В периода 1-6 юли 2021 г. социологическа агенция Спектър“ е

В интервала 1-6 юли 2021 година социологическа организация „ Спектър “ е провела експресно социологическо изследване за вписване на настройките в средата на формалната предизборна акция за идния български парламент. На основата на получените данни, могат да се откроят следните съществени трендове и характерности в средата на акцията: Индикациите за висока изборна интензивност са налице. Решилите твърдо, че ще гласоподават са се повишили от средата на акцията и към този момент са 50,1 % от интервюираните. Тази наклонност демонстрира, че на изборите в неделя борбата ще е освен между „ твърдите ядра “ на партиите, а в нея ще вземат участие по-широк кръг гласоподаватели. Това прави борбата извънредно забавна и частично мъчно предвидима по отношение на крайния резултат. В поддръжка на тази наклонност се вижда и понижение на далите отговор, че не са решили още дали да гласоподават са 5,3 %. Реално това са гласоподаватели с капацитет, които в случай че бъдат стимулирани да гласоподават в неделя, могат съществено да наклонят силите в една или друга посока. Хората, които са изразили изрично мнение, че няма да гласоподават са 40,20%, което също е нарастване с към 2 % от средата на предизборната акция. Това са гласоподавателите, които не виждат в политическите послания своите хрумвания и решения в персонален проект, само че са и разочаровани от политическия артикул, който им се предлага на този предварителен избор. За ГЕРБ заявяват поддръжка 21,20 % от респондентите. Разликата им от „ ИТН “ е алегорична, в границите на стохастичната неточност, и е изцяло допустимо да останат втори. „ Войната “, която води служебното държавно управление с някогашния министър председател, продължава да натрупа негативи за имиджа както на Борисов, по този начин и на неговата групировка. Тенденцията е към отлив на гласове, само че на този стадий не толкоз забележителен. За удържането на редиците несъмнено има основна роля някогашният министър председател. Той посети на терен доста от неговите последователи, конфронтира се с Радев и Рашков, което води до сгъстяване на редиците на ГЕРБ. Независимо дали ГЕРБ ще бъде първа или втора политическа мощ на тези изболи, тя ще е главен състезател през новия политически сезон. Другият кандидат за първото място Има Такъв Народ повишава осезаемо доверието към себе си - 20,40%. Разликата с ГЕРБ е стопена от продължаващото дискредитиране на някогашните управленци. Очертава се по този начин, че партията на Слави Трифонов се трансформира в привлекателен център за всички, които желаят да видят края на ерата „ Борисов “. Това е удобна обстановка за шоумена и към този момент той сполучливо играе тази роля пред българския гласоподавател. Много от решилите да гласоподават може действително да не са последователи на тази нова групировка, само че ще я поддържат, с цел да не се върне Борисов в ръководството още веднъж. Ако трендовете се запазят и в последните два дни от акцията, има действителни предпоставки Има Такъв Народ да победи. Българска социалистическа партия все още продължава да приказва единствено на своите симпатизанти и последователи. Столетницата се употребява с доверието на 14,80% от респондентите. Партията на Нинова, продължава да е в застой. В последните си медийни изяви ръководителят на левицата се конфронтира с Има Такъв Народ, най-много към месните избори в Благоевград. Това държание по-скоро затваря порти за бъдещи общи дейности на Българска социалистическа партия с „ партиите на митинга “. Левицата не може да убеди обществеността в различните си дейности по отношение на ГЕРБ. „ Демократична България “ продължава да натрупа доверие. Със своите 12,30% групировката на Христо Иванов има съществени шансове да реализира по-силен резултат от постоянните парламентарни избори на 4 април. Либералното придвижване се пробва да разчупи облика си на партия фокусирана само в София. Силното наличие на Демократична България демонстрира развой на разтваряне към по-широк кръг от гласоподаватели. Дори в обществените мрежи имаше мощно обръщение към северозападна България, което може да се регистрира, като сериозен опит за пробив в мисленето на тази групировка. Движение за права и свободи със своите 11% се обрисува като постоянен стожер и в идващия парламент. Повишаването на доверието към партията се дължи на дейната акция на терен от страна на Карадайъ. Освен сериозното наличие в по дребните обитаеми места, се вижда и сериозна организация, фокусирана върху гласовете от Турция, Западна Европа и Америка. Напълно реалистична е хипотезата новият парламент да е формиран от седем партии. „ Изправи се! Мутри вън! “ държи постоянен резултат от 5,1%. Това се дължи на силата и наличието на терен на Мая Манолова, Татяна Дончева и Николай Хаджигенов, които интензивно обикалят и се срещат със свои последователи. Говореното против някогашния министър председател и неговата партия също прибавят гласове. Българските патриоти (ВМРО, Воля, НФСБ) събират 5,3%. Основна роля за това има политическа стратегия, която е ориентирана към повече обществена поддръжка и придобивки, само че въпреки това, се пробват да показват имидж на уравновесен и предвидим сътрудник в новия парламент. Проблем за тях обаче може да се окаже мобилизацията на последователите им в изборния ден, което би могло да ги остави под 4-процентната преграда. Под чертата в края на акцията са „ Възраждане “ с 2,0%, партията на Жан Виденов - 1% и „ Българско лято “ -1,3%. Тук изненадите стават все по малко евентуални.