В Нула време Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш

" В „ Нула време ” Николай Табаков споделя горчивия и уродлив наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и самичък се намесва в действието, прикрит под буквите Н.Т. Алхимията на описа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите глупости и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, упорства Н.Т., в самия живот с неговата ненакърнима безкрайност. В оня живот, който е безкрайна любовна среща и чийто личен смисъл е индивидът “, споделя Георги Каприев, който показа в „ Перото “ томчето. Всъщност романът не се чете за нула време. Пред изкушеното читателско око се взривява приказност от облици, изложба от чешити, калейдоскоп от цветни елементарни, редови персони, та до самия завършек на романа, който ни обдарява с чувството, че и в най-незабележимия човек има личен космос, съпоставим с същинския в тайнствата на човешката неповторимост. Малкият град оживява в „ Нула време “, където мисълта за смисъла на живота и битовите дребнотемия съжителстват в необявено помирение, откровеният смях не страни от трагичното, а тъгата и болката търсят в смеха бягството от своята наложителност.