Когато американците искаха да направят изкуствени пръстени около Земята
В пика на Студената война, в края на 50-те години, всичките интернационалните връзки са се правили или с подводни кабели, или посредством йоносферата. Това тормози армията на Съединени американски щати, тъй като в случай че Съветския съюз (или някой различен враг) пререже кабелите, би трябвало да се разчита само нестабилната йоносфера. А по това време спътниците, с които си споделяме през днешния ден, са към момента в скицниците на футуристите.
Игличките, сложени до пощенска марка за мащаб
Проектът в действителност се оказва сполучлив! Въпреки че първият опит се проваля, вторият – на 9 май 1963 – минава безаварийно. Създава се специфичен транспортен съд, в който игличките са пакетирани в нафталинов гел – той бързо се разтапя в открития космос и надлежно ги освобождава. За да се разпилян, тежащите общо към 20 кг игли, лишава 2 месеца. Финалният резултат обаче е пръстен с ширина 15 километра, дебелина 30 километра, който обикаля цялото земно кълбо на височина от 3700 километра.
Самите иглички са 1,8 сантиметра дълги, с диаметър 0,0018 сантиметра и тегло от едвам 40 микрограма. Те са основани особено с концепцията да бъдат половината от дължината на вълна от 8000 MHz. Така иглите ще отразяват микровълни в известна степен като диполна антена.
Малките иглички върху човешки пръст
Първият опит за връзка посредством новия пръстен се организира на 14 май, 4 дни след основаването му. Тогава иглите са към момента начесто и опитът е сполучлив като гласовото известие се е приело „ отчетливо “, а прехвърлянето се е случил със скорост към 20 000 бита в секунда, което е естествената скорост на един телефонен модем от 1992 (напомняме, че опитът се организира през 1962).
Но с разпръскването на иглите в пръстен, преносът на данни понижава и на 4 юни към този момент е 400 бита в секунда. На 2 юли опитът е преустановен – игличките към този момент са на 400 метра една от друга.
Апаратът, с който иглите се разпръскват
Въпреки че опитът реализира резултат, задачата му да сътвори непрекъснат и сигурен способ на връзка не се осъществя. Той изначално среща мощна научна опозиция, още когато е препоръчан през 50-те години.
Вярно, първичният пръстен е трябвало да падне назад на земята след няколко години и по-късно на база него да се направи нов, по-стабилен и непрестанен. Този втори пръстен най-вероятно няма да е забележим денем, само че през нощта сигурно ще закрива част от нощното небе.
Не е обаче научната опозиция това, което убива Уест Форд. През 1963 година спътниците към този момент стават от малко малко използваеми. Разбира се, не са най-елегантните като тези през днешния ден, само че спрямо тях плана Уест Форд наподобява туземски. Учените и инженерите, които работят по него, до последно считат, че отрицателното отношение на научното занятие е причина за прекратяването, а не обстоятелството, че има по-добър метод.
Повечето от игличките навлизат още веднъж в атмосферата на Земята някъде през 1970 като остават невредими поради размера си. Някои оферират няколко игли да се съберат за проучване, само че цената за възобновяване им надалеч надвишава изгодите от проучването. Апаратът, който ги разпръсква, обаче остава в орбита с всички галактически отпадък като спомен от плана Уест Форд.
