В периода между 1959 и 1961 г. САЩ се фокусира

В интервала сред 1959 и 1961 година Съединени американски щати се концентрира върху двама от най-големите, харизматични, безскрупулни и нападателни владетели в района на Карибите. Фидел Кастро е едната цел на Централно разузнавателно управление на САЩ, а другата е владетелят на Доминиканската република – Рафаел Трухильо. В рамките на две години, Съединени американски щати ангажира най-хубавите си сътрудници от Централно разузнавателно управление на САЩ, с цел да намерят проект за премахването и на двамата. По отношение на Кастро, Централно разузнавателно управление на САЩ няма верен отговор и действително се проваля във всяка една скица. Изпратената „ агентка “ от организацията е подготвена да пристане на Фидел и ще бъде държанка за избран период от време. Изпратена е американската мафия, която да се разправи с Фидел, само че още веднъж се срещат проблеми.

По отношение на Рафаел Трухильо, организацията подхваща нови способи. Изпращат се оръжия и боеприпаси, търсят се хора, които желаят да отстранен диктатора и други сътрудници. Конспираторите ще дадат всичко от себе си, с цел да трансформират курса на страната си и от време на време шанс се усмихва на тяхна страна.

В годините след установяването на доктрината Монро през 1823 година американският президент Джеймс Монро ще счита Карибите за по този начин нареченото „ Американско езеро “, описвайки я като нужен детайл за отбрана. С помощта на малко повече мощ, останалите европейски сили не съумяват да сложат ръка на територията, до момента в който ориста на Латинска Америка се трансформира доста и основава някои проблеми на множеството хора.

Политическите и икономическите решения вървят в доста добра посока и при започване на XX век няма никакви земетресения. През 1906 година доминиканците са приели концепцията да подпишат 50-годишен контракт за мир и се съгласяват с изискванията на американските митници. Американските пехотинци окупират страната през 1916 година и остават в границите на 4 години. С отдръпването им, Трухильо ще има опция да поведе Доминиканската Национална армия. Само няколко години по-късно ще се състезава с Хорацио Васкез – водачът на националната партия. Изборите не вървят в вярната посока и Трухильо ще реши да употребява протести, с цел да се докопа до ръководството.

С повдигането на пушека се оказва, че точно той е последният оживял и има разполагаем група от крадци и насилници, наричани „ 44 “. С идването на американците в Доминиканската република, Рафаел е един от бойците, които получават своето военно образование. Борил се е против бунтовниците в джунглата и печели реномето на изверг. За своите началници е най-свирепото човешко създание, което в миналото е било част от военно поделение.

Васкез става президент и назначава Рафаел за полковник на националната армия, а по-късно и шеф на полицията, получавайки безграничната мощ.

През 1930 година стартира опит за прелом с водачи като Естрела Урена, тя упорства да се проведат естествени избори, до момента в който Трухильо е безапелационен, че няма да се замесва с армията и няма да търси позиция в по-високите постове, в това число като президент, неговите подчинени ще имат друга концепция.

С малко повече поддръжка и военна акуратност, те отстраняват всички водачи на опозицията, атакуват домовете на фамилиите им, отвличат публицистите от анти-Трухильо придвижването. Цялата наказателна акция носи повече суматоха и боязън в жителите, в сравнение с всеки различен опит за принудително лишаване на властта. С издигането на Рафаел за президент, Доминиканската република ще бъде подчинена повече от 30 години.

Следващите 3 десетилетия са обвързани с безспорна тирания и експанзия. Всичко се прави в името на президента, поставя се сериозен надзор на петролния бизнес, циментира се производството и систематизиране на храните, а корупцията процъфтява. Подобна покруса се развива и в една друга точка – Фидел Кастро към този момент мисли за разновидности и концепция за премахването на Батиста. Труфильо предлага на Батиста най-различни военни помощи, с цел да може Кастро да бъде спрян, само че тази връзка в никакъв случай не съумява да се задържи.

