Добрият автор може да помогне на объркания човек
В поредицата в рубриката " Книги " гостува Фани Цуракова. Тя е доктор със компетентност психиатрия. Работи в УМБАЛ " Ц. Йоанна - ИСУЛ ". Почетен ръководител е на Клуба на писателите-лекари в България (клон на Световната организация на писателите-лекари, UMEM).
Работила е и като публицист, водила е излъчвания в БНР. Автор е на прозаични и драматургични текстове. Някои от творбите й са издадени или показани на театрални фестивали в Съединени американски щати, Англия, Румъния, Русия, Испания, Германия, Япония. На празника на София т. година документалният филм по неин сюжет " Срещу течението на времето " беше отличен за постановка от Столичната община.
Защо четете?
- Защото баща ми ми четеше и четеше.
Какво четете?
- Белетристика, здравна литература, лирика, мемоаристика, редове отпреди доста епохи.
Как избирате четива?
- Прелистени редове, които са ме впечатлили; познати създатели, които съм харесала; рекомендация от хора, със подобен на моя усет, рецензии в медиите.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
Питайте ДжийвсС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- В последните 30 години - непроменяемо е П. Г. Удхаус. До през вчерашния ден - пиесите на Уилям Шекспир в превод на Валери Петров, тъй като подготвях показване за конференция по психиатрия на тематика " Медицински взор към Шекспир ". Тази вечер ще почета от подготвяния учебник по психиатрия за студенти по медицина под редакцията на професор Петър Маринов. Не различавам сред естетичното прекарване, което ми носи добре написаната прозаичност, и добре написаната здравна литература. Намирам ги за разнообразни принадлежности за реализиране на едно и също. Открих го преди много десетилетия с блестящата " Генетика " на проф. Генчо Генчев.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
Дневник на чумавата годинаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- " Дневник на чумавата година " на Даниел Дефо. Впечатли ме с приликите на нерационалното човешко мислене и държание по време на огромната чумна зараза в Лондон през 1665-1666 година и държанието на мнозина във връзка с Ковид-19. С езика на Дефо, в който няма и диря от вехтост.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Чета всеки ден от прогимназията до през днешния ден. Единственото спиране беше, откакто умря брачният партньор ми, две години не можех да чета. Ако го приемем за част от ритуала - всяка година прелиствам най-малко по един от томовете на Достоевски. Не е обред, само че е част от практиката ми на психиатър постоянно да запитвам пациентите си какво четат и по този начин да се ориентирам за настройките им.
Тревожните хора да вземем за пример не по изключение четат престъпни създатели, Стивън Кинг. Не не помня, че от време на време положителният създател може да помогне на объркания човек, на индивида, който фамилията му не е научило до изрича възприятията и желанията си. Гьоте, Бърнс, Борис Христов, Константин Павлов, Дебелянов, Смирненски, дали ще са в унисон с твоите усеща или не, не е от голяма важност, могат да те приучат да обличаш душата си в думи, не в неразбираеми болки и яд. Горното, несъмнено, не е мое изобретение, книготерапията е част от психотерапията.
Електронна книга, аудио или на хартия?
Пътека за отвъдС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- Все още избирам хартиения притежател, само че чета и на екран. За аудиокнига, отсрочвам да го въведа в стандарта си, макар че, сигурна съм, ще ми хареса.
Четете ли на различен език с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чуждите ми езици не са задоволително гладки и бавното придвижване в текста ме кара мързеливо да се възползвам от положителния преводач. Като да вземем за пример Жечка Георгиева за Удхаус.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко изброено. И евентуално бягство - от време на време бягаме в тях.
Предпочитаният от вас род?
- Жанровете са подредба, която за мен не е от голяма важност. Обичам литературата, която беседва с теб за значимите неща в живота. Дразня се от дрънкането - и онлайн, и на белия лист.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Много са. Но първата е " Федерация на династронавтите " на Хаим Оливер. Последните - " Почти всичко за света " на Бил Брайсън и " Пътеводител в Библията " на Айзък Азимов. Да не пропусна и третото издание на New Oxford Textbook of Psychiatry, библия в психиатрията, в което измежду създателите са и имената на двама българи - проф. Анна Герджикова и доктор Иван Койчев.
