Бюджетът на Пловдив - постна пица
В Общината още не възнамеряват проектосметката за 2023-та, тъй като не е ясно по кое време и дали въобще страната ще има бюджет за догодина
Чудо би станало, в случай че на фона на икономическата рецесия и фрапантния растеж на инфлацията Община Пловдив показва обилие от пари в хазната си. И защото чудесата се случват нормално единствено в приказките, в края на финансовата година картината не е изненадваща. Отчетът на администрацията за десетте месеца демонстрира, че приходите, които според Закона за локални налози и такси си остават в градската хазна, са по-малко от плануваните заради стагнацията, а разноските са повече, защото действителното повишаване на част от артикули и услуги доближи рекордните 50%.
Финансов колапс обаче не се чака, обратно на мрачните прогнози на скептиците,
тъй като се харчат толкоз пари, колкото има в наличност. С други думи, няма да се извърши само част от финансовата стратегия, която се финансира с общински пари. По-сложна е обстановката с проектосметката за следващата година. По закон общинските бюджети се одобряват след републиканския, а сега въобще не е ясно дали страната ще има бюджет за 2023-та, или ще бъде удължен срокът на дейности на тазгодишния. Ако не бъде определено постоянно държавно управление и се случи вторият вид, което наподобява все по-възможно, в първите месеци на 2023-та Общината ще може да харчи по една дванадесета от бюджета си за 2022-ра. Не е ясно обаче дали от плануваната план-сметка или от изпълнената.
А осъществяването на годишния бюджет за 2022-ра не върви добре, най-малко що се отнася до локалните доходи. План-сметката бе призната напролет в размер на 526 млн. лв. държавни и локални доходи и е повишена на 577 милиона с спомагателните дотации от страната за заплати и прехрана на така наречените " държавни делегирани действия ". За разлика от това време, когато кметът Славчо Атанасов беше заставен да извади копие против финансовия геноцид на централната власт, страната дисциплинирано изплаща дължимите средства по сметките на Общината. При планувани 278 млн. лв. до края на октомври са преведени съвсем 235 милиона. Държавните дотации се дефинират със Закона за бюджета и с тях се финансират най-вече учебни заведения, детски, обществени, културни заведения, както и по-голямата част от заплатите в общинската и районните администрации.
По думите на зам.-кмета по финансите Величко Родопски,
няма закъснение в държавните прехвърляния.
Изоставане се следи в локалните приходи на Общината, които данъкоплатците внасят като имотни налози, налог МПС, такси, в това число за битови боклуци, наказания, наеми. В бюджета са планувани 216 994 744 лв. лични доходи, а за десетте месеца в хазната са постъпили 146,5 млн. лв.. Едва ли за два месеца в сметките на Общината ще се налеят близо 70 милиона лв..
Няколко са аргументите за несбъдналия се паричен поток. Първата е, че летвата на локалните доходи беше вдигната прекомерно високо евентуално тъй като в Общината не имаха вяра, че войната ще продължи толкоз дълго време и инфлацията ще ни удари така мощно. В резултат при проект 45 млн. лв. от налог придобиване и дарения на благосъстоятелност са събрани 29 млн. лв., от благосъстоятелност - към 15 млн. лв., вместо предстоящите 28.
Втората причина е, че и бизнесът, и жителите си вършат по-тънки сметки предвид на рецесията. От продажби на общинска благосъстоятелност градската администрация се надяваше да завоюва близо 7 млн. лв., само че покупко-продажбите донесоха едвам 934 000 лв.. По-малко от прогнозата са и приходите от наеми - 2,6 млн. лв. при проект 5,5 милиона.
Общо от такси, в това число за битови боклуци, детски градини, тротоарно право и така нататък, в бюджета са постъпили 53 млн. лв., при проект 64 милиона. Свръхзавишен беше проектът за доходи от санкции, наказания и лихви - 10 млн. лв., от която сума са платени 4 милиона.
