Политиките за образованието: ново финансиране за училищата и по-малко учебници по предмет
В окончателния текст на управническата стратегия на новото съдружно държавно управление в бранш обучение се планува в границите на идната година да има промени в закона за професионалното обучение за възстановяване качеството на образованието и връзките с бизнеса. Сред незабавните ограничения са също проверка и актуализация на законовите и подзаконови нормативни актове, с цел да се преодолеят главните проблеми в приобщаващото обучение, недобрата съгласуваност сред институциите в предучилищното и учебно обучение, сред държавните и локални органи, доставчиците на обществени услуги, родителите, гражданския бранш.
Програмата планува за една година (2022- 2023) да се направи проверка и актуализация на законовите и подзаконови нормативни актове, уреждащи: Другите периоди в програмата със период до края на 2023 година са свързани с висшето обучение: " Дневник " разгласява цялостния текст на съглашението в частта му за обучение.
Какво планува текста на съдружното съглашение -
Кой е просветителният министър Николай Денков - тук
Как минаха договарянията по тематиката за образованието -
Приложение № 6: Образование
1. За цялата система
1.1.1. Ефективна осведомителна акция за имунизация, с цел да се обезпечи безвредно присъствено образование. Връщане на децата в учебно заведение и на студентите във висшите учебни заведения.
1.1.2. Деполитизация и възбрана на всякаква партийна активност, в това число посредством смяна в Закона за предучилищното и учебното обучение за неспособност за партийно влияние върху и от страна на РУО, шефовете и учителите. Подобряване на нормативната рамка за цивилен надзор.
1.1.3. Създаване на указател на българските деца в чужбина и указател на учените от български генезис в чужбина и създаване на национални стратегии за тяхната интеграция в български просветителни и научноизследователски начинания, както и за привличането им назад в България.
1.1.4. Създаване на Национална карта " Образование - просвета - стопанска система ", направена от страната, общините, синдикатите, браншовите организации и бизнеса.
1.1.5. Всички промени в образованието да се вкарват въз основата на апробирането им и на научно-обосновани и потвърдени практики. 1.1.6. Комуникация на настоящите проблеми в региона на образованието и науката, както и на предлаганите и взетите решения за превъзмогването им към учениците, родителите и учителите - на наличен език.
2. Предучилищно и учебно обучение
2.1. Общи
2.1.1. Съвместна работа за усилване на координацията и дейната активност на всички виновни институции за оптимално обгръщане в просветителната система (Механизъм за обхват).
2.1.2. Извършване на разбор на ресурсите и оценка на опциите за гарантиране на достъпа на всяко дете до качествено обучение и грижи в ранна детска възраст (0-3 години), както и до качествено предучилищно обучение (4-6 години).
2.1.3. Цялостен обзор на административните условия към учителите, комбиниран с цифровизация и синхронизация на другите регистри - цел: понижаване на административната тежест върху учителите.
2.1.4. Интелигентна цифровизация на образованието в синхрон с усилието за създаване на електронно ръководство. Изграждане на осведомителна и информационна среда, в която да се интегрират употребяваните все още цифрови просветителни принадлежности и данните, които те създават, както и средствата за административна връзка, електронен документооборот, електронни дневници, бази данни, регистри, кандидатстване, банкет, отчетност, препоръка, акредитация и други Тази среда би трябвало да разрешава оптимизация на събирането, структурирането и разбора на данните, както и сигурен автоматизиран продан на информация за да се улеснят ежедневните просветителни и административни действия, да се ръководи качеството и да се вземат управнически решения въз основата на данни.
2.1.5. Разработване на сложен проект за мотивацията като стратегическа цел и средство за учители, шефове, възпитаници и родители.
2.1.6. Оценка и надзор на качеството на образованието - посредством оценка на добавената стойност в съответното учебно заведение, с отчитане на съществени фактори от заобикалящата среда. Прилагане на математическо моделиране за оценка на добавената стойност.
2.1.7. Анализ на ролята и функционалностите на Националния инспекторат по образованието, разказани в Закона за предучилищното и учебното обучение.
2.1.8. Анализ на формата на националното външно оценяване и резултатите от него, както и тяхното отношение към развиването на компетентности. В резултат от разбора - преценка на нуждата от рационализиране на формата на националното външно оценяване.
2.1.9. Осигуряване на лятна подготовка на учениците за наваксване на дефицитите в образованието.
2.1.10. Анализ на следствията, в случай че се допусне повторение на четвърти клас.
2.1.11. Да се проучва опцията за обезпечаване на гъвкави образователни пътеки, както и на отвесна и хоризонтална проходимост на учениците в учебната система.
2.1.12. Осигуряване на повече благоприятни условия за психическа поддръжка в учебно заведение.
2.1.13. Нова система за стипендии за учениците.
2.1.14. Създаване на мрежа на гениите за поддръжка, следене на развиването им, стимулиране на оставането им в страната, опазване на връзката с тях при тръгване в чужбина.
2.1.15. Засилване уговорката на страната към българските учебни заведения в чужбина, включително неделните.
2.2. Учебно наличие и способи на преподаване
2.2.1. Пълен обзор на образователните стратегии и образователното наличие и съобразяването им със актуалните условия, с възрастовите особености на децата и учениците, с българската просвета, история и обичайни национални полезности с прибавен компетентностен метод.
В класическите дисциплини да бъде сменен университетският жанр с развиване на функционални компетентности. В новите дисциплини - включване на представители от практиката в разнообразни професионални области и научни посоки за от време на време възобновяване на материала. Достъпен език на наличието на образователните стратегии, учебниците и образователните пособия съгласно възрастовите особености. Развиване освен на основните просветителни компетентности, само че и на професионални, цивилен, обществени, за здравословен живот и други
2.2.2. Извършване на разбор по какъв начин най-ефективно да се включат публични групи и специалисти, с цел да дефинират какво е належащо да знаят и могат учениците, а учебните заведения да са виновни за методите на преподаване.
2.2.3. Осъвременяване на просветителните способи с взор към бъдещето на децата и насърчаване на компетентности - познания, умения, настройки и полезности, нужни в нашето съвремие и при бъдещата реализация и обществено включване на учениците.
2.2.4. Дигитализация и смяна на формите на преподаване, основаване и съчетание на разнообразни електронни запаси (започнат процес), който да се надгради с платформа за персонализирано образование.
2.2.5. Осигуряване на свободен за учениците и учителите достъп до национални и европейски просветителни запаси.
2.2.6. Включване на положителни практики от най-хубавите учители посредством видеозаснемане в действителна среда.
2.2.7. Развитие на новаторски просветителни технологии при деца и студенти със специфични просветителни потребности.
2.2.8. Анализиране на оптималния брой учебници по предмет за всеки клас и смяна в системата за оценяване пригодността на учебниците. Да се разиска опцията за обезпечаване на безвъзмездни учебници 1-12 клас.
2.2.9. Включване на информация за ромските и други общности в учебниците по история.
2.2.10. Отчитане на районните проблеми в образованието (например слабото притежаване на български език в някои региони).
2.2.11. Повишаване на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки възпитаник. Допълнителна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения.
2.2.12. Споделяне на събития от културния календар с финансиране от МОН за по-добро асимилиране на филантропичните предмети.
2.2.13. Създаване и развиване на Научен институт по образованието за научно обезпечаване на развиването на образованието. 2.3. Подкрепа и развиване на педагогическия състав
2.3.1. Да се проучват предстоящите преимущества и проблеми, в случай че учителската специалност се трансформира в контролирана.
2.3.2. Усъвършенстване на системата за асортимент на педагогическите експерти, включително и на шефовете. Разширяване на стажантската стратегия за студентите в педагогическите специалности за преподаване в учебно заведение. Изграждане на национална стратегия за попечителство на новодошлите учители в системата.
2.3.3. Фокус върху квалификациите на учителите и шефовете, от които има най-голяма потребност, включително за учебен мениджмънт, система за надзор на качеството на квалификациите и стимулиране на професионални просветителни общности.
2.3.4. Улесняване на достъпа на външни експерти по избрани образователни дисциплини в учебните заведения (не единствено професионалните).
2.3.5. Нова система за атестиране на учителите и шефовете, включваща оценяване на знанията и уменията на учениците на входа и изхода от съответния учебен стадий.
2.3.6. Анализ на опцията за въвеждане на мандатност на управителните фрагменти в образованието (директори на просветителни институции и началници на РУО), на методите за нейното осъществяване и на въздействието върху мотивацията им, като част от повсеместен механизъм за гарантиране на качеството.
2.4. Финансиране и материална база
2.4.1. Поддържане на учителската заплата на равнище 120-125% от междинната работна заплата за страната. Ежегодно актуализиране на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения и научните фрагменти по отношение на междинната заплата за страната.
2.4.2. Справяне с трайната недофинансираност на системата (например обвързване с Брутният вътрешен продукт - например 5% за приблизително обучение, 1% за висше обучение, 1% за просвета, обвързани с качеството.
2.4.3. Държавни вложения в образование и грижа от ранна детска възраст. Безплатни ясли и детски градини и обезпечаване на място за всяко дете по местоживеене.
2.4.4. Нов модел за финансиране на учебните заведения, който да бъде построен въз основата на действителни потребности, резултати и планово финансиране. Усъвършенстване на формулата за финансиране на учебните заведения с прибавен съставен елемент от оценката на добавената стойност. Парите да следват и качеството, отчитайки особеностите на учебните заведения и въздействието на разнообразни фактори (местоположение, материална база, режийни).
2.4.5. Включване на спомагателна съставния елемент в дотацията на учебното заведение, да вземем за пример съгласно квалификацията на учителите и класиране на учениците в олимпиади.
2.4.6. Национална стратегия за модерна материална база във всички учебни заведения и основаване на база за целодневна организация (отдих, спорт, интереси). Създаване на нужните условия за целодневна организация на образованието в учебно заведение и занимания по ползи. Национален приоритет - едносменен режим на образование.
2.4.7. Координирано финансиране посредством оперативни стратегии, Националния проект за възобновяване и резистентност, европейски средства. Интегриран механизъм за оценка на резултатите от финансирането.
Подобряване на успеваемостта на ИА " Програма за обучение ".
2.4.8. Осъвременяване на базите на Министерството на образованието и науката и осъществяване на летни и зимни лагери.
3. Професионално обучение
3.1.1. Промени в Закона за професионалното обучение и образование за възстановяване качеството на образованието и връзките с бизнеса.
3.1.2. Икономически разбор за потребностите на бизнес и страна и дълготрайна прогноза за фрагментите. Насочване на средства към професионалните гимназии, в които има предпочитани специалности, разпознати от разбора.
3.1.3. Насърчаване на дуалното обучение с присъединяване на бизнеса и надзор върху осъществяването. Участие на бизнеса в създаването на образователните стратегии и в развиването на учебната среда, в професионалната ориентировка на учениците, създаване на кариерен проект на учениците, присъединяване в учебното образование посредством свои експерти.
3.1.4. Инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните учебни заведения и създаване на софтуерни лаборатории с присъединяване на бизнеса.
3.1.5. Развиване на учебен модел, в който професионална гимназия е кооперирана с висше учебно заведение.
4. Приобщаващо обучение
4.1.1. Анализ за потребностите на приобщаващото обучение. На тази база обезпечаване на съответен функционален и физически достъп до обучение, съответстващо на самостоятелните потребности на всяко дете. Преодоляване на главните проблеми - липса на потенциал и тласъци, както и недобра съгласуваност сред институциите в системата на предучилищно и учебно обучение, държавните и локални органи и структури, доставчиците на обществени услуги, родителите, гражданския бранш.
4.1.2. Прилагане на система за самостоятелно идентифициране на дефицитите за всеки възпитаник и стратегия за тяхното превъзмогване. Да се проучват и обсъдят методите за работа с децата с интелектуални усложнения и децата с голям брой увреждания от експертна комисия, включваща експерти от разнообразни области.
4.1.3. Цялостен разбор на системата тук-там с висока сегрегация и осъществяване на стратегии за приобщаващо обучение.
4.1.4. Преглед и при нужда смяна на нормативната уредба, засягаща приобщаващото обучение.
4.1.5. Анализ на проблемите на социално-педагогическите интернати и специфичните учебни заведения. Осигуряване на тясна връзка сред МОН и Централната комисия за битка с противообществените прояви.
5. Висше обучение и просвета
5.1. Общи
5.1.1. Усъвършенстване на механизмите за обезпечаване на високо качество на висшето обучение и научните проучвания без да се нарушава академичната автономност. Задълбочаване на връзката сред размера на държавните дотации за образование и за научни проучвания с качеството на съответните действия, оценено посредством композиция от количествен разбор на данни и първокласен разбор от самостоятелни институции.
