Как така 46 г. пр.н.е. е най-дългата година в историята – 445 дни
Има години, които като че ли минават за нула време, има и години, които се проточват постоянно. А има и 46 година пр.н.е. – която продължава 445 дни, с 80 дни повече от нормално.
И по този начин, за какво е толкоз дълга? Годините са времето, за което Земята прави една обиколка към Слънцето и се връща в случайно определената от нас точка, която е избрана за начало на новата година. Календарите ни са опит да разделим годината на части (месеци, седмици, дни) за наше лично улеснение.
Макар да сме към този момент много положителни в съвпадането на орбиталната с календарната година, като даже към този момент сме добавили „ високосни секунди “, с цел да се синхронизират нещата, по-ранните календари, разбираемо, не са били толкоз ефективни…
Преди Юлианският календар да бъде въведен от Юлий Цезар, римската година е изглеждала много по-различно и е съдържала единствено четири месеца (март, юли, октомври и май) с по 31 дни. Останалите са били по-кратки – по 29 дни, като се изключи странния февруари с 28. В резултат на това календарът бързо се разминава с придвижването на Земята към Слънцето и към 200 година прочие н. е. към този момент е толкоз смутен, че съвсем цялостно затъмнение, което се случва на 14 март, е записано като случило се на 11 юли.
На всеки няколко години е трябвало да се прибавя „ интеркаларен месец “, наименуван Мерцедоний, с цел да се противодейства на отклонението.
Това не е добър метод за контролиране на календар. Макар че Мерцедоний се употребява за сполучливо за задачите си, с него може да се злоупотребява политически. Понтифекс Максимус и Колегията на понтифексите имали право да трансформират календара и от време на време употребявали тази си дарба за удължение на нечий мандат. Ако си мислите, че в този момент политиката е мръсна работа…
По-късно Юлий Цезар се пробва да поправи тази неразбория, като вкарва Юлианския календар през 45 година пр.н.е., добавяйки един или два дни в края на всички по-кратки месеци (с изключение на странния февруари), с цел да направи общия брой дни в годината по-познатите 365.
„ След това той се заема с реорганизацията на страната и реформира календара, който заради небрежността на понтифексите от дълго време към този момент е толкоз негоден, че празниците на реколтата не се организираха през лятото, а тези на гроздобера – през есента; и приспособява годината към хода на слънцето, като я прави триста шестдесет и пет дни, отстранява Мерцедоний и прибавя високосния ден на всяка четвърта година “, написа римският историк Светоний в „ Животът на Юлий Цезар “.
Но преди новият календар (донякъде) да оправи нещата, има още един проблем за решение – годината към момента не е била съобразена със сезоните. За да поправи това, Цезар прибавя няколко месеца към 46 година прочие Хр.
„ Освен това, с цел да може вярното отчитане на сезоните да стартира от идващите календи [първият ден от месеца по римския календар] на януари, той вмъква два други месеца сред тези на ноември и декември “, написа Светоний, „ затова годината, в която били направени тези ограничения, била година с петнадесет месеца, в това число интеркаларния месец, който принадлежал на тази година съгласно предходния бит. “
В резултат на това 46 година прочие н. е. се трансформира в най-дългата година в историята – 445 дни, и от време на време е наричана annus confusionis или „ годината на объркването “.