Рафаел ще назовава своя сътрудник „ този тъп сержант “ и ще го наскърбява при всяка допустима обстановка, само че и това не носи дивиденти. По-големият проблем е, че Кастро също не е толкоз обичан. Рафаел изпраща оръжия до придвижванията против Кастро, само че през 1959 година с настъпването на новата година, Кастро повежда своите революционери и съумява да постави завършек на Батиста и неговите придвижвания. Кастро няма да не помни доброжелателя си и ще върне жеста, освен това доста автентично.

На 14 юни 1959 година един аероплан ще излети от Куба и ще се насочи към Доминиканската република. На борда има 225 мъже, водени от Енрике Моя и кубинеца Делико Очоа, двамата са близки другари на Кастро и идват с една задача – да се приготвят за инвазия. На борда има даже американци, само че те няма да съумеят да реализират нищо. В момента, в който колесниците допрян горещия асфалт, армията ще чака всички пасажери. При опит за задържане, повече от 30-40 души ще съумеят да избягат.

Седмица по-късно ще се появи нова група нападатели, доближили се благодарение на яхти, ескортирани от кубински бойни лодки. Преди даже да се стигне до акостиране, доминиканците взривяват и двете лодки на части. Трухильо изпраща своя роден наследник и го кара да не се връща без плячка. В рамките на идващите седмици, всеки един от оживелите бойци ще бъде хванат и погубен по изключително нечовечен метод. Използват Военновъздушни сили на Доминикана, пандизчиите се качват на пасажерски аероплан и по-късно са хвърляни от рискова височина.

Всеки идващ опит за събаряне от власт ще се преписва на Фидел Кастро, само че той самият има единствено един подобен, всички останали действия са проведени от локалните феодали, които не могат да търпят диктатора.

Трухильо счита да отвърне на удара и даже приготвя проекти за инвазия против Куба. Преди да се стигне до сходни дейности, консулството на островната страна ще приключи вечно всички дипломатични връзки. Мерките за офанзива идват с още проблеми, Ромуло Бетанкорт също не харесва новия водач на Доминикана.

Ромуло е президент на Венецуела и знае кой тъкмо го е поръчал в Хавана, когато е на отмора. Опитът за продупчване на кожата с отрова ще бъде обезвреден. До 1960 година Рафаел има двама съперника – Кастро и Бетанкорт. Тъй като Кастро е прекомерно надалеч, Ромуло ще бъде изправен в една напълно друга посока. По време на годишния церемониал на армията в Каракас, президентът е обект на атентат. Експлозия с мощ от 65 кг тротил ще се взриви покрай ескорта му. Един човек умира, до момента в който самият президент е единствено с изгаряния по ръцете.

Очевидно е за всички, че Рафаел би трябвало да си върви, изключително откакто се пробва да се разправи с всички и се трансформира в обект на по-голяма опасност. Американският президент Айзенхауър дава зелена светлина за премахването на водача на Доминикана и даже го разказва като по-лош от Кастро.

През 1960 година се дава зелена светлина за подкрепяне на доминиканските дисиденти, които се готвят за свалянето на Трухильо и установяването на нов режим. През пролетта на същата година стартира работа на американския консул, който търси имената на тези, почтени да поведат тази гражданска война. Революционерите желаят снайпери, само че по това време е мъчно да се доставят. Джоузеф Фарланд предава информацията на своята страна, само че задачата му изтича и би трябвало да съобщи връзката на Хенри Диърборн, който да продължи своята задача. Той подсигурява на бунтовниците, че ще има подмолна помощ, само че не и открита помощ, както множеството са очаквали.

Централно разузнавателно управление на САЩ изпраща през лятото избрани оръжия, само че в доста по-малък брой, в сравнение с поискания. Изпратени са 12 стерилни пушки с оптика и към 500 патрона. През август завършва формалната дипломатическа връзка сред Доминикана и Съединени американски щати, посланикът остава единствената връзка за придвижване на армията. За страдание посолството ще рапортува, че момента за гражданска война е съвсем неосъществим, а най-вероятно в бъдеще ще има опити, само че тъкмо в този момент е съвсем невероятно. В Централно разузнавателно управление на САЩ идва ново искане за изпращането на 300 пушки и револвери, амуниции и гранати. Изпратена е даже бомба с дистанционно управление, която да реши проблемите на всички бойци.

