В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната

...
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната
Коментари Харесай

Детската ревност – как да я избегнем - II

В някаква степен ревността е неизбежна, по тази причина не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази обстановка е да запазите доверието посред ви.

Не създавайте неправилни упования
За да настроят позитивно първородното дете към появяването на новия член на фамилията, доста родители безапелационно описват, какъв брой по какъв начин двамата ще си играят. Представете си разочарованието на дребното създание, когато вместо другарчето, което чака с неспокойствие, мама се върне от родилния дом с дребна пищяща топка.

Затова, няма нищо по-добро от честността. По време на бременността показвайте на детето новородени в парка, с цел да знае какво да чака. Разказвайте му, че самият той е бил толкоз мъничък, по какъв начин се е учил да пълзи, да приказва и по какъв начин е трябвало непрекъснато да бъдете до него. А в този момент дружно ще би трябвало да научите дребното братче или сестриче на същото. Не бива обаче, да казвате на детето, че оттук насетне ще му обръщате по-малко внимание и ще се наложи да потърпи. По-добре прозорливо му намерете нови занимания – да вземем за пример запишете го на прибавен кръжок или на танци. А късно вечерта, когато новороденото заспи, обезателно отделяйте час-два за другарство и ласки с него. По-този метод огромното дете ще одобри появяването на новия член на фамилията по-спокойно и безболезнено.

Не се нагърбвайте с непостижими задания
Препоръката да делите грижите и ласките по равно звучи заслужено, само че дали е задача допустима? Колкото и огромно предпочитание да имате за това, новороденото е изцяло безпомощно и не няма по какъв начин да го оставите гладно, плачещо или с подгизнал памперс, с цел да обърнете внимание на каката или баткото. Това не значи, че към този момент обичате огромното дете по-малко, а просто ви се постанова да го показвате по различен метод. Например като го хвалите, поощрявате и разговаряте с него. Разкажете му, че ви е мъчно сега и се радвате, че то е до вас и ви дава опора.

Колко е хубаво да бъдеш огромен
В появяването на новороденото неизбежно настава преразпределение на функциите. На каката или баткото обаче не постоянно им се харесва да бъдат „ огромни ”. Много постоянно те стартират, да се връща към бебешките си привички – капризничат, смучат си пръста и се напикават нощем, с цел да привлекат внимание и грижи. Но ваша задачата е, да му обясните, че да бъдеш огромен, си има не малко доста преимущества. Например можеш да ядеш сладко, да се гониш с другари, да милваш съседското коте, да не спиш на обед и самичък да си миеш зъбите. Със сигурност детето ще избра тези занимания, пред това просто да реве безпомощно.

Не му се карайте за ревността
Чрез ревността детето косвено желае да ви каже, че не му се нрави смяната във вашите връзки. Да му се скарате или да го накажете значи още повече да задълбочите чувството му, че е отхвърлено. Дори и оттук насетне да се прикрива, то ще притаи съмнение и неприязън. По-добре поговорете с него – какво тъкмо не му се нрави и намерете съвместен компромис.

Изначално отговорен
Много родители санкционират детето си по правилото на старшинството – по-големият е постоянно отговорен. Други се пробват да изяснят, кой е станал причина за разпрата. В първия случай има очевидна неправда, а във втория се подтиква измяната и взаимните обвинявания. Ако децата се карат, боричкат се или са счупили нещо, озаптете ги и не търсете отговорни. Така ще им дадете опция, сами да разрешат спора си. Ако това не се случи, в краен случай, накажете и двамата. Но и хвалете също, изключително, когато са постигнали нещо дружно. Така няма да създавате съревнование посред им, а ще създадете дух на взаимопомощ.

Продължава: Детската ревнивост – по какъв начин да я избегнем
Източник: hera.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР