В Очи със слънце несравними“ от Антъни Бърджес /“Изток-Запад“/ млад

В „ Очи със слънце несравними “ от Антъни Бърджес / “Изток-Запад “/ млад мъж от британската провинция – без благосъстояние, без връзки или университетско обучение – отива в Лондон да търси шанса си и единствено за няколко години става най-великият драматург освен на своята ера, само че и на всички времена. Уилям Шекспир донася на родния си град международна популярност, а на света дава неразгадания и до през днешния ден подарък на своето слово. За четиристотния му рожден ден различен магьосник на думите, Антъни Бърджес, му подарява „ единствения истински разказ за живота на Барда “, както го прави оценка авторитетният му научен биограф Самюъл Шьонбаум. В него се споделя за исторически събития и действителни хора от господството на кралица Елизабет І. Каквито и жестокости, изменничества, безнравственост, кръвопролития и крах да обкръжават поета, задачата на Барда е да претвори хаоса в ред и хубост - в драми, подвиг, жертвоготовност, обич, забавление и мъдрост. Kато всеки човек Уил претърпява еуфория и разочарования, отхвърля се от фантазии поради фамилен дълг, понася подигравки от другари и възторзи от публиката, страда като татко и като наследник, следва упоритостта си да натрупа благосъстояние и да получи семеен герб. Неговият живот е пиеса в театъра на действителния живот. Сонетите му са персонална изповед в рими, нещастията са на хората към и преди него, комедиите са урок, поднесен със смях, а историческите драми опоетизират възхода и падението на всяка власт. Всичко това е разказано от Антъни Бърджес със състрадание, подигравка, мръснишки диалект и безброй заемки от творбите на неговия воин, другите елизабетинци и античните им прародители, с цел да ни убеди, че написаното от стратфордчанина важи за човешката участ на всички места и постоянно.  Е, щом ще живеем в сметта, би трябвало най-малко да я облагородим - тази мисъл е вложил Бърджес в предсмъртния делириум на Уил и посредством нея се разпознава с великия си съотечественик, споделяйки смисъла на неговото битие. „ Този къс разказ – чийто непретенциозен размер не подхожда навръх количеството работа, вложена в него – се появи за първи път на 23 април 1964-а, когато се навършиха 400 години от рождението на неговия основен воин ", написа Бърджес. Сред " жълтите " акценти е вероятността Шекспир да е станал рогоносец посредством брат си Ричард, както допуска Стивън Дедалус в „ Одисей “ на Джеймс Джойс. " При това тази концепция не е хрумнала изначално на Джойс, който просто ѝ е придал литературна аура във великия си разказ. Самият аз съм чувал, изключително из графствата на Централна Англия, доста национални предания за Шекспир и съгласно едно от тях подценената Ан Шекспир е задоволявала половите си потребности с единия или даже и с тримата си девери. Другата апокрифна мълва, че Шекспир е пипнал болестта от една тъмнокожа жена, научих от един стратфордчанин, открил се в Оксфордшър като ханджия. Факт е, че по времето на Шекспир в Лондон е имало много доста тъмнокожи дами, множеството от които са изкарвали прехраната си във вертепи. В останалите познати на историята обстоятелства от живота на Барда не съм се намесвал: „ външната “ му биография евентуално е такава, каквато ни е известна, а „ вътрешната “, т.е. измислените неща, не влизат в спор с общоприетите. Нека не забравяме, че това е „ единствено един разказ “, с цел да употребявам думите на Джейн Остин, само че професор Шьонбаум, специалистът в биографията на Шекспир, бе по този начин общителен да напише, че това е единственият разказ за Шекспир, който самичък по себе си е произведение на изкуството. Надявам се да е по този начин, само че към читателя ще се обърна с молба да подходи към тази книга като забавление и да не помни за изкуството, което е грижа на създателя. Замисълът на тази книга е да изобрази живота и същински хора, които, общо взето, са си останали едни и същи, без значение дали са живели по времето на същинската, „ първа “ елизабетинска ера, или в нейния актуален, „ втори “ вид “, продължава в предговора си Бърджес.