Любимият ви книжовен воин?
- В другите ми години се сменят, с някои се разделяме, с други след време още веднъж се срещаме, трети остават скрити в недоловимата памет.
Ако оръфаните корици са знак - Том Сойер, Том Канди и принц Едуард VI, Ян Бибиян, граф Монте Кристо и героите на Джек Лондон - в началното учебно заведение и прогимназията; Разколников, Неточка Незванова, Фани Хорн, Вуцидей, тези отдолу под перото на Чудомир, Йовков - в гимназията; след това Швейк, семейството Карамазови, Патриша Хайсмит, с цел да стигна, пропускайки някои, до лорд Емсуърт и Джийвс.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
Пътеводител в Библията. Старият завет С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- Ботев, стиховете му, публицистиката му, от българските създатели от моето съвремие - Агоп Мелконян с необикновената му за българската литература дълбочина, обемност, четивност, отговорност към всяка писмен знак, Анна Топалджикова - със също, нехарактерен за нас внимателен, северен рисунък. И двамата не са измежду любимците на общия усет.
Как съхранявате книгите си?
- В най-семпла библиотека с лавици. Когато натежат, подарявам на библиотеки.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Тя е една и съща или те са едни и същи в последните няколко десетилетия. Слабата ми памет ми оказва помощ всяка вечер да преоткривам някоя от книгите, на Удхаус издадени от " Колибри " и " Труд " и да задрямвам със смях. А отвън въпросното вечерно хапче - последно се смях с препрочитането на " Дванадесетте стола " и " Златният телец " на Илф и Петров.
Коя ви разплака?
Бебетата на ПисанаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- " Пътека за оттатък " на Агоп Мелконян.
Последната книга, която ви разочарова?
- Ако нещо не ме увлече, просто го не помня.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Гледам с държанието си да не попадна под носа на Гогол; желанията ми да не ме създадат забавна за Съмърсет Моъм; авторството ми на няколко книги и пиеси да не ме приближи до облика на писателките в Удхаус. И с горното човек става задоволително отегчителен, с цел да бъде изрично отритнат както воин.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Предпочитам аз да разказвам, в сравнение с мен да разказват.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Всяка, в която има ловко подредени думи, които не споделят нищо. По-добре несръчен повествовател, който споделя. Препъвайки се буците на текста му, все ще научиш нещо. Не съумях да се увлека по Харуки Мураками. А виждам, че има триумф.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Работила е и като публицист, водила е излъчвания в БНР. Автор е на прозаични и драматургични текстове. Някои от творбите й са издадени или показани на театрални фестивали в Съединени американски щати, Англия, Румъния, Русия, Испания, Германия, Япония. На празника на София т. година документалният филм по неин сюжет " Срещу течението на времето " беше отличен за постановка от Столичната община.
Защо четете?
- Защото баща ми ми четеше и четеше.
Какво четете?
- Белетристика, здравна литература, лирика, мемоаристика, редове отпреди доста епохи.
Как избирате четива?
- Прелистени редове, които са ме впечатлили; познати създатели, които съм харесала; рекомендация от хора, със подобен на моя усет, рецензии в медиите.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- В последните 30 години - непроменяемо е П. Г. Удхаус. До през вчерашния ден - пиесите на Уилям Шекспир в превод на Валери Петров, тъй като подготвях показване за конференция по психиатрия на тематика " Медицински взор към Шекспир ". Тази вечер ще почета от подготвяния учебник по психиатрия за студенти по медицина под редакцията на професор Петър Маринов. Не различавам сред естетичното прекарване, което ми носи добре написаната прозаичност, и добре написаната здравна литература. Намирам ги за разнообразни принадлежности за реализиране на едно и също. Открих го преди много десетилетия с блестящата " Генетика " на проф. Генчо Генчев.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- " Дневник на чумавата година " на Даниел Дефо. Впечатли ме с приликите на нерационалното човешко мислене и държание по време на огромната чумна зараза в Лондон през 1665-1666 година и държанието на мнозина във връзка с Ковид-19. С езика на Дефо, в който няма и диря от вехтост.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Чета всеки ден от прогимназията до през днешния ден. Единственото спиране беше, откакто умря брачният партньор ми, две години не можех да чета. Ако го приемем за част от ритуала - всяка година прелиствам най-малко по един от томовете на Достоевски. Не е обред, само че е част от практиката ми на психиатър постоянно да запитвам пациентите си какво четат и по този начин да се ориентирам за настройките им.
