Наука, или пет трабанта за един ролс-ройс
В пазарната стопанска система пет трабанта не вършат един ролс-ройс. Такава замяна не би била равностойна. Но това към момента е допустимо в българската просвета и е един от правилата на кариерното израстване.
Според Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав няколко отчета от научни конференции, оповестени в нереферирани редактирани групови томове (от национални научни конференции), са равностойни на публикации в научни списания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация (като SCOPUS).
Не би имало сериозен проблем, в случай че имаше гаранция за качеството на изявленията от български научни конференции. Но това не е по този начин.
Най-малкото тъй като в множеството сборници от български научни конференции може да се срещне следният текст: " Публикуваните отчети не са редактирани и поправени. Авторите им носят цялостната отговорност за наличието, оригиналността и за неточности, позволени по тяхна виновност. "
Какво значи, че научните издатели на сборници от български конференции споделят, че създателите на изявления носят цялостната отговорност за " оригиналността " на техните изявления. Това значи, че няма надзор за плагиатство и също по този начин няма надзор за теоретичен принос на изявленията. Тоест през 2019 година можеш да публикуваш теоретичен отчет с " значимия " извод, че силата от възобновими енергийни източници е потребна за околната среда и има позитивно въздействие за икономическия напредък. Ами това е известно на човечеството към този момент от най-малко 50 години. Да, само че съгласно чл.1а, ал.1 Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав то ще ти донесе точки и надлежно опция за израстване в научната кариера.
Какви са обстоятелствата? През 2018 година в секция " Икономически науки " при Съюза на учените в България се организира полемика на тематика каква е успеваемостта и приноса на провежданите научни конференции в България на икономическа тема. Дискусията беше управлявана от проф.д.ик.н. Р. Чобанова. Резултатите бяха оповестени в сп. " Икономическа мисъл ", издавано от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките (Чобанова и Ножаров, 2018). Информационното обезпечаване на полемиката е основано върху 300 обществено налични отчета от сборниците с изявления от 9 научни конференции, за които има информация, че са извършени през 2016 година от 12 университета и научни институции, упълномощени по стопански науки от Националната организация за оценяване и акредитация /НАОА/.
Кои са главните проблеми,
разпознати в полемиката
Първо, една трета от оповестените научни отчети не съдържат съответни заключения и рекомендации, което прави практическата им употреба незначителна и основава подозрение в тяхната научна стойност.
Второ, една трета от оповестените научни отчети употребяват в огромна степен теоретична база, която е отпреди 1995 година и основава подозрение за техния теоретичен принос. Има риск да " откриват " нещо, което към този момент е намерено в международната научна литература.
Трето, има отчети с отклоняване от научния жанр или екзотични изказвания. Процентът отчети с екзотични заглавия от позиция на икономическата доктрина не е висок - 2%. Но и подобен % е неприемлив за научни служащи с научна степен или научно звание.
Няколко образеца и къси мнения:
Заглавие: " Анализ на растежа на задграничния туризъм в България през интервала януари-юли 2016 година " Коментар: Летният туристически сезон в България стартира през май и приключва в края на септември. От средата на октомври стартира зимният, който приключва през март. Какви заключения е целял да направи създателят, откакто е определил шестмесечен интервал от януари до юли, който е единствено за една година и не се припокрива нито със зимния, нито с летния туристически сезон. Каква ще бъде научната или практико-приложната значителност на неговите заключения.
Могат да бъдат посочени и заглавия като " Рекламата в лоното на епистемологичната окупация " ;
Конферентни изявления с екзотични или неразбираеми стопански изказвания са 8% от общия брой на отчетите.
Пример:
" Според размера на компанията можем да посочим, че огромните компании в най-малка степен не реализират вложения в нововъведения. "
Коментар: не се схваща огромните компании имат ли позитивно отношение към вложенията, откакто в най-малка степен не ги реализират, или е противоположното.
Четвърто, има отчети, които " откриват " нещо, което към този момент е намерено и необятно възприето в международната научна литература, като не се нуждае от доказване:
Заглавие: " Висшето обучение - фактор за просперитета на националната ни стопанска система "
Коментар: Едва ли някой през 2016 година има подозрение, че висшето обучение е фактор за просперитета на националната стопанска система. Стратегията на Европейски Съюз за образован, резистентен и приобщаващ напредък - " Европа 2020 ", още през 2010 година изисква от страните - членки на Европейски Съюз, да подобрят качеството на образованието, да се подобрят достиженията в региона на научните проучвания и те да бъдат на практика използвани. Тоест още през 2010 година Европейският съюз е възприел като публична политика основаването на " стопанска система на знанието ", а в България през 2016 година в научна обява се потвърждава, че висшето обучение е фактор за стопански разцвет.
