Разказът за Моби Дик не е толкова измислен
В основата на популярния разказ на Херман Мелвил за белия кит Моби Дик лежи действителна история, разказана и оповестена през XIX век от Оуен Чейс (Owen Chase).
Той бил старши асистент на капитана на кораба „ Есекс “, който на 28 октомври 1820 година няколко пъти бил нападан от великански кашалот. Двадесет моряци се избавили на три дребни лодки, само че след дълги скитания единствено осем от тях се завърнали вкъщи.
Друг източник на сведения за романа е станала история, оповестена от откривателя Джеремая Рейнолдс (Jeremiah Reynolds) през 1838 година. В нея се споделя за кашалота албинос Моча Дик, който съгласно създателя съзнателно атакувал кораби и бил погубен в края на 30-те години на XIX век недалече от чилийския остров Моча.
Моча Дик бил най-известният кашалот на своето време. Съществуват повече от 100 свидетелства за неговите срещи с китоловци. Но, несъмнено, той не бил единственият бял кит в океана и не бил самичък в опитите да нападна своите преследвачи.
И въпреки всичко хората и още повече учените са привикнали да разделят думите на риболовците на две. Затова към евентуалната опция кашалот да удари челно транспортен съд или да го разбие на части постоянно се отнасяли с съмнение.
Съвременните кашалоти се явяват единствените представители на семейство Кашалотови и най-големите от зъбатите китове. Мъжките могат да доближат дължина 20 метра и да тежат до 50 тона.
Челото на кашалота съставлява необикновено образувание. В тази част на главата е ситуирана спермацетова торба. Именно наличието на този орган – течна лой – е било основната цел на китоловната индустрия при започване на XIX век.
Точното предопределение на спермацетовата торба и до през днешния ден не е напълно ясно. Според последни проучвания една от основните функционалности на този орган е ориентиране на звуковите талази в процеса на ехолокация. Съществуват и други версии – да вземем за пример присъединяване в регулирането на температурата на тялото, обезпечаване на плавателност, надзор на енергийния разход и обезценка на вероятните удари в процеса на брачни игри.
Но нито една от съществуващите хипотези не могла да потвърди, че главата на кашалота може да се употребява в качеството на оръжие, способно да нанесе обилни вреди на транспортен съд, превишаващ размери на животното четири-пет пъти, още повече да го потопи.
Първата концепция, че челото на мъжкия кашалот може да е еволюирало, в това число за потреблението му като оръжие (таран) е препоръчана от самия Оуен Чейс. Но тази догадка дълго била отхвърляна от учените заради евентуалната опция да се повреди вътрешният хидролокатор на животното, което не може да бъде позволено от природата. Съмненията се подкрепяли и от обстоятелството, че при наблюдаване на кашалоти не бил сниман нито един пълностоен таран сред две животни.
Но интернационален екип откриватели отпред с доктор Олга Панагиотопулу (Olga Panagiotopoulou) от университета на Куинсланд (University of Queensland) е съумял да получи подобен видеозапис.
За инспекция на главната догадка (възможностите за офанзива на кашалот против кораб) и за оценка на евентуалните последици от челния удар учените построили компютърен модел.
В обява на университета доктор Панагиотопулу споделя, че таранът може да докара до смъртоносно строшаване на черепа на кашалота, само че преградите в долната част на спермацетовата торба служат като амортизатори при удар.
Този механизъм съгласно учените може да е резултат от постепенен тим за предпазване на живота по време на брачни борби.
„ Макар че кашалотите не се бият постоянно, за самците от другите типове морски бозайници, да вземем за пример косатки или бутилконоси, както и доста наземни животни, по-конкретно козли или елени, сходни битки са нещо всекидневно – прибавя доктор Панагиотопулу. – И всички имат свои защитни механизми. “
Резултатите от проучването са оповестени в сп. PeerJ.