Тревожните хора да вземем за пример не по изключение четат престъпни създатели, Стивън Кинг. Не не помня, че от време на време положителният създател може да помогне на объркания човек, на индивида, който фамилията му не е научило до изрича възприятията и желанията си. Гьоте, Бърнс, Борис Христов, Константин Павлов, Дебелянов, Смирненски, дали ще са в унисон с твоите усеща или не, не е от голяма важност, могат да те приучат да обличаш душата си в думи, не в неразбираеми болки и яд. Горното, несъмнено, не е мое изобретение, книготерапията е част от психотерапията.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Все още избирам хартиения притежател, само че чета и на екран. За аудиокнига, отсрочвам да го въведа в стандарта си, макар че, сигурна съм, ще ми хареса.
Четете ли на различен език с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чуждите ми езици не са задоволително гладки и бавното придвижване в текста ме кара мързеливо да се възползвам от положителния преводач. Като да вземем за пример Жечка Георгиева за Удхаус.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко изброено. И евентуално бягство - от време на време бягаме в тях.
Предпочитаният от вас род?
- Жанровете са подредба, която за мен не е от голяма важност. Обичам литературата, която беседва с теб за значимите неща в живота. Дразня се от дрънкането - и онлайн, и на белия лист.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Много са. Но първата е " Федерация на династронавтите " на Хаим Оливер. Последните - " Почти всичко за света " на Бил Брайсън и " Пътеводител в Библията " на Айзък Азимов. Да не пропусна и третото издание на New Oxford Textbook of Psychiatry, библия в психиатрията, в което измежду създателите са и имената на двама българи - проф. Анна Герджикова и доктор Иван Койчев.
Любимият ви книжовен воин?
- В другите ми години се сменят, с някои се разделяме, с други след време още веднъж се срещаме, трети остават скрити в недоловимата памет.
Ако оръфаните корици са знак - Том Сойер, Том Канди и принц Едуард VI, Ян Бибиян, граф Монте Кристо и героите на Джек Лондон - в началното учебно заведение и прогимназията; Разколников, Неточка Незванова, Фани Хорн, Вуцидей, тези отдолу под перото на Чудомир, Йовков - в гимназията; след това Швейк, семейството Карамазови, Патриша Хайсмит, с цел да стигна, пропускайки някои, до лорд Емсуърт и Джийвс.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Ботев, стиховете му, публицистиката му, от българските създатели от моето съвремие - Агоп Мелконян с необикновената му за българската литература дълбочина, обемност, четивност, отговорност към всяка писмен знак, Анна Топалджикова - със също, нехарактерен за нас внимателен, северен рисунък. И двамата не са измежду любимците на общия усет.
Как съхранявате книгите си?
- В най-семпла библиотека с лавици. Когато натежат, подарявам на библиотеки.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Тя е една и съща или те са едни и същи в последните няколко десетилетия. Слабата ми памет ми оказва помощ всяка вечер да преоткривам някоя от книгите, на Удхаус издадени от " Колибри " и " Труд " и да задрямвам със смях. А отвън въпросното вечерно хапче - последно се смях с препрочитането на " Дванадесетте стола " и " Златният телец " на Илф и Петров.
Коя ви разплака?
- " Пътека за оттатък " на Агоп Мелконян.
Последната книга, която ви разочарова?
- Ако нещо не ме увлече, просто го не помня.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Гледам с държанието си да не попадна под носа на Гогол; желанията ми да не ме създадат забавна за Съмърсет Моъм; авторството ми на няколко книги и пиеси да не ме приближи до облика на писателките в Удхаус. И с горното човек става задоволително отегчителен, с цел да бъде изрично отритнат както воин.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Предпочитам аз да разказвам, в сравнение с мен да разказват.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Всяка, в която има ловко подредени думи, които не споделят нищо. По-добре несръчен повествовател, който споделя. Препъвайки се буците на текста му, все ще научиш нещо. Не съумях да се увлека по Харуки Мураками. А виждам, че има триумф.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