Съдиите се примириха с кочината
В политическата буря изборът на членове на идващия Висш правосъден съвет от съдийската квота не получи полагащото се публично внимание. ВСС е основен орган в страната и делата му са от голяма важност освен за гилдията, само че и за цялото общество. Той провежда и кадрува в правосъдната власт, дефинира политиката й и би трябвало да пази независимостта й - нещо, в което болшинството на съвета се проваля от дълги години. Затова по никакъв начин не е без значение кой ще попадне в него.
Съдиите избират шестима от 25-те членове на съвета с директен и скришен избор. Има достъп и за отдалечено електронно гласоподаване. Право на глас имаха 2197 съдии, от които 1916 бяха декларирали, че ще го създадат онлайн. В последна сметка и в двата тура на изборите гласоподаваха малко над 1400 съдии. Въпреки удобството на отдалеченото гласоподаване стотици съдии - близо 800! - бойкотираха вота. Няма рационално пояснение за какво подобен огромен % от съдиите,
сякаш умни хора, оставиха някой различен да взема решенията
вместо тях.
Кандидатите бяха 15. Но в съвета влязоха Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския областен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Същите претенденти, все шефове в системата, събраха най-вече гласове и на първия тур. Накратко - все ръководители от системата, определени в мандата на към момента настоящия съвет, освен това на ниско равнище и всички без един не са от софийските съдилища. Никой от тях не е обвързван и със Съюза на съдиите в България. Тази най-голяма гилдийна организация, която години наред неуморно се бореше със статуквото и по тази причина бе демонизирана от него и последователно изгуби позиции, тъй като самите съдии се отръпват от нея, страхувайки се от последствия за себе си, в случай че името им се свързва със съюза.
От месеци се приказва, че тъкмо тези шестима магистрати ще бъдат определени за членове на съвета. Почти невероятно е да бъде потвърдено, само че мълвата в системата е, че зад този асортимент стои ръководителят на Върховния административен съд Георги Чолаков и остатъците от кръга на Сотир Цацаров в системата. Ако е по този начин, подборът очевидно е изработен доста прецизно - равно систематизиране на мъже и дами, хора от цялата страна, все шефове.
Преброяването на бюлетините се излъчваше онлайн. Така се видя, че доста от съдиите, дали своят вот с хартия, са отбелязали тъкмо тази шестица. Какъв е шансът магистратите да предпочетат в комплект тъкмо тези кандидати, тъй като персонално ги познават и са уверени в моралните и професионалните им качества?! По-скоро незабележим. А
дирижираният избор стана очеваден
Не би трябвало да забравяме и че Висш съдебен съвет отхвърли да съгласува системата за онлайн гласоподаване с Министерството на електронното ръководство, макар че министърът в оставка Божидар Божанов сигнализира за вероятни злоупотреби.
Съдии на разнообразни равнища в системата, с които " Сега " беседва, споделиха, че техни сътрудници, които не са поискали да гласоподават, считат, че няма смисъл, че всичко е изгубено и статуквото ще пробие и през парламентарната квота в съвета. Освен това е ясно, че идната седмица прокурорската квота ще се запълни тъкмо с магистратите, избрани от основния прокурор Иван Гешев.
Затова и гласуващите съдии всеобщо са избрали да поддържат статуквото в системата, да изберат спокойствието, че всичко ще продължи постарому. Вероятно новият съвет ще опита да показва, че ще обслужва системата, че ще отпуши атестирането и състезанията, с които в този момент настоящият съвет тотално не се оправи. Но за неща като отстраняването на Гешев да вземем за пример ще бъдат пас, копие на сегашния съвет.
" Голяма част от съдийството се промени. Сега за множеството сътрудници е значимо да ги ръководи този, който ще им обезпечи персоналния комфорт и обществените благинки. Те желаят да работят допустимо минимум и да получават огромните си заплати. Не ги интересува дали началниците им продават делата, дали са в колаборация със мощните на политическата и икономическата сцена ", счита един от магистратите, които " Сега " потърси за коментар. Той продължи, че
този развой на опитомяване на съдийското съсловие
въобще не е от през вчерашния ден, а върви от началото на XXI век. И даде образец със Софийския областен съд, който " преди беше плевел и безсънен, а в този момент е инертна маса ". Всичко стартира още от Националния институт на правораздаването, през който минават всички новоназначени магистрати. Списъкът на съдиите, които се позволяват да преподават, е доста строго ревизиран, тъй че в него да няма някой, който ще мъти главата на младите сътрудници. Така послушковците последователно се отглеждат и стават болшинство в системата. А съдийската колегия от ден на ден стартира да наподобява на прокурорската, в която всяка реформаторска искра се потушава, преди да е станала на пламък.