Третата причина е, че локалните доходи се образуват единствено от едни източници -данъци, такси и наеми, които се харчат извънредно за обществени действия. Община Пловдив
няма търговски сдружения, които да носят постоянна и трайна облага,
с изключение на ненапълно „ Свободна зона - Пловдив ”, където е акционер. Останалите компании правят здравни услуги и по вътрешните правила, в случай че имат облага, отчисляват 20% в локалния бюджет, а Общината на собствен ред ги реинвестира в губещи сдружения. Постъпленията от дивиденти са скромни - 341 000 лв., при проект 1 млн. лв..
Четвъртата причина е, че Общината трайно има просрочени вземания, които се дължат в бюджета от бизнеса и жители. Този път те са съвсем 20 млн. лв., от които над 8 млн. лв. са от наематели. Константна големина в последните 10 години са задълженията за общински жилища, в които са настанени обществено слаби - над 3, 5 млн. лв..
Петата причина е, че приходите няма по какъв начин да се усилят, в случай че през последните години
локалната власт не смее да вдигне сензитивно налозите и таксите.
И даже ги понижава - патентният налог за таксиметровите водачи, който беше утвърден на 700 лв., тази година е понижен на 300 лв. и по този начин се резервира за 2023 година, въпреки че цената на 1 км се увеличи.
И през идната година местните налози и такси, както и наемите остават без смяна, тъй като през 2023-та предстоят локални избори и никой не желае да гневи гласоподавателите. Но другояче всички сме съгласни, че за по-добри условия на живеене в един град би трябвало да има повече пари.
Пловдив с най-ниски налози спрямо Варна и Бургас
В Община Пловдив се надяват, че един ден държавната власт ще завиши посредством промени в Закона за локални налози и такси коефициентите, въз основа на които се дефинират данъчните оценки на недвижими парцели. Формулата, а надлежно и равнищата за общините са одобрени с изменението на ЗМДТ, който е в действие от 2006 година и от този момент не е пипнат.
От данъчната оценка пряко зависи размерът на данък здания, който плащаме. За Пловдив тя е най-ниската спрямо други градове, което е незаслужено, твърди зам.-кметът по финансите Величко Родопски. За съпоставяне, за парцели, които се намират в 1-ва категория (или зона), коефициентът в Пловдив е 58,5, за Стара Загора - 63,2, за Бургас - 67,9, за Варна - 88,9, за София - 93,6. За парцели 2-ра категория - надлежно 49,1 за Пловдив, Стара Загора - 53,8, Бургас - 58,5, Варна - 70,2, София - 74,9.
За притежателите на парцели „ замразената ” данъчна основа значи по-малко разноски. За общинския бюджет - изкуствено занижени доходи, а затова и по-малко вложения в инфраструктурата.
Рогошко, Голямоконарско и Кукленско остават за 2023-та
Мащабната реорганизация на основните входни артерии на Пловдив - Рогошко, Кукленско и Голямоконарско шосе - се отсрочва за 2023-та, макар че финансирането за тези обекти е обезпечено в актуалната бюджетна година. За ремонт на Рогошко шосе късно беше оповестена публичната поръчка, по офертите няма мнение и до края на 2022-ра няма да бъде усвоен нито лев от плануваните милиони.
На Кукленско шосе се чака доставка на тръби за тръбопровод, само че главната причина е, че регион „ Южен ” и без този ремонт е блокиран от багери. За Голямоконарско в Общината чакаха страната да подсигурява първите траншове в размер на 9 млн. лв..
По негласна традиция и този път амбициозната финансова стратегия няма да се осъществя. При планувани поправки за 71 млн. лв. са усвоени 21 млн. лв.. Предполага се, че и тази година за идната ще бъдат трансферирани обекти за 30 - 40 млн. лв..
Забавянето е най-вече поради тежките процедури за публични поръчки, обжалване и оскъпяване на цените. Предимство се дава на огромните планове, които се финансират по европейски и национални стратегии - водния цикъл, поправки в „ Гладно поле ”, санирането на жилищни блокове, обществени жилища и пътната инфраструктура - подлез „ Модър - Царевец ”, бул. „ Хаджи Димитър ”, ул. „ Даме Груев ”.
