Пулсът на Виена тупти в Кафенето без име
„ Кафенето без име ” на австрийския публицист и артист Роберт Зееталер е разказ, който бие с пулса на Виена. Книгата излиза на български език в превода на корифея Любомир Илиев и с логото на издателство „ Лист ” единствено година след появяването си на бял свят. Между страниците ѝ прозират животът и цветът на града от времето на 60-те години на предишния век, предадени с жив език и забележителен нюх към детайла.
Описвайки едно квартално кафене, номинираният за премия „ Букър ”, Роберт Зееталер портретува цяло десетилетие на обществени и стопански промени. Сюжетът се завърта към Роберт Симон, на който му е писнало от тежкия физически труд на виенския пазар „ Кармелитенмаркт ”. Насърчен от локалния месар Йоханес Берг той наема занемарено кафене в квартал „ Леополдщат ”.
Роберт Зееталер е притежател е на голям брой австрийски и интернационалните награди за литература
Още първия ден там стартират да се събират хора от квартала – зарзаватчията Наврачек, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами...
Всеки ден те внасят паниките и насладите си, поръчват кафе, бира, вино, самун с кисели краставички, през зимата пунш, от време на време споделят с изцяло непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого...
Корицата на „ Кафенето без име ” е дело на София Попйорданова
Обикалят едни и същи улици в квартала към Пратера, а читателите заживяват с елементарните им истории, които се разпростират в дребното, уютно помещение, покрито с бръшлян. Търсят разтуха, споделят насладите си, от време на време подвигат любовни кавги.
„ Кафенето без име ” е вторият разказ на 58-годишния Зееталер в каталога на „ Лист ”. Брилянтното четиво ще е измежду акцентите на идния Пролетен базар на книгата пред НДК и ще се продава с 20 % отстъпка на щанда на издателството в шатра № 2.
Описвайки едно квартално кафене, номинираният за премия „ Букър ”, Роберт Зееталер портретува цяло десетилетие на обществени и стопански промени. Сюжетът се завърта към Роберт Симон, на който му е писнало от тежкия физически труд на виенския пазар „ Кармелитенмаркт ”. Насърчен от локалния месар Йоханес Берг той наема занемарено кафене в квартал „ Леополдщат ”.
Роберт Зееталер е притежател е на голям брой австрийски и интернационалните награди за литература
Още първия ден там стартират да се събират хора от квартала – зарзаватчията Наврачек, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами...
Всеки ден те внасят паниките и насладите си, поръчват кафе, бира, вино, самун с кисели краставички, през зимата пунш, от време на време споделят с изцяло непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого...
Корицата на „ Кафенето без име ” е дело на София Попйорданова
Обикалят едни и същи улици в квартала към Пратера, а читателите заживяват с елементарните им истории, които се разпростират в дребното, уютно помещение, покрито с бръшлян. Търсят разтуха, споделят насладите си, от време на време подвигат любовни кавги.
„ Кафенето без име ” е вторият разказ на 58-годишния Зееталер в каталога на „ Лист ”. Брилянтното четиво ще е измежду акцентите на идния Пролетен базар на книгата пред НДК и ще се продава с 20 % отстъпка на щанда на издателството в шатра № 2.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