И по този начин излиза, че всички постижения на демокрацията тук са с противоположен знак. Прекият избор на членове на Висш съдебен съвет беше въведен тъкмо с цел да се избегнат обстановки като тази. Вместо да се поучат от грешките си при първия директен избор преди 5 години, който прокара пътя към Висш съдебен съвет освен на безупречни, почтени и свестни магистрати, този път директният избор беше като отражение на времената, когато съдиите посочваха делегати, които да изберат членовете на Висш съдебен съвет.
Същото е и с болшинството от 2/3 от депутатите, с което се избират 11-те членове на съвета от парламентарната квота. Квалифицираното болшинство сякаш трябваше да отстрани опцията за покупко-продажби и пазарлъци и да праща във Висш съдебен съвет единствено безспорни престижи. Става обаче тъкмо противоположното - такова огромно болшинство е
още по-голяма причина за сделки и партийно парцелиране
Още при старта на 47-ото Народно заседание беше ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е тестване. Парламентът още не е разкрил процедурата по избора, който по закон би трябвало да е завършил до 3 септември - месец преди края на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Номинации се вършат до 2 месеца преди избора. Т.е., в случай че приемем, че изборът ще е в последния вероятен миг, кандидатурите на партиите би трябвало да са ясни до началото на този месец. Което е неуместно. Спорно е дали новият съвет може да работи единствено с членовете, определени от съдиите, прокурорите и следователите, както и с тримата огромни - основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища, които влизат във Висш съдебен съвет по право. Колегиите на съвета ще имат кворум да работят. Няма да има болшинство от 17 души, каквото е нужно за някои от решенията - като да вземем за пример избор или уволнение на тримата огромни. Може да се стигне до пояснение от Конституционния съд. Но като цяло има заплаха с бездействието си парламентът да бетонира настоящия съвет на поста до сформирането на нов, което не наподобява евентуално в околните месеци.
По същия метод този парламент неодобрява и избора на двама конституционни съдии, въпреки че за тях вотът е с нормално болшинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят комфортни за себе си претенденти, а не качествени адвокати, към които биха се обединили всички.
В тази обстановка ще е все по-трудно за самостоятелните и положителни магистрати да пожелаят да станат част от съвета. Защото ще знаят, че това ще са 5 изгубени години от живота им в борба с чугуненото статукво, от която ще натрупат единствено негативи.
Съдиите избират шестима от 25-те членове на съвета с директен и скришен избор. Има достъп и за отдалечено електронно гласоподаване. Право на глас имаха 2197 съдии, от които 1916 бяха декларирали, че ще го създадат онлайн. В последна сметка и в двата тура на изборите гласоподаваха малко над 1400 съдии. Въпреки удобството на отдалеченото гласоподаване стотици съдии - близо 800! - бойкотираха вота. Няма рационално пояснение за какво подобен огромен % от съдиите,
сякаш умни хора, оставиха някой различен да взема решенията
вместо тях.
Кандидатите бяха 15. Но в съвета влязоха Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския областен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Същите претенденти, все шефове в системата, събраха най-вече гласове и на първия тур. Накратко - все ръководители от системата, определени в мандата на към момента настоящия съвет, освен това на ниско равнище и всички без един не са от софийските съдилища. Никой от тях не е обвързван и със Съюза на съдиите в България. Тази най-голяма гилдийна организация, която години наред неуморно се бореше със статуквото и по тази причина бе демонизирана от него и последователно изгуби позиции, тъй като самите съдии се отръпват от нея, страхувайки се от последствия за себе си, в случай че името им се свързва със съюза.
От месеци се приказва, че тъкмо тези шестима магистрати ще бъдат определени за членове на съвета. Почти невероятно е да бъде потвърдено, само че мълвата в системата е, че зад този асортимент стои ръководителят на Върховния административен съд Георги Чолаков и остатъците от кръга на Сотир Цацаров в системата. Ако е по този начин, подборът очевидно е изработен доста прецизно - равно систематизиране на мъже и дами, хора от цялата страна, все шефове.
Преброяването на бюлетините се излъчваше онлайн. Така се видя, че доста от съдиите, дали своят вот с хартия, са отбелязали тъкмо тази шестица. Какъв е шансът магистратите да предпочетат в комплект тъкмо тези кандидати, тъй като персонално ги познават и са уверени в моралните и професионалните им качества?! По-скоро незабележим. А
дирижираният избор стана очеваден
Не би трябвало да забравяме и че Висш съдебен съвет отхвърли да съгласува системата за онлайн гласоподаване с Министерството на електронното ръководство, макар че министърът в оставка Божидар Божанов сигнализира за вероятни злоупотреби.