Чудо би станало, в случай че на фона на икономическата рецесия и фрапантния растеж на инфлацията Община Пловдив показва обилие от пари в хазната си. И защото чудесата се случват нормално единствено в приказките, в края на финансовата година картината не е изненадваща. Отчетът на администрацията за десетте месеца демонстрира, че приходите, които според Закона за локални налози и такси си остават в градската хазна, са по-малко от плануваните заради стагнацията, а разноските са повече, защото действителното повишаване на част от артикули и услуги доближи рекордните 50%.
Финансов колапс обаче не се чака, обратно на мрачните прогнози на скептиците,
тъй като се харчат толкоз пари, колкото има в наличност. С други думи, няма да се извърши само част от финансовата стратегия, която се финансира с общински пари. По-сложна е обстановката с проектосметката за следващата година. По закон общинските бюджети се одобряват след републиканския, а сега въобще не е ясно дали страната ще има бюджет за 2023-та, или ще бъде удължен срокът на дейности на тазгодишния. Ако не бъде определено постоянно държавно управление и се случи вторият вид, което наподобява все по-възможно, в първите месеци на 2023-та Общината ще може да харчи по една дванадесета от бюджета си за 2022-ра. Не е ясно обаче дали от плануваната план-сметка или от изпълнената.
А осъществяването на годишния бюджет за 2022-ра не върви добре, най-малко що се отнася до локалните доходи. План-сметката бе призната напролет в размер на 526 млн. лв. държавни и локални доходи и е повишена на 577 милиона с спомагателните дотации от страната за заплати и прехрана на така наречените " държавни делегирани действия ". За разлика от това време, когато кметът Славчо Атанасов беше заставен да извади копие против финансовия геноцид на централната власт, страната дисциплинирано изплаща дължимите средства по сметките на Общината. При планувани 278 млн. лв. до края на октомври са преведени съвсем 235 милиона. Държавните дотации се дефинират със Закона за бюджета и с тях се финансират най-вече учебни заведения, детски, обществени, културни заведения, както и по-голямата част от заплатите в общинската и районните администрации.
По думите на зам.-кмета по финансите Величко Родопски,
няма закъснение в държавните прехвърляния.
Изоставане се следи в локалните приходи на Общината, които данъкоплатците внасят като имотни налози, налог МПС, такси, в това число за битови боклуци, наказания, наеми. В бюджета са планувани 216 994 744 лв. лични доходи, а за десетте месеца в хазната са постъпили 146,5 млн. лв.. Едва ли за два месеца в сметките на Общината ще се налеят близо 70 милиона лв..
Няколко са аргументите за несбъдналия се паричен поток. Първата е, че летвата на локалните доходи беше вдигната прекомерно високо евентуално тъй като в Общината не имаха вяра, че войната ще продължи толкоз дълго време и инфлацията ще ни удари така мощно. В резултат при проект 45 млн. лв. от налог придобиване и дарения на благосъстоятелност са събрани 29 млн. лв., от благосъстоятелност - към 15 млн. лв., вместо предстоящите 28.
Втората причина е, че и бизнесът, и жителите си вършат по-тънки сметки предвид на рецесията. От продажби на общинска благосъстоятелност градската администрация се надяваше да завоюва близо 7 млн. лв., само че покупко-продажбите донесоха едвам 934 000 лв.. По-малко от прогнозата са и приходите от наеми - 2,6 млн. лв. при проект 5,5 милиона.
Общо от такси, в това число за битови боклуци, детски градини, тротоарно право и така нататък, в бюджета са постъпили 53 млн. лв., при проект 64 милиона. Свръхзавишен беше проектът за доходи от санкции, наказания и лихви - 10 млн. лв., от която сума са платени 4 милиона.
