Играта между светлата и тъмната страна на таланта в „Амадеус“ на Стайко Мурджев
В пиесата си „ Амадеус “ от 1979 година Питър Шафър интерпретира известната градска легенда от 18-и век, съгласно която Антонио Салиери, капелмайстор към Виенския императорски двор, е отровил Волфганг Амадеус Моцарт от злоба към гения му. „ Амадеус “ жъне голям триумф, печели премията „ Evening Standard “ и премията на лондонските критици. Постановката на Бродуей, отличена с премия „ Тони “ за най-хубава пиеса, доближава и до над 1000 изиграни представления по света. А тази година „ Амадеус “ бе показан премиерно в Драматичен спектакъл Стоян Бъчваров Варна под режисурата на Стайко Мурджев.
„ Питър Шафър има способността да построява двойнствени облици, които се трансформират в нещо доста комплицирано, тази трудност не ни разрешава да кажем, че Салиери е тъмната страна, а Моцарт е светлата страна. Мен ме интересуваше по какъв начин от тъмната страна на Салиери можем да намерим светлата такава, и респективно къде са демоничните краски при Моцарт. Главната тематика, която ме е вълнувала, не е съревнованието сред положителното и зло, а диалога на персонажите с Бог, като на подсъдимата пейка комплициран, който дава отговор за гения на единия, за завистта на другия. В нашата режисура Моцарт е бойната поле, върху което Салиери и Бог водят своята война. “
В представлението блестящо участва музиката на Моцарт от ранните му до късните години, само че и музиката на композитора Петър Дундаков добавя някои фрагменти. Сценографски спектакълът е решен и с играта сред светлината и тъмнината – по този начин се добавя и спорът сред двете страни – Салиери, в чиято роля е Стоян Радев, и Моцарт, където виждаме интерпретацията на Ненчо Костов. Но като че ли текстът на Шафър и модернистичният взор на Стайко Мурджев размиват границите сред антагониста и протагониста ненапълно.
„ Самият Питър Шафър не предлага просто текст за спектакъл, доста тъкмо напътствие по какъв начин този текст да се сложи, само че ние постъпихме и наше автентично развиване на нещата. Опитахме се да сложим този текст в доста съответни граници, под купола на катедрала, под покрива на психиатрична лечебни заведения и по този начин стигнахме до едно безусловно имагинерно пространство, което ни сведе до борбата сред светлината и тъмнината. Имаме сценография, която е една светлинна атмосфера, с чийто интензитет играем този текст. Шафър е доста необикновен създател, смесва доста театрални правила. В „ Амадеус “ смесва и отчуждението и правилото на надълбоко психологическия спектакъл. Тази амалгама сред разнообразни театрални правила основава неповторим език, който би трябвало обаче да бъде дешифриран. Трябва доста струпване през историята на театъра, с цел да разчетеш неговите кодове. При Шафър постоянно има ярко в тъмното и мрачно в светлото, всичко може да бъде преобърнато във всеки миг. Никога няма единна истина. Именно този елементарен принцип на битката сред положителното и злото, черното и бялото, само че мултиплицирано като огледало през огледало, точно този принцип ме печели мен в Шафър. “
Това е второто зрелище по текст на Шафър за Стайко Мурджев. Той работи и по " Еквус ", в Младежкия спектакъл, по негов текст. По текста на " Амадеус " има и едноименната биографична кино драма, от 1984 година, режисирана от Милош Форман, със сценарист самия Питър Шафър. Театралният език допуска напълно друга интерпретация.
Стайко Мурджев е притежател на премията за постановка „ Икар “ 2020 на САБ за постановката на „ Слава “ от Питър Куилър в държавна такса „ Николай Масалитинов “ - Пловдив. Привърженик на актуалния психически спектакъл, Стайко Мурджев демонстрира пореден интерес към творчеството на Питър Шафър. След постановката на „ Еквус “ в МТ „ Николай Бинев “ - София, в този момент с „ Амадеус “ в държавна такса „ Стоян Бъчваров “ - Варна той за повторно протяга ръка към творчеството на известния британски драматург.
Повече за " Амадеус " и светлината на гения и мрака на завистта в пътя на Салиери и Моцарт чуйте в звуковия файл.
Спектакълът можете да видите довечера (11 октомври) от 19 часа – огромна сцена, Народен спектакъл " Иван Вазов "
Снимка – ДТ „ Стоян Бъчваров “ - Варна
„ Питър Шафър има способността да построява двойнствени облици, които се трансформират в нещо доста комплицирано, тази трудност не ни разрешава да кажем, че Салиери е тъмната страна, а Моцарт е светлата страна. Мен ме интересуваше по какъв начин от тъмната страна на Салиери можем да намерим светлата такава, и респективно къде са демоничните краски при Моцарт. Главната тематика, която ме е вълнувала, не е съревнованието сред положителното и зло, а диалога на персонажите с Бог, като на подсъдимата пейка комплициран, който дава отговор за гения на единия, за завистта на другия. В нашата режисура Моцарт е бойната поле, върху което Салиери и Бог водят своята война. “
В представлението блестящо участва музиката на Моцарт от ранните му до късните години, само че и музиката на композитора Петър Дундаков добавя някои фрагменти. Сценографски спектакълът е решен и с играта сред светлината и тъмнината – по този начин се добавя и спорът сред двете страни – Салиери, в чиято роля е Стоян Радев, и Моцарт, където виждаме интерпретацията на Ненчо Костов. Но като че ли текстът на Шафър и модернистичният взор на Стайко Мурджев размиват границите сред антагониста и протагониста ненапълно.
„ Самият Питър Шафър не предлага просто текст за спектакъл, доста тъкмо напътствие по какъв начин този текст да се сложи, само че ние постъпихме и наше автентично развиване на нещата. Опитахме се да сложим този текст в доста съответни граници, под купола на катедрала, под покрива на психиатрична лечебни заведения и по този начин стигнахме до едно безусловно имагинерно пространство, което ни сведе до борбата сред светлината и тъмнината. Имаме сценография, която е една светлинна атмосфера, с чийто интензитет играем този текст. Шафър е доста необикновен създател, смесва доста театрални правила. В „ Амадеус “ смесва и отчуждението и правилото на надълбоко психологическия спектакъл. Тази амалгама сред разнообразни театрални правила основава неповторим език, който би трябвало обаче да бъде дешифриран. Трябва доста струпване през историята на театъра, с цел да разчетеш неговите кодове. При Шафър постоянно има ярко в тъмното и мрачно в светлото, всичко може да бъде преобърнато във всеки миг. Никога няма единна истина. Именно този елементарен принцип на битката сред положителното и злото, черното и бялото, само че мултиплицирано като огледало през огледало, точно този принцип ме печели мен в Шафър. “
Това е второто зрелище по текст на Шафър за Стайко Мурджев. Той работи и по " Еквус ", в Младежкия спектакъл, по негов текст. По текста на " Амадеус " има и едноименната биографична кино драма, от 1984 година, режисирана от Милош Форман, със сценарист самия Питър Шафър. Театралният език допуска напълно друга интерпретация.
Стайко Мурджев е притежател на премията за постановка „ Икар “ 2020 на САБ за постановката на „ Слава “ от Питър Куилър в държавна такса „ Николай Масалитинов “ - Пловдив. Привърженик на актуалния психически спектакъл, Стайко Мурджев демонстрира пореден интерес към творчеството на Питър Шафър. След постановката на „ Еквус “ в МТ „ Николай Бинев “ - София, в този момент с „ Амадеус “ в държавна такса „ Стоян Бъчваров “ - Варна той за повторно протяга ръка към творчеството на известния британски драматург.
Повече за " Амадеус " и светлината на гения и мрака на завистта в пътя на Салиери и Моцарт чуйте в звуковия файл.
Спектакълът можете да видите довечера (11 октомври) от 19 часа – огромна сцена, Народен спектакъл " Иван Вазов "
Снимка – ДТ „ Стоян Бъчваров “ - Варна
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