Съдии на разнообразни равнища в системата, с които " Сега " беседва, споделиха, че техни сътрудници, които не са поискали да гласоподават, считат, че няма смисъл, че всичко е изгубено и статуквото ще пробие и през парламентарната квота в съвета. Освен това е ясно, че идната седмица прокурорската квота ще се запълни тъкмо с магистратите, избрани от основния прокурор Иван Гешев.
Затова и гласуващите съдии всеобщо са избрали да поддържат статуквото в системата, да изберат спокойствието, че всичко ще продължи постарому. Вероятно новият съвет ще опита да показва, че ще обслужва системата, че ще отпуши атестирането и състезанията, с които в този момент настоящият съвет тотално не се оправи. Но за неща като отстраняването на Гешев да вземем за пример ще бъдат пас, копие на сегашния съвет.
" Голяма част от съдийството се промени. Сега за множеството сътрудници е значимо да ги ръководи този, който ще им обезпечи персоналния комфорт и обществените благинки. Те желаят да работят допустимо минимум и да получават огромните си заплати. Не ги интересува дали началниците им продават делата, дали са в колаборация със мощните на политическата и икономическата сцена ", счита един от магистратите, които " Сега " потърси за коментар. Той продължи, че
този развой на опитомяване на съдийското съсловие
въобще не е от през вчерашния ден, а върви от началото на XXI век. И даде образец със Софийския областен съд, който " преди беше плевел и безсънен, а в този момент е инертна маса ". Всичко стартира още от Националния институт на правораздаването, през който минават всички новоназначени магистрати. Списъкът на съдиите, които се позволяват да преподават, е доста строго ревизиран, тъй че в него да няма някой, който ще мъти главата на младите сътрудници. Така послушковците последователно се отглеждат и стават болшинство в системата. А съдийската колегия от ден на ден стартира да наподобява на прокурорската, в която всяка реформаторска искра се потушава, преди да е станала на пламък.
И по този начин излиза, че всички постижения на демокрацията тук са с противоположен знак. Прекият избор на членове на Висш съдебен съвет беше въведен тъкмо с цел да се избегнат обстановки като тази. Вместо да се поучат от грешките си при първия директен избор преди 5 години, който прокара пътя към Висш съдебен съвет освен на безупречни, почтени и свестни магистрати, този път директният избор беше като отражение на времената, когато съдиите посочваха делегати, които да изберат членовете на Висш съдебен съвет.
Същото е и с болшинството от 2/3 от депутатите, с което се избират 11-те членове на съвета от парламентарната квота. Квалифицираното болшинство сякаш трябваше да отстрани опцията за покупко-продажби и пазарлъци и да праща във Висш съдебен съвет единствено безспорни престижи. Става обаче тъкмо противоположното - такова огромно болшинство е
още по-голяма причина за сделки и партийно парцелиране
Още при старта на 47-ото Народно заседание беше ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е тестване. Парламентът още не е разкрил процедурата по избора, който по закон би трябвало да е завършил до 3 септември - месец преди края на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Номинации се вършат до 2 месеца преди избора. Т.е., в случай че приемем, че изборът ще е в последния вероятен миг, кандидатурите на партиите би трябвало да са ясни до началото на този месец. Което е неуместно. Спорно е дали новият съвет може да работи единствено с членовете, определени от съдиите, прокурорите и следователите, както и с тримата огромни - основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища, които влизат във Висш съдебен съвет по право. Колегиите на съвета ще имат кворум да работят. Няма да има болшинство от 17 души, каквото е нужно за някои от решенията - като да вземем за пример избор или уволнение на тримата огромни. Може да се стигне до пояснение от Конституционния съд. Но като цяло има заплаха с бездействието си парламентът да бетонира настоящия съвет на поста до сформирането на нов, което не наподобява евентуално в околните месеци.
По същия метод този парламент неодобрява и избора на двама конституционни съдии, въпреки че за тях вотът е с нормално болшинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят комфортни за себе си претенденти, а не качествени адвокати, към които биха се обединили всички.
В тази обстановка ще е все по-трудно за самостоятелните и положителни магистрати да пожелаят да станат част от съвета. Защото ще знаят, че това ще са 5 изгубени години от живота им в борба с чугуненото статукво, от която ще натрупат единствено негативи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