Третата причина е, че локалните доходи се образуват единствено от едни източници -данъци, такси и наеми, които се харчат извънредно за обществени действия. Община Пловдив
няма търговски сдружения, които да носят постоянна и трайна облага,
с изключение на ненапълно „ Свободна зона - Пловдив ”, където е акционер. Останалите компании правят здравни услуги и по вътрешните правила, в случай че имат облага, отчисляват 20% в локалния бюджет, а Общината на собствен ред ги реинвестира в губещи сдружения. Постъпленията от дивиденти са скромни - 341 000 лв., при проект 1 млн. лв..
Четвъртата причина е, че Общината трайно има просрочени вземания, които се дължат в бюджета от бизнеса и жители. Този път те са съвсем 20 млн. лв., от които над 8 млн. лв. са от наематели. Константна големина в последните 10 години са задълженията за общински жилища, в които са настанени обществено слаби - над 3, 5 млн. лв..
Петата причина е, че приходите няма по какъв начин да се усилят, в случай че през последните години
локалната власт не смее да вдигне сензитивно налозите и таксите.
И даже ги понижава - патентният налог за таксиметровите водачи, който беше утвърден на 700 лв., тази година е понижен на 300 лв. и по този начин се резервира за 2023 година, въпреки че цената на 1 км се увеличи.
И през идната година местните налози и такси, както и наемите остават без смяна, тъй като през 2023-та предстоят локални избори и никой не желае да гневи гласоподавателите. Но другояче всички сме съгласни, че за по-добри условия на живеене в един град би трябвало да има повече пари.
Пловдив с най-ниски налози спрямо Варна и Бургас
В Община Пловдив се надяват, че един ден държавната власт ще завиши посредством промени в Закона за локални налози и такси коефициентите, въз основа на които се дефинират данъчните оценки на недвижими парцели. Формулата, а надлежно и равнищата за общините са одобрени с изменението на ЗМДТ, който е в действие от 2006 година и от този момент не е пипнат.
От данъчната оценка пряко зависи размерът на данък здания, който плащаме. За Пловдив тя е най-ниската спрямо други градове, което е незаслужено, твърди зам.-кметът по финансите Величко Родопски. За съпоставяне, за парцели, които се намират в 1-ва категория (или зона), коефициентът в Пловдив е 58,5, за Стара Загора - 63,2, за Бургас - 67,9, за Варна - 88,9, за София - 93,6. За парцели 2-ра категория - надлежно 49,1 за Пловдив, Стара Загора - 53,8, Бургас - 58,5, Варна - 70,2, София - 74,9.
За притежателите на парцели „ замразената ” данъчна основа значи по-малко разноски. За общинския бюджет - изкуствено занижени доходи, а затова и по-малко вложения в инфраструктурата.
Рогошко, Голямоконарско и Кукленско остават за 2023-та
Мащабната реорганизация на основните входни артерии на Пловдив - Рогошко, Кукленско и Голямоконарско шосе - се отсрочва за 2023-та, макар че финансирането за тези обекти е обезпечено в актуалната бюджетна година. За ремонт на Рогошко шосе късно беше оповестена публичната поръчка, по офертите няма мнение и до края на 2022-ра няма да бъде усвоен нито лев от плануваните милиони.
На Кукленско шосе се чака доставка на тръби за тръбопровод, само че главната причина е, че регион „ Южен ” и без този ремонт е блокиран от багери. За Голямоконарско в Общината чакаха страната да подсигурява първите траншове в размер на 9 млн. лв..
По негласна традиция и този път амбициозната финансова стратегия няма да се осъществя. При планувани поправки за 71 млн. лв. са усвоени 21 млн. лв.. Предполага се, че и тази година за идната ще бъдат трансферирани обекти за 30 - 40 млн. лв..
Забавянето е най-вече поради тежките процедури за публични поръчки, обжалване и оскъпяване на цените. Предимство се дава на огромните планове, които се финансират по европейски и национални стратегии - водния цикъл, поправки в „ Гладно поле ”, санирането на жилищни блокове, обществени жилища и пътната инфраструктура - подлез „ Модър - Царевец ”, бул. „ Хаджи Димитър ”, ул. „ Даме Груев ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