През 1961 година Кенеди ще поеме цялата задача и ще се координира с Централно разузнавателно управление на САЩ по тематиката. Преди издънките в Залива на прасетата, Кенеди скрито изпраща леки картечници, револвери и карабини в Доминиканската република.

Оставени са 3 полу-автоматични М-1 карабини в посолството, тъкмо преди да бъдат прекратени връзките. Те са раздадени на 31 март 1961 година Пушките минават от ръка на ръка и най-после стигат до ръцете на Антонио де ла Маза. На 15 февруари 1961 година ще бъдат предадени нови данни за атентата против Рафаел. Подземният свят показва, че ще има опасности, само че има задоволително водачи, които биха поискали помощ от Централно разузнавателно управление на САЩ и позволение за деяние. Това може да се случи с малко повече оръжие.

Проблемът е, че Кенеди не желае втори несполучлив опит, изключително откакто Куба се е нагнетила. Направени са опити да се спре атентата, само че самите революционери не желаят повече да живеят с този деспот. В края на април, посланикът изпраща незабавно известие, че убийството на Трухильо ще бъде плануван за първата седмица на май. Провеждат се диалози с де ла Маза, който получава въпросното оръжие.

На 30 май се дава информация от сътрудник на бунтовниците, работещ в гаража на Трухильо. Той ще съобщи информация на Маза, Салвадор Естрела, Антонио Имберт и Гарсия Гереро, че вечерта Рафаел ще върви при своята другарка Мона Санчез. Мъжете са събрали своите револвери, револвери и рязани карабини, както и двете полу-автоматични пушки, които са изпратени от Централно разузнавателно управление на САЩ. Пътят на Трухильо минава през автомагистралата на Сан Кристобал. Господата завардват пътя към 8 часа вечерта.

Трухильо потегля към 10 вечерта със своя Chevrolette. Избрана е точка на пътя, където има минимум придвижване. Именно там е открит огън и 30 патрона пробиват купето на автомобила. Шофьорът на Трухильо се пробва да отговори на огъня с автомат. Тежко раненият президент се пробва да избяга от колата и се оглежда за убийците си. Де ла Маза и Имберт откриват огън и оставят диктатора без късмет да противодейства. Застрелян е на място и умира. Конспираторите товарят тялото в багажника на кола и я паркират единствено на няколко пресечки от американското посолство.

След убийството, всички се пръскат в разнообразни точки на страната, пробвайки се да избягат огромното гонене, което ще стартира единствено часове след въпросния атентат. За страдание ще пристигна време на Рамфис, който е наследил всички умения от своя наследник и взема решение да потърси убийците и да им даде нужното. Всички са екзекутирани и превърнати в храна на акулите.

Американският консул ще отговори, че към този момент няма значение дали има сполучлив атентат или не, по-важното е да не се стигне до американците. Малко по-късно всички останали американски дипломати напущат Санто Доминго.

Рамфис Трухельо няма да има доста съществени триумфи. До септември 1961 година е в борба с Хуакин Балагуер. Възможността за основаване на съдружно държавно управление скоро ще се трансформира в митинг и ще погне всички. Рамфис напуща страната си с милиони долари, полезности и други облаги, с които да живее като цар.

Следва серия от най-различни протести в Санто Доминго до 1965 година Американското посолство публично предава на Вашингтон, че към този момент са се появили комунистически детайли, които се борят за властта. Президентът Линдън Джонсън изпраща мощ от 22 хиляди американски бойци за възобновяване на реда. Няма комунисти и цялата акция се осъжда съществено от Латинска Америка. Рафаел ще бъде преследван по най-различни способи, с цел да не успее да се върне назад в Доминикана и да я трансформира в още една Куба.