В Папуа Нова Гвинея, Индонезия и Австралия живее най-опасната птица

В Папуа Нова Гвинея, Индонезия и Австралия живее най-опасната птица в света. Това е казуарът. Тя е и третата най-голяма жива птица през днешния ден. Смята се, че най-ужасяващата гибел в дивата природа е тъкмо гибелта, породена от казуар.

Гигантската птица има злобен манталитет и в случай че бъде предизвикана, тя атакува като рита с крайник или забива дългия нокът на междинния си пръст в жертвата си, с което му нанася остра рана и предизвиква постоянно гибел.

Въпреки това казуарът е единствената птица, опитомявана от локалните поданици като домашно животно преди идването на европейците в Австралия. Освен това странният жител на Австралия бяга с удивителна скорост от 50 километра в час, скача на височина от 1. 5 метра, плува чудесно и прекосява реките, даже излиза в океана.

Агресивното животно в действителност е много срамежливо към хората и бърза да се скрие преди индивидът да разбере, че е навлязъл в територията му. Цялото това необикновено несъгласие от обстоятелства основава голям интерес към огромната и малко позната отвън родините си места си птица. Днес се отглежда и в зоологически градини.

Класификация на казуара

Казуарите, с латинско наименование Casuarius, са едри птици от фамилията на Казуароподобните. Името им идва от локалните езици в Индонезия и значи рогата птица. Причина за това наименование е костен тумор на главата на птицата.

Тези пернати са част от групата на щраусовите птици, включваща също ему, щрауси, птицата киви, нанду, изчезналите мосове и птицата-слон.

Познати са три типа:

- Южен казуар - максимален от всички. Възрастните доближават до 160 сантиметра височина и 90 кг тегло. Той е третата най-висока и втората най-тежка птица в света.

- Северен казуар - има оранжев пръстен към врата. Висок е до 140 сантиметра и тежи до 70 кг.

- Казуар-джудже - най-малкият тип. Висок е към 100 сантиметра и тежи 45 кг.

Съществуват подвидове, само че самостоятелните вариации, възрастовите промени, оскъдната популация и разселването заради търговски аргументи пречат те да се валидират.

Произход на казуара

Еволюционната история на казуара, както и на останалите щраусови птици, не е добре проучена. Австралия оповестява за изкопаеми типове, само че това не е добре проучена зона и има опция фосилите да принадлежат на праисторическия Емуариус, който е бил първичен емус, наподобяващ казуар.

Смята се, че всички щраусови птици произлизат от суперконтинента Гондвана, който се отделил преди 180 милиона години. Проучванията демонстрират, че казуарите не престават да се развиват по-късно обособяване до постигане на актуалното си положение.

Как наподобява казуарът?

Казуарът е едра птица, която се крие в дълбоките елементи на гората. Женските са по-големи и по-ярко оцветени. Имат обагрена в яркосиньо шия и торбичка под клюна, която най-често е оцветена в алено. Оперението на птицата е черно.

Пернатото има дребни крила, перушината му е доста твърда. Краката му са мощни, с три пръста, като най-интересен е междинният. На него има здрав нокът, дълъг 125 милиметра. Този нокът е застрашителен, тъй като с краката си казуарът рита, когато е заплашен и може да нанесе смъртоносни рани с нокътя.

Казуарът няма опашни пера, само че имат покрита с твърда кожа каска на главата, която пораства с възрастта. Формата и размерът на това образувание е до 18 милиметра и зависят от типа птица. Кухата сърцевина на това образувание е обхванато от фини нишки, за които се счита, че имат акустична функционалност.

Смята се, че тази каска има вторична полова характерност. Смята се също като оръжие при разногласия за доминиране или пък за изтласкване на листните боклуци по време на набиране на храна.

Има съмнение, че каската усилва дълбоките звуци, т.е. служи за акустична връзка. Вероятно е да пази черепа при рухването на плодове от дърветата, под които се храни птицата.

Смята се, че междинната дълготрайност на живота им в дивата природа е от 40 до 50 години.

Местообитания на казуара

Смята се, че птиците са локални за влажните тропически гори на Нова Гвинея и околните по-малки острови, както и за североизточната част на Австралия.

Не е ясно дали някои популации са естествени, или са резултат от човешка търговия с млади птици, защото те впускат в храсталаците, саваната и блатистата гора. Тропическите области са желано местообитание.

Особености в размножаването на казуара

Казуарът е самотно живееща птица, като се изключи снасянето на ухажването, снасянето на яйца и от време на време взаимоотношението към питателните ресурси.

Мъжкият казуар пази територия към 7 квадратни километра за себе си и половинката си. Женските имат по-големи територии, припокриващи се с тези на няколко мъжки. Те се движат в няколко сателитни територии на разнообразни мъжкари и остават в границите на тези територии през по-голямата част от живота си. Чифтосват се с едни и същи или тясно свързани мъжки.

Ритуалите на свързване на двойките стартират с вибрационните звуци, предавани от женската. Мъжките си доближават и бягат с врат, паралелен на земята, като вършат придвижвания с главата си. Женската се доближава, мъжкият ляга на земята, а тя стъпва на гърба му за чифтосване. Често чифтосването се прави във водата.

Мъжките са по-толерантни един към различен, до момента в който женската не понася друга от своя пол.

Размножителният сезон е от май до юни. Женската снася 3 до 8 яркозелени или неясно зелено-сини яйца в листната постелка, готова от мъжкия. Яйцата са с размери от 9 до 14 сантиметра.

Мъжкият мъти яйцата в продължение на 50-52 дни, като прибавя или маха от постелята, с цел да контролира температурата. След това той пази пилетата, които остават в гнездото към 9 месеца.

Женската не се грижи за яйцата или пилетата, а се придвижва в границите на територията си, с цел да снася яйца в гнездата на други мъжки.

Хранене на казуара

Казуарът е плодояден главно, само че когато му попадне дребна плячка той става всеядна птица. Освен плодове, диетата му включва цветя, гъби, охлюви, инсекти, жаби, птици, риби, плъхове, мишки и мърша.

Плодовете на съвсем 26 типа растения са в диетата на казуара. Палмата, дивото, грозде, миртата са измежду растенията, чиито плодове не се пропущат от тази птица. Всяка птица пази дървото, от което се храни от другите и това продължава, до момента в който плодовете се изчерпат. Плодове даже като ябълки, банани се гълтам цели.

Някои забавни обстоятелства за казуара

Хората са склонни да хранят казуари от ръката си, само че това е рисково за тях, тъй като ги примамва в крайградските области. Там те могат да се срещнат с транспортни средства или кучета. Често взимат от храната на хората на пикник.

Дивите свине са опасност за оцеляването им, тъй като унищожават гнездата на казуара с яйцата.

В Австралия се организира годишен фестивал на казуара през септември.

Териториалността е една от най-важните характерности на казуара.

Някои общества в Нова Гвинея улавят пилета казуари и ги отглеждат като полуопитомени домашни птици за обреден продан като дарове и като храна.