Заглавие: " Концепцията за иновация като изискване за реализиране на конкурентно преимущество "
Коментар: Тази идея е възприета доста от дълго време в международната просвета (Porter and Stern 2001).
Може да се каже, че 10% от отчетите включват екзотични или към този момент потвърдени тематики (тези), което е притеснително висок % за разбор, разглеждащ проучвания на научни служащи, които имат научна степен.
Пето, качеството на употребяваната статистическа информация в научните изявления.
Според данните единствено една пета от отчетите съдържат графики и таблици с данни, получени от лични калкулации на създателите. Буди безпокойствие фактът, че половината от изявленията съдържат графики и таблици без никаква спомагателна обработка от създателите. Данните са напряко пренесени от Националния статистически институт, Евростат или други известни статистически бази-данни, които могат да генерират автоматизирано таблици и графики. Това води до липса на автентичност и теоретичен принос на изявленията.
Шесто, уместност на цитирането.
Почти една пета от отчетите нямат представен нито един източник. В интернационалната процедура това значи изобретение на нова доктрина, създаваща нова научна школа. В множеството изявления в най-престижните международни стопански научни издания имат по 10 и повече литературни източника. Дори и в научните писания с присъдена Нобелова премия има най-малко по няколко. Това значи, че има създатели с изявления от български научни конференции, които евентуално са над това научно равнище.
В допълнение още 8% от отчетите имат сред 1 и 3 литературни източника, а 24% от отчетите са с ексцентрично или ненапълно изложение на литературните източници, което изключва или затруднява тяхната инспекция от читателите.
Може да се одобри, че повече от една четвърт от изявленията имат сериозен проблем с цитирането, което слага под подозрение тяхната автентичност и теоретичен принос.
Седмо, преразкази на обществени документи-закони, наставления, тактики.
Една четвърт от отчетите преразказват обществени документи на национални институции или на институции на Европейски Съюз, Организация на обединените нации или други интернационалните организации. Тези проучвания не съдържат сериозен разбор на обсъжданите документи, нито съдържат съответни заключения и рекомендации. Информирането посредством преразказване не подхожда на научни изявления, а на медийни. Но даже и в медийните изявления има сериозен разбор.
Научната стойност на такива преразказвателни научни изявления е, меко казано, съмнителна. Със сигурност те нямат автентичност и теоретичен принос.
В умозаключение общият извод е, че пред програмните и научни комитети на провежданите стопански научни конференции стоят редица значими задания. Не може върху корицата на теоретичен алманах просто да се напише: " Публикуваните отчети не са редактирани и поправени. Авторите им носят цялостната отговорност за наличието, оригиналността и за неточности, позволени по тяхна виновност. " В това ли се заключава работата на програмните и научни комитети на провежданите стопански научни конференции в България?
Може ли, до момента в който няма гаранция за качеството на отчетите от научни конференции в България, няколко конферентни отчета да са равностойни на обява в SCOPUS и това да служи за трамплин за научно израстване?
В пазарната стопанска система пет трабанта не са равни на един ролс-ройс. Петте трабанта си остават пет трабанта, а ролс-ройсът, въпреки и един, си остава ролс-ройс.
1.Чобанова Р. и Ножаров Щ. (2018). Икономически проблеми и решения в научните конференции в България. сп. " Икономическа мисъл ", 63 (5), 117-134.
Гл.ас. доктор Щерьо Ножаров е секретар на секция " Икономически науки " при Съюза на учените и постоянен учител в катедра " Икономикс " на УНСС. Автор е на научни изявления, които са реферирани и индексирани в международни осведомителни запаси като SCOPUS (Elsevier). Цитиран е в Web of Science.През 2018г. е представен като създател с самостоятелен принос за основаването на Доклада на Организация на обединените нации за международния обществен бранш: " United Nations, 2018, Working Together: Integration, institutions and the Sustainable Development Goals, World Public Sector Report 2018, Division for Public Administration and Development Management, Department of Economic and Social Affairs, (DPADM), New York, April.,ISBN: 978-92-1-123207-3 ". Заедно с Р. Чобанова е създател на " Икономически проблеми и решения в научните конференции в България ". сп. " Икономическа мисъл ", 63 (5), 117-134 /2018 г./
Според Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав няколко отчета от научни конференции, оповестени в нереферирани редактирани групови томове (от национални научни конференции), са равностойни на публикации в научни списания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация (като SCOPUS).
