В парка старицата забеляза плачещо момиче с бебешка количка. По ръцете й имаше синини…
В никакъв случай Надя не можеше да се назова елементарна баба. Тя не се виждаше да седи с внуците си и в никакъв случай не плетеше пуловери или чорапи за никого.
Бе самотна остаряла жена, без близки родственици, само че самотата по никакъв метод не я тревожеше.
Сутринта й започваше тъкмо в седем часа: тя излизаше на двора, палеше цигара и се наслаждаваше на чистия въздух. Въпреки възрастта си – към този момент беше над 80 – Надя слушаше мощно хард рок и съседите даже не възразяваха. Те от дълго време бяха привикнали с необичайния й метод на живот.
Така минаваше всяка нейна заран.
Старата жена избягваше компанията на дами на нейната възраст, които прекарваха дните си в тъжно преброяване на болежките и недоволство от живота. Тя ценеше всеки собствен ден.
Всички от дълго време се бяха примирили с нейното ексцентрично държание и даже я уважаваха поради нейната обич към живота и странност.
След утринния обред тя излезе на разходка в парка. Там беше обичаната й скамейка, където Надя обичаше да седи и да размишлява.
В този ден обаче нейното място беше заето от младо момиче с количка.
– Това е моята скамейка, постоянно седнал съм тук – сподели строго Надя и се приближи.
– Съжалявам, в този момент си потеглям – отвърна момичето и бързо стана, само че в този миг остарялата жена видя нещо необичайно. Тя ненадейно сграбчи момичето за ръката.
– Чакай малко… Какви са тези синини? – съмнително попита Надя, взирайки се в лицето й.
Девойката не устоя и се разплака:
– Мъжът ми беше уволнен, в този момент пие непрекъснато. Всяка вечер се прибира и ме бие. Вчера не устоях, сграбчих детето и избягах. Но в този момент не знам къде да отида…
Надя въздъхна надълбоко и сподели:
– Ясно. Добре, стой да плачеш. Хайде тръгвай с мен.
Момичето бе учудено, че непозната жена й предлага помощта си, само че бе в невъзможност и не можеше да откаже.
Надя заведе момичето и бебето в дома си, даде им парещ чай и по-късно твърдо съобщи:
– Остани тук, колкото ти би трябвало. Пенсията ми е изцяло задоволителна, несъмнено ще стигне и за трима ни. На мен ще ми носите единствено наслада, ще ми бъде занимателно с компания.
На идната заран съседите, както нормално, чакаха обичания рок на Надя да загърми от прозорците на къщата й, само че всичко бе съмнително безшумно. Съседката Марина стартира да се тревожи: какво се е случило с Надя? След като музиката не зазвуча до седем и половина, тя реши да отиде да я ревизира.
Когато Марина излезе на двора, някои от съседите запалваха колите си, приготвяйки се за работа. В този миг се отвори прозорец на първия етаж, Надя погледна навъсено и извика високо:
– Я безшумно там! Бебето ми спи!
От този ден нататък Надя беше неузнаваема. От ексцентрична стара дама тя се трансформира в същинска, блага и грижовна баба. Сърцето й като че ли се отвори за новата роля и в този момент тя щастливо се грижеше за младата майка и нейното дете, изпълвайки къщата с комфорт и топлота.
