Екзакта: ГЕРБ с голям аванс пред Промяната при избори дн...
В интервала от 5 до 12 декември 2022 година, " Екзакта Рисърч Груп " организира регулярно национално изследване като интервюира „ лице в лице ” 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри. Изследването е осъществено със лични средства в границите на изследователската стратегия на Екзакта.
1. Електоралните настройки в средата на декември 2022 година
На 6.2% възлиза преднината на първата политическа мощ – обединението „ ГЕРБ-СДС ” пред втората - Политическа партия. Трети са Движение за права и свободи. При нови избори, подреждането сред четвърто и шесто място ще е вследствие на мощна конкуренция сред Българска социалистическа партия, Възраждане и Демократична България.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп "
В проучването ни има индикации за съществуването на „ прикрит избор ” за Възраждане.
През последната година и половина, заявената в проучванията ни подготвеност да се гласоподава за Българска социалистическа партия непроменяемо се оказва по-висок дял от резултатите на тази партия. Понастоящем, в извънизборна обстановка, Демократична България резервира резултата си от вота отпреди 2 месеца и е евентуално обединението да има запас за по-добро показване на последващи избори.
Растящото политическо напрежение и насъбраният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии, могат да „ отключат ” процеси с непредвидими последствия при идващ избор.
Доколкото при последващи избори наподобява доста евентуално изборната интензивност да падне под тази на парламентарния избор от 2 октомври, това ще сложи на дневен ред въпроса за легитимността на вота.
Нарастващото съмнение в честността на изборния развой се оказва проблем, с който следва да се сблъскат партиите, които ще вземат участие на последващи избори.
2. Оценки за работата на водачите на парламентарно показаните политически партии.
Одобрението към работата на множеството водачи на партии, показани в Народното събрание, се свива през 2022 година
През декември водачите на парламентарно показаните у нас партии са одобрявани основно от личните си електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември т.г. най-високи дялове на утвърждение записваме за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по към 25% от българите, като неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп "
Следват Кирил Петков и Асен Василев, които имат съизмеримо утвърждение измежду по към една пета от българите, а неодобрението към тях леко надвишава неодобрението към водача на ГЕРБ.
Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният водач с най-високо отрицание – 75%. М. Карадайъ пък е единственият водач на парламентарна партия, чието утвърждение леко нараства през месеците след парламентарния избор от 2 октомври т.г. до в този момент – с малко над 2%.
Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов - 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите.
3. Чия е виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?
Според 27% от българите виновността е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората. 19% от участвалите в проучването виждат виновност във всички политически водачи на парламентарни партии, които не съумяват да преодолеят алените линии между тях и не намират работещ политически формат за ръководство на страната.
Според 12% от българите виновността е на всички български партии, без значение дали са показани в този парламент, или са останали отвън него.
12% винят за политическата рецесия новите партии, като се насочат упреци най-често към Политическа партия и към Има Такъв Народ, както и персонално към техните водачи.
6% показват като отговорни за политическата рецесия ГЕРБ и Бойко Борисов.
3% насочат обвинявания към Президента. Също толкоз - 3% показват, че отговорни за създалата се политическа невъзможност са негласуващите българи.
Едва съгласно 1% виновността е на външни фактори, които работят за политически безпорядък у нас.
4. Защо толкоз доста хора не гласоподаваха на последните парламентарни избори?
Всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори.
Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.
14% декларират, че хората не гласоподават, тъй като не могат да изберат партия, която да поддържат, освен това нито от старите, нито от по-новите партии.
Според 13% от участвалите в проучването, доста българи не гласоподават, тъй като към този момент не имат вяра, че в случай че гласоподават нещо ще се промени както за страната, по този начин и за тях персонално.
Според 7% от интервюираните пораства недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а вотът на хората се обезсмисля.
Според 7% от българите, има хора, които се тормозят от машинното гласоподаване. Според интервюираните, в провинцията има значително хора, които мъчно се оправят с машините и в това време не имат вяра на резултатите от вота с тях.
5. Евроатлантическата ориентировка на българите – изрично препотвърдена в края на 2022г.
Към 12 декември 2022 година 71% от българите декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз, а съперниците са 22%. Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записваме измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на „ Възраждане ” и на Българска социалистическа партия.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп "
Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на Възраждане и на Българска социалистическа партия.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп "
Ретроспективният прочит на данните на Екзакта демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2%.
Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 г.
1. Електоралните настройки в средата на декември 2022 година
На 6.2% възлиза преднината на първата политическа мощ – обединението „ ГЕРБ-СДС ” пред втората - Политическа партия. Трети са Движение за права и свободи. При нови избори, подреждането сред четвърто и шесто място ще е вследствие на мощна конкуренция сред Българска социалистическа партия, Възраждане и Демократична България.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп " В проучването ни има индикации за съществуването на „ прикрит избор ” за Възраждане.
През последната година и половина, заявената в проучванията ни подготвеност да се гласоподава за Българска социалистическа партия непроменяемо се оказва по-висок дял от резултатите на тази партия. Понастоящем, в извънизборна обстановка, Демократична България резервира резултата си от вота отпреди 2 месеца и е евентуално обединението да има запас за по-добро показване на последващи избори.
Растящото политическо напрежение и насъбраният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии, могат да „ отключат ” процеси с непредвидими последствия при идващ избор.
Доколкото при последващи избори наподобява доста евентуално изборната интензивност да падне под тази на парламентарния избор от 2 октомври, това ще сложи на дневен ред въпроса за легитимността на вота.
Нарастващото съмнение в честността на изборния развой се оказва проблем, с който следва да се сблъскат партиите, които ще вземат участие на последващи избори.
2. Оценки за работата на водачите на парламентарно показаните политически партии.
Одобрението към работата на множеството водачи на партии, показани в Народното събрание, се свива през 2022 година
През декември водачите на парламентарно показаните у нас партии са одобрявани основно от личните си електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември т.г. най-високи дялове на утвърждение записваме за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по към 25% от българите, като неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп " Следват Кирил Петков и Асен Василев, които имат съизмеримо утвърждение измежду по към една пета от българите, а неодобрението към тях леко надвишава неодобрението към водача на ГЕРБ.
Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният водач с най-високо отрицание – 75%. М. Карадайъ пък е единственият водач на парламентарна партия, чието утвърждение леко нараства през месеците след парламентарния избор от 2 октомври т.г. до в този момент – с малко над 2%.
Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов - 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите.
3. Чия е виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?
Според 27% от българите виновността е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората. 19% от участвалите в проучването виждат виновност във всички политически водачи на парламентарни партии, които не съумяват да преодолеят алените линии между тях и не намират работещ политически формат за ръководство на страната.
Според 12% от българите виновността е на всички български партии, без значение дали са показани в този парламент, или са останали отвън него.
12% винят за политическата рецесия новите партии, като се насочат упреци най-често към Политическа партия и към Има Такъв Народ, както и персонално към техните водачи.
6% показват като отговорни за политическата рецесия ГЕРБ и Бойко Борисов.
3% насочат обвинявания към Президента. Също толкоз - 3% показват, че отговорни за създалата се политическа невъзможност са негласуващите българи.
Едва съгласно 1% виновността е на външни фактори, които работят за политически безпорядък у нас.
4. Защо толкоз доста хора не гласоподаваха на последните парламентарни избори?
Всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори.
Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.
14% декларират, че хората не гласоподават, тъй като не могат да изберат партия, която да поддържат, освен това нито от старите, нито от по-новите партии.
Според 13% от участвалите в проучването, доста българи не гласоподават, тъй като към този момент не имат вяра, че в случай че гласоподават нещо ще се промени както за страната, по този начин и за тях персонално.
Според 7% от интервюираните пораства недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а вотът на хората се обезсмисля.
Според 7% от българите, има хора, които се тормозят от машинното гласоподаване. Според интервюираните, в провинцията има значително хора, които мъчно се оправят с машините и в това време не имат вяра на резултатите от вота с тях.
5. Евроатлантическата ориентировка на българите – изрично препотвърдена в края на 2022г.
Към 12 декември 2022 година 71% от българите декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз, а съперниците са 22%. Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записваме измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на „ Възраждане ” и на Българска социалистическа партия.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп " Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на Възраждане и на Българска социалистическа партия.
СНИМКА: " Екзакта Рисърч Груп " Ретроспективният прочит на данните на Екзакта демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2%.
Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