Не би имало сериозен проблем, в случай че имаше гаранция за качеството на изявленията от български научни конференции. Но това не е по този начин.
Най-малкото тъй като в множеството сборници от български научни конференции може да се срещне следният текст: " Публикуваните отчети не са редактирани и поправени. Авторите им носят цялостната отговорност за наличието, оригиналността и за неточности, позволени по тяхна виновност. "
Какво значи, че научните издатели на сборници от български конференции споделят, че създателите на изявления носят цялостната отговорност за " оригиналността " на техните изявления. Това значи, че няма надзор за плагиатство и също по този начин няма надзор за теоретичен принос на изявленията. Тоест през 2019 година можеш да публикуваш теоретичен отчет с " значимия " извод, че силата от възобновими енергийни източници е потребна за околната среда и има позитивно въздействие за икономическия напредък. Ами това е известно на човечеството към този момент от най-малко 50 години. Да, само че съгласно чл.1а, ал.1 Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав то ще ти донесе точки и надлежно опция за израстване в научната кариера.
Какви са обстоятелствата? През 2018 година в секция " Икономически науки " при Съюза на учените в България се организира полемика на тематика каква е успеваемостта и приноса на провежданите научни конференции в България на икономическа тема. Дискусията беше управлявана от проф.д.ик.н. Р. Чобанова. Резултатите бяха оповестени в сп. " Икономическа мисъл ", издавано от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките (Чобанова и Ножаров, 2018). Информационното обезпечаване на полемиката е основано върху 300 обществено налични отчета от сборниците с изявления от 9 научни конференции, за които има информация, че са извършени през 2016 година от 12 университета и научни институции, упълномощени по стопански науки от Националната организация за оценяване и акредитация /НАОА/.
Кои са главните проблеми,
разпознати в полемиката
Първо, една трета от оповестените научни отчети не съдържат съответни заключения и рекомендации, което прави практическата им употреба незначителна и основава подозрение в тяхната научна стойност.
Второ, една трета от оповестените научни отчети употребяват в огромна степен теоретична база, която е отпреди 1995 година и основава подозрение за техния теоретичен принос. Има риск да " откриват " нещо, което към този момент е намерено в международната научна литература.
Трето, има отчети с отклоняване от научния жанр или екзотични изказвания. Процентът отчети с екзотични заглавия от позиция на икономическата доктрина не е висок - 2%. Но и подобен % е неприемлив за научни служащи с научна степен или научно звание.
Няколко образеца и къси мнения:
Заглавие: " Анализ на растежа на задграничния туризъм в България през интервала януари-юли 2016 година " Коментар: Летният туристически сезон в България стартира през май и приключва в края на септември. От средата на октомври стартира зимният, който приключва през март. Какви заключения е целял да направи създателят, откакто е определил шестмесечен интервал от януари до юли, който е единствено за една година и не се припокрива нито със зимния, нито с летния туристически сезон. Каква ще бъде научната или практико-приложната значителност на неговите заключения.
Могат да бъдат посочени и заглавия като " Рекламата в лоното на епистемологичната окупация " ;
Конферентни изявления с екзотични или неразбираеми стопански изказвания са 8% от общия брой на отчетите.
Пример:
" Според размера на компанията можем да посочим, че огромните компании в най-малка степен не реализират вложения в нововъведения. "
Коментар: не се схваща огромните компании имат ли позитивно отношение към вложенията, откакто в най-малка степен не ги реализират, или е противоположното.
Четвърто, има отчети, които " откриват " нещо, което към този момент е намерено и необятно възприето в международната научна литература, като не се нуждае от доказване:
Заглавие: " Висшето обучение - фактор за просперитета на националната ни стопанска система "
Коментар: Едва ли някой през 2016 година има подозрение, че висшето обучение е фактор за просперитета на националната стопанска система. Стратегията на Европейски Съюз за образован, резистентен и приобщаващ напредък - " Европа 2020 ", още през 2010 година изисква от страните - членки на Европейски Съюз, да подобрят качеството на образованието, да се подобрят достиженията в региона на научните проучвания и те да бъдат на практика използвани. Тоест още през 2010 година Европейският съюз е възприел като публична политика основаването на " стопанска система на знанието ", а в България през 2016 година в научна обява се потвърждава, че висшето обучение е фактор за стопански разцвет.