5.1.2. Изчистване на профилите на висшите учебни заведения (изследователски, професионални, образователни) и коопериране в образователно-научни консорциуми.
5.1.3. Включване на икономическа съставния елемент в Националната карта за висше обучение и реализиране на връзка с Иновационната тактика за умна специализация.
5.1.4. Съхраняване на държавните висши учебни заведения по районите при усъвършенстване на специалностите и стратегиите им в сходство с нужните фрагменти по райони. Участие в основаването на проектите за развиване на районите.
5.1.5. Интернационализация и включване на висшите учебни заведения в европейските просветителни и научни мрежи.
5.1.6. Улесняване основаването на интернационалните магистърски стратегии и продан на студенти, докторанти и преподаватели с Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
5.1.7. Усъвършенстване на Националната карта за висше обучение и на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България в разговор с работодателските организации и Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България.
5.1.8. Усъвършенстване на системата за акредитиране и следакредитационен надзор. Изработване на електронна платформа към Националната организация за оценяване и акредитация и прекосяване към акредитация в цифров вид.
5.1.9. Анализ и разискване на вероятни промени в ръководството на висшите учебни заведения.
5.1.10. Развитие и поддръжка на кариерните центрове във висшите учебни заведения.
5.1.11. Създаване на стратегии за достъп до учене през целия живот. Разширяване и подсилване на мрежата за учене през целия живот; необятно приложение на сертифицирани електронни форми за отдалечено образование.
5.1.12. Преглед и при нужда рационализиране на нормативната база по повод опциите за полагане на труд от студентите по съответната компетентност и включването им в научни проучвания.
5.1.13. Подпомагане на равния достъп до висше обучение посредством стипендии за възпитаници и студенти с невисок обществено стопански статус. С оглед на приобщаването на разнообразни групи с невисок обществено стопански статус, поощряване на квалифицирането на техни представители в основни специалности като лекарската и учителската.
5.1.14. Усъвършенстване на системата за достъп на задгранични студенти от страни отвън Европейски Съюз до българските университети, включително на системата за признание на дипломите и системата за обезпечаване на визи.
5.1.15. Приемане на нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията, който да включва обединен стандарт заложен от страната за качество на научните проучвания.
5.1.16. Доразвиване на Закона за развиване на университетския състав за гарантиране на качеството на научните проучвания и на преподавателските фрагменти от страната.
5.1.17. Координиране на законодателната и изпълнителната активност за отбрана на авторското наличие, основано от учените - раздел в новия Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията.
5.1.18. С европейско и национално финансиране развиване на центрове за върхови достижения и за подготвеност, районни иновационни центрове и свързване с стопанската система. Регламент за даване на проучвателен услуги на потребителски принцип (бизнес, районни и национални власти).
5.1.19. Включване на научните данни и разбори като условие за аргументирано взимане на управнически решения - да се изисква научна аргументация за решенията.
5.1.20. Преодоляване на фрагментацията - консолидиране и клъстериране на висшите учебни заведения и научните организации към дълготрайни проучвателен цели.
5.2. Кадри
5.2.1. Програма за развиване на езиковата подготовка и компютърната просветеност на асистентите и младите преподаватели.
5.2.2. Повишаване привлекателността на докторантските стратегии посредством нарастване на стипендиите за докторанти - до към 1000 лева Създаване на фонд за финансиране на програмен принцип, признание на времето за докторантурата за трудов стаж при нараснал надзор върху осъществяването на докторантските стратегии.
5.2.3. Стартова заплата за млад академик не по-ниска от 2 минимални работни заплати.
5.2.4. Редовно актуализиране на възнагражденията и възобновяване на фрагментите във висшите учебни заведения и научните организации.
5.2.5. Програма за включване на задгранични фрагменти и за връщане на български учени от чужбина.
5.3. Материална база и финансиране
5.3.1. Създаване на стратегия за вложения в материалната академична среда и средства за финансови разноски, реновиране на образователни зали и лаборатории.
5.3.2. Осигуряване на целеви средства за ремонт и градеж на студентски общежития с библиотеки и спортни уреди.
5.3.3. Да се освободят от такси студентите и да се обезпечат стипендии в специалностите, в които има дефицит на фрагменти, включително с контракти с компании.
5.3.4. Анализ на системата за студентско кредитиране и усъвършенстването ѝ.
5.3.5. Баланс сред институционално финансиране на науката с програмно и конкурсно финансиране, в това число и посредством публично-частни партньорства. Развитие на връзката сред просвета и нововъведения посредством система за целево финансиране на всички стадии на научно-иновационния развой.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Програмата планува за една година (2022- 2023) да се направи проверка и актуализация на законовите и подзаконови нормативни актове, уреждащи: Другите периоди в програмата със период до края на 2023 година са свързани с висшето обучение: " Дневник " разгласява цялостния текст на съглашението в частта му за обучение.
Какво планува текста на съдружното съглашение -
Кой е просветителният министър Николай Денков - тук
Как минаха договарянията по тематиката за образованието -
Приложение № 6: Образование
1. За цялата система
1.1.1. Ефективна осведомителна акция за имунизация, с цел да се обезпечи безвредно присъствено образование. Връщане на децата в учебно заведение и на студентите във висшите учебни заведения.
1.1.2. Деполитизация и възбрана на всякаква партийна активност, в това число посредством смяна в Закона за предучилищното и учебното обучение за неспособност за партийно влияние върху и от страна на РУО, шефовете и учителите. Подобряване на нормативната рамка за цивилен надзор.
1.1.3. Създаване на указател на българските деца в чужбина и указател на учените от български генезис в чужбина и създаване на национални стратегии за тяхната интеграция в български просветителни и научноизследователски начинания, както и за привличането им назад в България.
1.1.4. Създаване на Национална карта " Образование - просвета - стопанска система ", направена от страната, общините, синдикатите, браншовите организации и бизнеса.
1.1.5. Всички промени в образованието да се вкарват въз основата на апробирането им и на научно-обосновани и потвърдени практики. 1.1.6. Комуникация на настоящите проблеми в региона на образованието и науката, както и на предлаганите и взетите решения за превъзмогването им към учениците, родителите и учителите - на наличен език.
2. Предучилищно и учебно обучение
2.1. Общи
2.1.1. Съвместна работа за усилване на координацията и дейната активност на всички виновни институции за оптимално обгръщане в просветителната система (Механизъм за обхват).
2.1.2. Извършване на разбор на ресурсите и оценка на опциите за гарантиране на достъпа на всяко дете до качествено обучение и грижи в ранна детска възраст (0-3 години), както и до качествено предучилищно обучение (4-6 години).
2.1.3. Цялостен обзор на административните условия към учителите, комбиниран с цифровизация и синхронизация на другите регистри - цел: понижаване на административната тежест върху учителите.
2.1.4. Интелигентна цифровизация на образованието в синхрон с усилието за създаване на електронно ръководство. Изграждане на осведомителна и информационна среда, в която да се интегрират употребяваните все още цифрови просветителни принадлежности и данните, които те създават, както и средствата за административна връзка, електронен документооборот, електронни дневници, бази данни, регистри, кандидатстване, банкет, отчетност, препоръка, акредитация и други Тази среда би трябвало да разрешава оптимизация на събирането, структурирането и разбора на данните, както и сигурен автоматизиран продан на информация за да се улеснят ежедневните просветителни и административни действия, да се ръководи качеството и да се вземат управнически решения въз основата на данни.
2.1.5. Разработване на сложен проект за мотивацията като стратегическа цел и средство за учители, шефове, възпитаници и родители.
2.1.6. Оценка и надзор на качеството на образованието - посредством оценка на добавената стойност в съответното учебно заведение, с отчитане на съществени фактори от заобикалящата среда. Прилагане на математическо моделиране за оценка на добавената стойност.
2.1.7. Анализ на ролята и функционалностите на Националния инспекторат по образованието, разказани в Закона за предучилищното и учебното обучение.
2.1.8. Анализ на формата на националното външно оценяване и резултатите от него, както и тяхното отношение към развиването на компетентности. В резултат от разбора - преценка на нуждата от рационализиране на формата на националното външно оценяване.
2.1.9. Осигуряване на лятна подготовка на учениците за наваксване на дефицитите в образованието.
2.1.10. Анализ на следствията, в случай че се допусне повторение на четвърти клас.
2.1.11. Да се проучва опцията за обезпечаване на гъвкави образователни пътеки, както и на отвесна и хоризонтална проходимост на учениците в учебната система.
2.1.12. Осигуряване на повече благоприятни условия за психическа поддръжка в учебно заведение.
2.1.13. Нова система за стипендии за учениците.
2.1.14. Създаване на мрежа на гениите за поддръжка, следене на развиването им, стимулиране на оставането им в страната, опазване на връзката с тях при тръгване в чужбина.
2.1.15. Засилване уговорката на страната към българските учебни заведения в чужбина, включително неделните.
2.2. Учебно наличие и способи на преподаване
2.2.1. Пълен обзор на образователните стратегии и образователното наличие и съобразяването им със актуалните условия, с възрастовите особености на децата и учениците, с българската просвета, история и обичайни национални полезности с прибавен компетентностен метод.
В класическите дисциплини да бъде сменен университетският жанр с развиване на функционални компетентности. В новите дисциплини - включване на представители от практиката в разнообразни професионални области и научни посоки за от време на време възобновяване на материала. Достъпен език на наличието на образователните стратегии, учебниците и образователните пособия съгласно възрастовите особености. Развиване освен на основните просветителни компетентности, само че и на професионални, цивилен, обществени, за здравословен живот и други
2.2.2. Извършване на разбор по какъв начин най-ефективно да се включат публични групи и специалисти, с цел да дефинират какво е належащо да знаят и могат учениците, а учебните заведения да са виновни за методите на преподаване.
2.2.3. Осъвременяване на просветителните способи с взор към бъдещето на децата и насърчаване на компетентности - познания, умения, настройки и полезности, нужни в нашето съвремие и при бъдещата реализация и обществено включване на учениците.
2.2.4. Дигитализация и смяна на формите на преподаване, основаване и съчетание на разнообразни електронни запаси (започнат процес), който да се надгради с платформа за персонализирано образование.
2.2.5. Осигуряване на свободен за учениците и учителите достъп до национални и европейски просветителни запаси.
2.2.6. Включване на положителни практики от най-хубавите учители посредством видеозаснемане в действителна среда.
2.2.7. Развитие на новаторски просветителни технологии при деца и студенти със специфични просветителни потребности.
2.2.8. Анализиране на оптималния брой учебници по предмет за всеки клас и смяна в системата за оценяване пригодността на учебниците. Да се разиска опцията за обезпечаване на безвъзмездни учебници 1-12 клас.
2.2.9. Включване на информация за ромските и други общности в учебниците по история.
2.2.10. Отчитане на районните проблеми в образованието (например слабото притежаване на български език в някои региони).
2.2.11. Повишаване на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки възпитаник. Допълнителна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения.
2.2.12. Споделяне на събития от културния календар с финансиране от МОН за по-добро асимилиране на филантропичните предмети.
2.2.13. Създаване и развиване на Научен институт по образованието за научно обезпечаване на развиването на образованието. 2.3. Подкрепа и развиване на педагогическия състав
2.3.1. Да се проучват предстоящите преимущества и проблеми, в случай че учителската специалност се трансформира в контролирана.
2.3.2. Усъвършенстване на системата за асортимент на педагогическите експерти, включително и на шефовете. Разширяване на стажантската стратегия за студентите в педагогическите специалности за преподаване в учебно заведение. Изграждане на национална стратегия за попечителство на новодошлите учители в системата.
2.3.3. Фокус върху квалификациите на учителите и шефовете, от които има най-голяма потребност, включително за учебен мениджмънт, система за надзор на качеството на квалификациите и стимулиране на професионални просветителни общности.
2.3.4. Улесняване на достъпа на външни експерти по избрани образователни дисциплини в учебните заведения (не единствено професионалните).
2.3.5. Нова система за атестиране на учителите и шефовете, включваща оценяване на знанията и уменията на учениците на входа и изхода от съответния учебен стадий.
2.3.6. Анализ на опцията за въвеждане на мандатност на управителните фрагменти в образованието (директори на просветителни институции и началници на РУО), на методите за нейното осъществяване и на въздействието върху мотивацията им, като част от повсеместен механизъм за гарантиране на качеството.
2.4. Финансиране и материална база
2.4.1. Поддържане на учителската заплата на равнище 120-125% от междинната работна заплата за страната. Ежегодно актуализиране на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения и научните фрагменти по отношение на междинната заплата за страната.
2.4.2. Справяне с трайната недофинансираност на системата (например обвързване с Брутният вътрешен продукт - например 5% за приблизително обучение, 1% за висше обучение, 1% за просвета, обвързани с качеството.
2.4.3. Държавни вложения в образование и грижа от ранна детска възраст. Безплатни ясли и детски градини и обезпечаване на място за всяко дете по местоживеене.
2.4.4. Нов модел за финансиране на учебните заведения, който да бъде построен въз основата на действителни потребности, резултати и планово финансиране. Усъвършенстване на формулата за финансиране на учебните заведения с прибавен съставен елемент от оценката на добавената стойност. Парите да следват и качеството, отчитайки особеностите на учебните заведения и въздействието на разнообразни фактори (местоположение, материална база, режийни).
2.4.5. Включване на спомагателна съставния елемент в дотацията на учебното заведение, да вземем за пример съгласно квалификацията на учителите и класиране на учениците в олимпиади.
2.4.6. Национална стратегия за модерна материална база във всички учебни заведения и основаване на база за целодневна организация (отдих, спорт, интереси). Създаване на нужните условия за целодневна организация на образованието в учебно заведение и занимания по ползи. Национален приоритет - едносменен режим на образование.
2.4.7. Координирано финансиране посредством оперативни стратегии, Националния проект за възобновяване и резистентност, европейски средства. Интегриран механизъм за оценка на резултатите от финансирането.
Подобряване на успеваемостта на ИА " Програма за обучение ".
2.4.8. Осъвременяване на базите на Министерството на образованието и науката и осъществяване на летни и зимни лагери.
3. Професионално обучение
3.1.1. Промени в Закона за професионалното обучение и образование за възстановяване качеството на образованието и връзките с бизнеса.
3.1.2. Икономически разбор за потребностите на бизнес и страна и дълготрайна прогноза за фрагментите. Насочване на средства към професионалните гимназии, в които има предпочитани специалности, разпознати от разбора.
3.1.3. Насърчаване на дуалното обучение с присъединяване на бизнеса и надзор върху осъществяването. Участие на бизнеса в създаването на образователните стратегии и в развиването на учебната среда, в професионалната ориентировка на учениците, създаване на кариерен проект на учениците, присъединяване в учебното образование посредством свои експерти.
3.1.4. Инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните учебни заведения и създаване на софтуерни лаборатории с присъединяване на бизнеса.
3.1.5. Развиване на учебен модел, в който професионална гимназия е кооперирана с висше учебно заведение.
4. Приобщаващо обучение
4.1.1. Анализ за потребностите на приобщаващото обучение. На тази база обезпечаване на съответен функционален и физически достъп до обучение, съответстващо на самостоятелните потребности на всяко дете. Преодоляване на главните проблеми - липса на потенциал и тласъци, както и недобра съгласуваност сред институциите в системата на предучилищно и учебно обучение, държавните и локални органи и структури, доставчиците на обществени услуги, родителите, гражданския бранш.
4.1.2. Прилагане на система за самостоятелно идентифициране на дефицитите за всеки възпитаник и стратегия за тяхното превъзмогване. Да се проучват и обсъдят методите за работа с децата с интелектуални усложнения и децата с голям брой увреждания от експертна комисия, включваща експерти от разнообразни области.
4.1.3. Цялостен разбор на системата тук-там с висока сегрегация и осъществяване на стратегии за приобщаващо обучение.
4.1.4. Преглед и при нужда смяна на нормативната уредба, засягаща приобщаващото обучение.
4.1.5. Анализ на проблемите на социално-педагогическите интернати и специфичните учебни заведения. Осигуряване на тясна връзка сред МОН и Централната комисия за битка с противообществените прояви.
5. Висше обучение и просвета
5.1. Общи
5.1.1. Усъвършенстване на механизмите за обезпечаване на високо качество на висшето обучение и научните проучвания без да се нарушава академичната автономност. Задълбочаване на връзката сред размера на държавните дотации за образование и за научни проучвания с качеството на съответните действия, оценено посредством композиция от количествен разбор на данни и първокласен разбор от самостоятелни институции.
5.1.2. Изчистване на профилите на висшите учебни заведения (изследователски, професионални, образователни) и коопериране в образователно-научни консорциуми.
5.1.3. Включване на икономическа съставния елемент в Националната карта за висше обучение и реализиране на връзка с Иновационната тактика за умна специализация.
5.1.4. Съхраняване на държавните висши учебни заведения по районите при усъвършенстване на специалностите и стратегиите им в сходство с нужните фрагменти по райони. Участие в основаването на проектите за развиване на районите.
5.1.5. Интернационализация и включване на висшите учебни заведения в европейските просветителни и научни мрежи.
5.1.6. Улесняване основаването на интернационалните магистърски стратегии и продан на студенти, докторанти и преподаватели с Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
5.1.7. Усъвършенстване на Националната карта за висше обучение и на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България в разговор с работодателските организации и Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България.
5.1.8. Усъвършенстване на системата за акредитиране и следакредитационен надзор. Изработване на електронна платформа към Националната организация за оценяване и акредитация и прекосяване към акредитация в цифров вид.
5.1.9. Анализ и разискване на вероятни промени в ръководството на висшите учебни заведения.
5.1.10. Развитие и поддръжка на кариерните центрове във висшите учебни заведения.
5.1.11. Създаване на стратегии за достъп до учене през целия живот. Разширяване и подсилване на мрежата за учене през целия живот; необятно приложение на сертифицирани електронни форми за отдалечено образование.
5.1.12. Преглед и при нужда рационализиране на нормативната база по повод опциите за полагане на труд от студентите по съответната компетентност и включването им в научни проучвания.
5.1.13. Подпомагане на равния достъп до висше обучение посредством стипендии за възпитаници и студенти с невисок обществено стопански статус. С оглед на приобщаването на разнообразни групи с невисок обществено стопански статус, поощряване на квалифицирането на техни представители в основни специалности като лекарската и учителската.
5.1.14. Усъвършенстване на системата за достъп на задгранични студенти от страни отвън Европейски Съюз до българските университети, включително на системата за признание на дипломите и системата за обезпечаване на визи.
5.1.15. Приемане на нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията, който да включва обединен стандарт заложен от страната за качество на научните проучвания.
5.1.16. Доразвиване на Закона за развиване на университетския състав за гарантиране на качеството на научните проучвания и на преподавателските фрагменти от страната.
5.1.17. Координиране на законодателната и изпълнителната активност за отбрана на авторското наличие, основано от учените - раздел в новия Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията.
5.1.18. С европейско и национално финансиране развиване на центрове за върхови достижения и за подготвеност, районни иновационни центрове и свързване с стопанската система. Регламент за даване на проучвателен услуги на потребителски принцип (бизнес, районни и национални власти).
5.1.19. Включване на научните данни и разбори като условие за аргументирано взимане на управнически решения - да се изисква научна аргументация за решенията.
5.1.20. Преодоляване на фрагментацията - консолидиране и клъстериране на висшите учебни заведения и научните организации към дълготрайни проучвателен цели.
5.2. Кадри
5.2.1. Програма за развиване на езиковата подготовка и компютърната просветеност на асистентите и младите преподаватели.
5.2.2. Повишаване привлекателността на докторантските стратегии посредством нарастване на стипендиите за докторанти - до към 1000 лева Създаване на фонд за финансиране на програмен принцип, признание на времето за докторантурата за трудов стаж при нараснал надзор върху осъществяването на докторантските стратегии.
5.2.3. Стартова заплата за млад академик не по-ниска от 2 минимални работни заплати.
5.2.4. Редовно актуализиране на възнагражденията и възобновяване на фрагментите във висшите учебни заведения и научните организации.
5.2.5. Програма за включване на задгранични фрагменти и за връщане на български учени от чужбина.
5.3. Материална база и финансиране
5.3.1. Създаване на стратегия за вложения в материалната академична среда и средства за финансови разноски, реновиране на образователни зали и лаборатории.
5.3.2. Осигуряване на целеви средства за ремонт и градеж на студентски общежития с библиотеки и спортни уреди.
5.3.3. Да се освободят от такси студентите и да се обезпечат стипендии в специалностите, в които има дефицит на фрагменти, включително с контракти с компании.
5.3.4. Анализ на системата за студентско кредитиране и усъвършенстването ѝ.
5.3.5. Баланс сред институционално финансиране на науката с програмно и конкурсно финансиране, в това число и посредством публично-частни партньорства. Развитие на връзката сред просвета и нововъведения посредством система за целево финансиране на всички стадии на научно-иновационния развой.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