В петък попаднах по погрешна на Да се лъжем очи

В петък попаднах по неправилна на „ Да се лъжем очи в очи “ и бях доста впечатлен от изявлението на министъра на туризма Ангелкова. Говори ясно и просто, дори доста просто. Почти на никое място не се запъна, за което голям принос имаше и доста френдли ситуацията, която водещата сътвори. Но по този начин е при Цветанка. И при някои други сътрудници е по този начин. Снощи, да вземем за пример, Бойко Василев непринудено възкликна: „ Е за какво пък тъкмо аз да я разкрия тази истина? “… Както и да е. За друго ми е думата.
Направиха ми доста положително усещане метаните, които Ангелкова направи на премиера Борисов и посочения за втори човек в държавното управление Горанов. Ето в резюме:
„ Искам да напомня от март предходната година по време на Българо-руския туристически конгрес премиерА пое ангажимент за поддръжка на българския туризъм посредством основаване на механизъм, който да подтиква проведения туризъм в страната и желая да му благодаря за цялата поддръжка, както на него, по този начин и на министър Горанов, и на сътрудниците, тъй като днеска обявихме механизма за поощряване на проведения туризъм, летния, от май до октомври. 15 млн. лева е бюджетА на този механизъм… “
„ …Отново благодаря и на премиера и на министър Горанов, по тази причина, тъй като в действителност ще даде голяма глътка въздух на всички които работят в бранша и демонстрира извънредно главното отношение към бранш туризъм и поддръжката за развиването на този бранш от правителството… “ (демек от Бойко).
Не се учудвайте, че Ангелкова ми е направила положително усещане. Някой беше споделил, че „ простаците се учат от своите неточности, а мъдрите - от грешките на другите “. В този смисъл Ангелкова е мъдра. Поне по мъдра от доста други, които изпаднаха от вагона с оркестъра.
Помня едно съвещание на Министерски съвет от 23 декември през далечната 2009 година, Бойко тъкмо беше възлязъл, а министрите му още не бяха осъзнали с какво си имат работа. Министрите обсъждаха и откриването на контролно-пропусквателен пункт Златоград - Ксанти.
Министър Плевнелиев: „ Това е исторически миг. Специално желая да благодаря на Министерство на външните работи, на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на регионалното развитие, които съумяха да приоритизират този извънредно значим Граничен контролно-пропусквателен пункт за целия район. Разбира се, и президентът оказа помощ извънредно доста... ”
Бойко Борисов: „ Прави неприятно усещане, че не ме хвалите мен!? (Напомня си заслугите – 4 пъти подканял Папандреу и най-после на византиеца му станало неловко и кандисал.) Така че ще ви апелирам, първо да ме похвалвате мен и тогава да подреждате който и да било! Не бих позволил въобще да се разяснява голямата ми заслуга. Не инцидентно направих тази извънредно уместна забележка на министър Плевнелиев… ”
Тоя Плевналиев е пасажер, в случай че не направи бърза промяна в държанието си! “
Е, той направи, само че кел изгода. Както и оная палаперда Цветанов. Когато хвалеше Борисов го правеше с лимон в устата. И си фантазира, че може да оспорва господството Му! Къде си тръгнал, бе алоу?! Е, стигна. И доста други, които не се научиха в точния момент да държат ибрика, да го темперират правилно… А Ангелкова си взе записка от непознатите неточности и мина в непрекъснатото наличие.
Като следя засилващата се симптоматика на отклоняващото се от нормите държание на премиера, доста скоро изявлението на признателност няма да е задоволително. Целуването на ръка последователно ще го измести. Но скоро и то няма да е задоволително и ще се премине към проскинеза – просване по лице пред Величието, в случай че може да се каже, че човек в такава неприлична поза има лице... Е, казвал съм ви го това и различен път. И идва време да се убедите какъв брой прав съм бил. Макар да не ми се искаше да е чак толкоз.
Обърнахте ли внимание оня ден, като се бяха събрали в Министерски съвет изключително да разискват рецесията в Перник. Поведението на премиера сподели, че той минава в нова фаза. Вече не се чува какво приказва. И не би трябвало, той снизхожда, другите би трябвало да чуват! За малко да издави изстрадалите перничани. Каза, че ще им пускаме от софийската мрежа по 300 хиляди литра в секунда. И един пасажер, май беше Нанков, който не си взе записка от първото предизвестие, си разреши да го поправи, че са 300 л., а не 300 хиляди Всички го чуха, персонално връщах записа три пъти, споделя 300 хиляди Но какво направи Борисов? Отсече като един същински владетел: " Не сте ме чули! 300 литра в секунда споделих! Чувайте добре! Не чуват! "
И настана едно лепкаво и гузно мълчание…
Както беше избързал да каже Некрасов, „ Имало е по-тежки времена, само че по-подли в никакъв случай! “
 
Автор: Тони Филипов, доктор, Прас Прес