Заглавие: " Концепцията за иновация като изискване за реализиране на конкурентно преимущество "
Коментар: Тази идея е възприета доста от дълго време в международната просвета (Porter and Stern 2001).
Може да се каже, че 10% от отчетите включват екзотични или към този момент потвърдени тематики (тези), което е притеснително висок % за разбор, разглеждащ проучвания на научни служащи, които имат научна степен.
Пето, качеството на употребяваната статистическа информация в научните изявления.
Според данните единствено една пета от отчетите съдържат графики и таблици с данни, получени от лични калкулации на създателите. Буди безпокойствие фактът, че половината от изявленията съдържат графики и таблици без никаква спомагателна обработка от създателите. Данните са напряко пренесени от Националния статистически институт, Евростат или други известни статистически бази-данни, които могат да генерират автоматизирано таблици и графики. Това води до липса на автентичност и теоретичен принос на изявленията.
Шесто, уместност на цитирането.
Почти една пета от отчетите нямат представен нито един източник. В интернационалната процедура това значи изобретение на нова доктрина, създаваща нова научна школа. В множеството изявления в най-престижните международни стопански научни издания имат по 10 и повече литературни източника. Дори и в научните писания с присъдена Нобелова премия има най-малко по няколко. Това значи, че има създатели с изявления от български научни конференции, които евентуално са над това научно равнище.
В допълнение още 8% от отчетите имат сред 1 и 3 литературни източника, а 24% от отчетите са с ексцентрично или ненапълно изложение на литературните източници, което изключва или затруднява тяхната инспекция от читателите.
Може да се одобри, че повече от една четвърт от изявленията имат сериозен проблем с цитирането, което слага под подозрение тяхната автентичност и теоретичен принос.
Седмо, преразкази на обществени документи-закони, наставления, тактики.
Една четвърт от отчетите преразказват обществени документи на национални институции или на институции на Европейски Съюз, Организация на обединените нации или други интернационалните организации. Тези проучвания не съдържат сериозен разбор на обсъжданите документи, нито съдържат съответни заключения и рекомендации. Информирането посредством преразказване не подхожда на научни изявления, а на медийни. Но даже и в медийните изявления има сериозен разбор.
Научната стойност на такива преразказвателни научни изявления е, меко казано, съмнителна. Със сигурност те нямат автентичност и теоретичен принос.
В умозаключение общият извод е, че пред програмните и научни комитети на провежданите стопански научни конференции стоят редица значими задания. Не може върху корицата на теоретичен алманах просто да се напише: " Публикуваните отчети не са редактирани и поправени. Авторите им носят цялостната отговорност за наличието, оригиналността и за неточности, позволени по тяхна виновност. " В това ли се заключава работата на програмните и научни комитети на провежданите стопански научни конференции в България?
Може ли, до момента в който няма гаранция за качеството на отчетите от научни конференции в България, няколко конферентни отчета да са равностойни на обява в SCOPUS и това да служи за трамплин за научно израстване?
В пазарната стопанска система пет трабанта не са равни на един ролс-ройс. Петте трабанта си остават пет трабанта, а ролс-ройсът, въпреки и един, си остава ролс-ройс.
1.Чобанова Р. и Ножаров Щ. (2018). Икономически проблеми и решения в научните конференции в България. сп. " Икономическа мисъл ", 63 (5), 117-134.
Гл.ас. доктор Щерьо Ножаров е секретар на секция " Икономически науки " при Съюза на учените и постоянен учител в катедра " Икономикс " на УНСС. Автор е на научни изявления, които са реферирани и индексирани в международни осведомителни запаси като SCOPUS (Elsevier). Цитиран е в Web of Science.През 2018г. е представен като създател с самостоятелен принос за основаването на Доклада на Организация на обединените нации за международния обществен бранш: " United Nations, 2018, Working Together: Integration, institutions and the Sustainable Development Goals, World Public Sector Report 2018, Division for Public Administration and Development Management, Department of Economic and Social Affairs, (DPADM), New York, April.,ISBN: 978-92-1-123207-3 ". Заедно с Р. Чобанова е създател на " Икономически проблеми и решения в научните конференции в България ". сп. " Икономическа мисъл ", 63 (5), 117-134 /2018 г./
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