че до момента не са съумели да дефинират за какво поражда този резултат. Пробиотиците са живи непатогенни микроорганизми, които участват естествено в храносмилателния тракт. Основният източник на пробиотици са млечните артикули, като непастьоризирано кисело мляко или непастьоризиран кефир.
До този миг пробиотиците са известни със своята роля в отбраната и развиването на чревната флора. След последните констатации откривателите обявиха, че ще продължат да изследват техния резултат, с цел да видят какъв брой потребни могат да бъдат в поддръжка на лекуването на меланхолия, тревога и даже аутизъм или заболяването на Алцхаймер.
Колко дълго би трябвало да приемате пробиотици?
Когато приемате антибиотици, се предлага да продължите да приемате пробиотици още 10-14 дни след края на лекуването. Дълго време се търсеше идеалното решение за използване на пробиотици, с цел да не бъдат унищожени от стомашната киселинност.
При банкет на антибиотици се предлага да има разлика от няколко часа сред времето на приложение на пробиотиците и времето на приложение на антибиотиците.
Източници на пробиотици
На първо място в листата с храните, от които могат да се набират пробиотици, е нашенското кисело мляко. Той съдържа неповторимата съставна част лактобацил, даваща сили на стомаха да се оправи с другите нездравословни въздействия. Туршията и киселото зеле също са богати на пробиотици, тъй като те ферментират по натурален метод. За да се запазят пробиотиците обаче, не би трябвало да се поставя оцет в маринатата, а е задоволително да се постави единствено вода и морска сол.
В групата на потребните храни с приобиотици се супата с мисо и кефирът, сиренето и изварата. Киселите краставички и маслините също са богати на потребните бактерии, само че в случай че не съдържат натриев бензоат.
Смята се, че хлябът от бяло брашно единствено затруднява храносмилането, само че когато е подготвен от мая, той се трансформира в същински еликсир за стомаха.
Пробиотиците могат да бъдат набавени и под формата на хранителни добавки. Те се намират под няколко форми, най-хубавата от които са капсулите. Те се разтворят на тъкмо несъмнено място и имат най-силно деяние.
Друг тип добавки са изсушените пудри, които се разтварят във вода и се одобряват на празен корем. Студената вода има ролята на активатор на потребните бактерии, а пудрата работи още от устата, преди да стартира своето прекосяване през храносмилателната система.
Най-непрепоръчителната форма са добавки под формата на течности, тъй като са годни малко време след производството им и имат дребен потребен резултат.
Говорейки за пробиотици няма по какъв начин да не споменем за веществата, които ги ги поддържат – пребиотиците. Най-голямо количество от тях може да се набави посредством потреблението на банани, мед, алено вино, артишок, бобови растения, плодове и пълнозърнести храни.
Дефицит на пробиотици
Основните признаци при дефицит на пробиотици в тялото се показват в храносмилателни проблеми - нарушено храносмилане, запек, диария, газове, гадене, болки в стомаха. Възможно е дефицитът на тези бактерии да отключи нетърпимост към лактоза или други храни, инфекции на пикочните пътища или гъбични инфекции.
Каква е разликата сред пробиотици и пребиотици?
Пробиотиците и пребиотиците са две много огромни тематики във връзка с храненето, изключително в днешно време. Ето за какво е добре да знаете разликата сред тях и по какъв начин всеки от тях ви оказва помощ.
Въпреки че думите пробиотик и пребиотик наподобяват сходни, двете играят разнообразни функции във връзка с вашето здраве. Пробиотиците са потребни бактерии, до момента в който пребиотиците са храната за тези бактерии.
